- Публикувана: 7 окт. 2021, 10:44 ч.
- Последно мнение: 9 юни 2023, 10:47 ч.
За четенето
Библиотеката ми не е голяма основно са в кашони под леглото и в шкаф. На самата Библиотеката в началото си ги бях подредила по цвят всички прочетени и които съм решила да си пазя. След това почти всички ги занесох при майка ми а на Библиотеката сложих непрочетени за да ги виждам но сега в крайна сметка е микс от прочетени,непрочетени и цветово е хаос. 🤪 и все още има кашони под леглото.
Май в Некерман го видях преди много време – Две тежки статуетки (може би дървени) и между тях сложени книги. Статуетките ги подпират да не паднат. Някой има ли такива?
В подкастите на “Първа страница” има интересен разговор с Георги Господинов, но сега слушам един предходен (който бях пропуснала) с Текла Алексиева и ми е още по-интересно. Харесвам разговорите с тази забележителна художничка на кориците на библиотека “Галактика”.
П.п. Ще разкрия от разговора им само една много любопитна за мен идея - какви книгоразделители използва Текла Алексиева
А обичам да си правя какви ли не книгоразделители - да изрязвам мотиви от красиви кутии, картички, красиви етикети, а понякога си рисувам такива и сама.
П.п. Ще разкрия от разговора им само една много любопитна за мен идея - какви книгоразделители използва Текла Алексиева
Скрит текст:
Щипки за пране 🙃, много интересно хрумване, за което никога не бих се сетила.
А обичам да си правя какви ли не книгоразделители - да изрязвам мотиви от красиви кутии, картички, красиви етикети, а понякога си рисувам такива и сама.
Вчера в другата тема споменах, че чета детската книжка "Мили бате!... Писма на един дакел", а Дудулина сподели, че нейната дъщеря е била разстроена от една от историите в книжката. Стигнах до тази история. Наистина е много тъжна, но тя книжката е такава, има от всичко - и смешно и тъжно. Замислих се дали да не я прескочим тази история когато четем на децата. А трябва ли? Нали страшните приказки са измислени, за да се запознаят и с доброто, и с лошото. От друга страна има опасност да ги стресираме. Например моят четиригодишен внук разказва с ентусиазъм как козата разпорила корема на вълка и го напълнила с камъни, без това да го притеснява. Обаче веднъж като се разхождахме в парка на Хисаря и им разказах легендата за Маймун дере, вечерта е бил много разстроен и не е искал да заспи, защото в легендата се разказва, че през една много люта зима маймунките са измръзнали и са умрели. Четете ли страшни и тъжни приказки?
Препоръчани теми