Какво ви е мнението за образованието?

Много е зле и все по-лошо ще става. Направено е така, че само с частни уроци извън училище децата да могат да се образоват и това пак е под съмнение.Аз като бях ученичка, на уроци ходеха двойкаджиите. Сега на уроци ходят отличниците.

Винаги на уроци са ходили основно отличниците, дай да не въртим пак темата за уроците! Уроците са измислени именно за отличниците, защото на тях им трябват уроци, за да издържат на конкуренцията при приема в по-добро училище или в определен вуз.

И тогава ходеха, но не така постоянно и масово. Темата я започна майка на третокласник, предполагам тя визира деца около тази възраст. Сега се шири всеобща неграмотност и посредственост. Даже най-големият проблем не са лошо написаните учебници и ненужните подробности в тях, ами липсата на дисциплина. Ученикът има само права, но почти никакви задължения. Учителите нямат инструмент да наложат дисциплина и достатъчно е в класа да има едно-две отървани, за да съсипят всичко, дори при най-голямо старание от страна на учителите.Децата имали права и специален статут. Те не са осъзнати и зрели, а могат да пречат и разиграват учителите. Училището, особено основното е в плачевно състояние. А после се очаква след това основно образование да се гради средно и висше.

Преди да дойде неграмотността и безпросветността, детето е прекарало седем години в родното си семейство и успоредно четири години в детската градина. Първо вкъщи трябва да натрупа определено количество знания и умения, в детската градина също, и чак на 7 тръгва на училище. Винаги си личат децата, с които е работено вкъщи и са влагани усилия и време от родителите. Не, не става въпрос да ги ограмотяват или да решават задачи, а да ги научат на основните неща, които обикновено се учат вкъщи - битови и обща култура, знания за света. След това вероятността детето да остане неграмотно и безпросветно е малка.

Мислех да не пиша повече, защото не мисля, че ми устата или екипът му четат мненеията на родителите Но се изкушавам.
В духа на последния пост: ДА
Мисля че е много грешно очакването Училището или ДГ  да възпитава децата. Или поне да имат водеща роля.Възпитанието е задължение на родителите, семейството. Поне до 7 г.
Но много идват научени не на “добър ден, как да ти помогна”, а на “ нашата кола е по-голяма и татко по-силен, имаме повече” винаги ми идва на ум цитат от дете от края на социализма: татко е директор, аз не трябва да играя борче в сценката”. Възпитание.

Ролята на учителя, която не съм видяла до сега, е да наблюдава, насърчава интереси, мотивира и т.н
Но доста родители чакат да хвърлят детето в ДГ или Училище да им го възпитават.

учителите следват стари методики, не мърдат в страни.
Пример: получавам мейл как децата нямат шанс за Немска диплома, а не какво тя/той като учител правят за да имат, как ги мотивират, какво извън модела ще направят…
Или при въпрос как е оформена оценката, какви са пропуските на конкретния ученик, отговорът на гимназиален учител да бъде “не зная точно, но оценката е средно аритметична”

Просто мненеие

Такива деца са единици. Оправданието е, всички възрастни в къщи са адски заети и изморени и "нали за туй ходи на градина там, да го учат".Съгласна съм, че работещите хора се изморяват, проблем е каква им е ценностната система. Неглижират неща от първостепенна важност, вместо това изразходват времето в глупости. Не възпитават, прехвърлят отговорността за това на институции и чужди хора. Това е изключително важно, но е тежка и неблагодарна работа.
За да се работи в къщи е нужно някой да помага на това семейство или да могат финансово да си позволят качествен човек да се занимава поне малко с децата им.Или майката да е на половин работен ден, или някоя баба да се включва редовно, или детегледачка, но не каква да е. Почти никой не успява да си организира живота така. Заради финансовия проблем опираме до бабите, обаче...Има Балкан разлика от нашите баби и сегашните. Отново става дума за приоритети. Преди 30-40год. бабата беше едва ли не заместник на майката- в грижи, възпитание, помощ през ваканции и боледуване, моята живееше на 70км. от нас, но това не е било пречка. Сегашната(не всички, де) иска да изкарва пари, да ходи на маникюр и фитнес, да е красива до 80г. и ако може да си намери подобен дядо-фитнесар и да живеят като тийнове.Очаква се от тях заради натрупаните години все някаква мъдрост, но откриваме все повече кукунделщина.Никой от родата не ще да се занимава с дечурлига.

Не е нормално материалът в училище да се поднася така, че да се налага родителите да работят с децата след това. Родителското възпитание не е пряко свързано с учебния материал.

По-добре е да не споделям истинските си мисли, че ще ме отлюспят от тоя форум.
Иначе, меко казано, много лоши неща си мисля.
Но всички те избледняха пред това, което видях относно тоталната му липса и деградация последната година и половина. Това ни изяде окончателно главите вече.

Не е. И много други неща са откровено ненормални в този отрязък на държавната политика.


Никак не е "грешно" дори, съвсем логично е. Детето от постъпването си в подобна институция живее през по-голямата част от съзнателното си време в нея. И е повече от нормално, дори е задължително институцията да си изпълнява ангажиментите, които има и по закон, съвсем официално, както да "образова", така и да "възпитава".
Няма смисъл да се спори кой повече трябвало да възпитава и чия роля била повече или по-малко "водеща" - тя ли, семейството ли. Безсмислено е. И двете институции - семейство и училище /детска градина/ имат такова задължение. И винаги може едната или и двете да са некачествени и да не си изпълняват ангажимента към децата и обществото.

Институцията може да я върши, може и да не я върши - детето не е нейно. Детето е на родителите и близките му роднини. Колкото и да са изморени и заети родителите, те дават пример и учат и с действието си, и с бездействието си. Докато има приказки "а защо съм го записал на ясла/градина/училище/, дотогава ще има проблем с грамотността и знанията и уменията на децата.

Е нали затова в институциите работят педагози? И специалисти по разни науки. Сега какво, очаква се ние да преподаваме материала ли? Ми тогава за какво взимат пари тия хора?

Същото и с родителя - и той може да може, може и да не може. Причини - най-различни - от желание, до обективни възможности.
И накрая всички берем плодовете на неможещите институции - и семейната, и публичната. И логично, и по закон - и двете са задължени да възпитават поколението на нацията ни. Късата клечка е когато в нечий детски живот и двете отсъстват. Децата не са нечия собственост. Вкл. и на родителите. Тяхното развитие оказва влияние върху всички структури на обществото ни. С последвалите две години тотална абдикация от тези обществени процеси от страна на публичните институции лично аз съм песимист в тази насока.
Това прехвърляне на топка е не само тотална безсмислица, а и нанася вреди - на децата, и на обществото.

Вменяването на отговорност единствено и главно на семейната среда означава кастово деление. Ако едно будно и умно дете се роди в циганско семейство, при необразовани родители, какво бъдеще може да има то при такъв модел, за каква интеграция говорим? Дори родителите му да имат желание то да се развива и да се интегрира, те са безсилни, защото нито могат да му помагат с учението, нито могат да му осигурят допълнителни уроци. То в образованите семейства се вижда зор да се обяснява допълнително учебния материал, да се търсят частни учители, а какво остава в такава среда? Не може обществото да абдикира от възпитанието и обучението на своето бъдеще!

Ха, че той животът е гора от къси и дълги клечки. Повечето деца са на "средна клечка", ако мога така да се изразя - не са нито деца на лордове, които учат в Итън по традиция и право, нито циганета от гетото или селски деца от разни паланки. Но средната клечка е направо мечта за последните деца, а с малко родителска помощ може да се окаже, че дава не по-малки шансове от Итън. Ми целият ни живот е лотария - в какво семейство сме родени, в коя държава, в каква среда растем, къде ни приемат да следваме, къде ни се отвори вратата да започнем работа... Нищо не е идеално, защо някой очаква образованието да бъде такова? Но някои мърморят и се оплакват, а други действат да компенсират.

Всъщност и обобщенията не са много уместни, защото училищата са различни. Някъде учителите и средата са на ниско ниво, другаде нивото си е европейско. Но, по мои вече далечни спомени, нито на едното място, нито на другото имаме 100% доволни - на един му бавно темпото и детето скучае, на друг му препускали по материала и детето нищо не разбирало (това в един и същи клас). Ха сега де? Ама системата е настроена за децата по средата - нито за едното, нито за другото от споменатите. А те, споменатите, трябва да се спасяват поединично (това важи за семействата им всъщност).

И накрая, добро училище се прави И с добра система, И с добри учители, И с добри деца. Ако едно от трите куца пак може да се избута някак, ама ако куцат повече не става. Как може в НЕГ или СМГ всички деца да овладяват материала отлично, макар системата да е една и съща? Значи не само системата пречи и не е абсолютният виновник.

Да, така е, в животът има голяма доза шанс. Но щом обществото твърди, че изповядва определени ценности - за равен шанс, за интеграция, за липса на дискриминация и тн., то тогава ще трябва да създава определени условия, при които те да се реализират. Ако се каже - важи законът за джунглата, който оцелее, оцелее, няма солидарност, важен е произходът и парите, тогава е друго нещо.

За иделно образование не можем и да мислим. При тази отдалеченост от поне средна норма на качество.
Иначе си имаше добри практики за отсяване на различия и подпомагане на индивидуалните потребности - ЗИП, СИП /по избор, наистина, не по задължение и спуснато от училището заявление с точно посочени предмети/, кръжоци, вкл. по учебни предмети, както и работа със слабите ученици допълнително /още в основното училище имаше дори през лятото работа с такива/. Мисля, че добрите практики /тези и други/ не следваше да се погребват с настъпването на 10.11.
===
Темата бе за образованието, не за семейната среда, все пак. Ако родител по закон може да стане буквално всеки и, в тази връзка, е меко казано нереално да се очаква едно дори средно качество /защото там обективни критерии за качественост няма никакви/, то от съответните публични институции се очаква поне професионализъм от хора, обучавани специално за осъществяване на посочените в закона функции и на които се плаща за да вършат конкретна работа и то при налични стандарти за качество.