Бременност и Секцио.

Разбирам, че говорим за безпокойство и страх, различни от обичайните такива, които всяка бременна има. Говори с лекаря, за да ти обясни процеса, да знаеш всяка стъпка, която да обмисляш и да намериш сигурност в процеса, за да не буди прекомерно безпокойство. Не забравяй, че ще си в болница, има упойки, успикоителни, не си първата, няма да си и последната жена, която ражда, страдайки от пристъпи на безпокойство. Повтаряй си като мантра, че всичко ще е наред, начвртай план в главата си, стъпка по стъпка, който да ти дава сигурност. Не на последно място, ако не можеш да се справиш, посети специалист, с който да поговориш. Сподели тези състояния с израждащия, нека е наясно, няма нищо срамно, както и съм убедена, че нищо лошо няма да ти се случи. Успех.

Пълната упойка е огромно изключение. Аз също бях с местна само.

Съвет: говори с АГ. Нека те преведе през процеса стъпка по стъпка. Да няма някакви неизвестни и да знаеш точно какво да очакваш. Аз лично се чувствах много по-спокойна да не се вманиачавам да чета излишно (и за естествено, и за секцио). Вярвах си достатъчно на лекарката.

В деня толкова много емоции ще бушуват, че може дори да не разбереш кога е минало.
Аз лично още имам чувството, че за секунди ми биха упойка, срязоха и извадиха мъничето. (Малко над час е било всичко реално с подготовка, събиране екип, вадене и шиене). Нямах идея какво да очаквам, нямах време и да мисля, беше спешно секцио. Постоянно анестезиологът ми говореше, успокояваше, казваше какво вижда и моментът, в който вадят бебето. Държеше си телефона пред лицето ми, за да видя в колко часа точно ще проплаче. После веднага ми го показаха и го нацелувах.
Чак след това ме приспаха за шиенето.

 Ето тези емоции остават и към тях трябва да насочиш положителни мисли. Как ще видиш бебето, как ще го гушнеш, ще му чуеш гласчето. Най-важното е да не се паникьосваш, да слушаш лекарите и напътствията, които ти дават, за да улесниш и тяхната работа и всичко да мине бързо и спокойно. Ако трябва медитирай преди операцията, приложи някакви техники на дишане, послушай успокояваща музика.

При нас и раздвижването беше бързо и лесно, първите дни постоянно болкоуспокояващи слагаха, колкото искаш по-нататък, аз даже отказвах след втория ден, нищо трудно нямаше. Казвали са ми и за след ест-но колко ужасно било ставането и възстановяването, ходенето до тоалетна с шевовете и т.н., така че и тогава не е гаранция.

Към съветите по-горе ще добавя да се консултирате с психолог в краен случай. Эвучи като доста силно иэраэен страх, който може би би се повлиял от раэговор със специалист. Ако сте вярваща, може и едно ходене на църква или дори раэговор със свещеник да ви помогне. На мен лично това ми влияе добре, эащото вярвам и дори да отида да эапаля само една свещ и да се помоля эа эдраве в църквата ми дава оптимиэъм и вяра, че ще бъда подкрепена и няма эащо да се страхувам. Но в същото време энам, че това не работи эа всички хора, особено ако човек е атеист.

Друг вариант эа успокоение, към който аэ бих прибегнала, е да поговоря с доверена жена, която има тоэи опит (очевидно в раждането 😄), в моя случай с майка ми. Естествено подобен ефект има и споделянето във форума, но пък ако е жена, която поэнавате лично и говорите очи в очи с нея и може би си поплачете на рамото й, а тя ви успокои, прегърне и т.н. си представям, че може да ви повлияе доста по-силно и окуражаващо. Да не подценяваме силата на личния раэговор.

Аэ лично нямам чак такива страхове от секцио, по-дкоро ме е страх от въэстановяването и дали ще мога да си спаэя спортните планове след раждането или ще трябва да чакам повече от обичайните месец-два... :Д Но всеки си има слабо място и точно эатова потърсете подкрепа от хората около вас, эа да не се травмирате преди раждането. Ще се справите, успех от мен!

Аз пък имах страх от секциото. Да си седя минимум 40 мин... не знам, бих се изнервила. Лекарят ми даде зелена светлина за естествено, но когато ми изтекоха водите, бебето си стоеше високо. Голям зор беше, даже мислеха да ми правят секцио. Аз обаче съм си мазохист и през цялото време гледам апарата, който измерва тоновете на бебето. Всичко наред, докторът потвърждава. Така с много инат родих естествено. После ми казаха, че тазът ми имал специфична конична форма и били по-добре от самото начало да ме оперират. Аз обаче много се радвах, че успях естествено. Тъй че, ако нямаш медицински противопоказания, замисли се за естествено, не е страшно. Иначе ако държиш на секцио, до теб ще е анестезиологът, ще ти държи ръката (някои така правят), ще те разпитва най-различни неща. Мисля, че няма да те оставят да се паникьосаш, пък и най-вероятно няма да имаш време. Успех и леко раждане!

Моето секцио беше с пълна упойка ,преди 12 години.
В последните месеци приличах на слон,не можех даже обувките си да вържа ,нямах търпение да видя бебето и ми беше все едно как ще раждам.
Мина много добре.
Явно  ми бяха сложили обезболяващи,защото аз болка след секциото не изпитах.
На втория ден се раздвижих.
На третия обикалях болницата.
Възстанових се много бързо.

Но много зависи кой ще прави операцията.
Аз избрах един от най-добрите лекари в нашия град и му имах пълно доверие.
Благодарна съм му.

Спинална упойка ползваха за мен (да не се бърка с епидурална анестезия!), отделно, че имах невероятен анестезиолог, който ме беше седатирал прекрасно още преди поставянето й.

По темата - забременях планирано, искано, желано и пр.
Имах кошмарна от гледна точка на емоциите бременност. Разделихме се с таткото, бях сама и пр.
Отделно - имам фобия (силна и непреодолима) от игли. При мен секцио беше наложително - плацента превиа, много голямо бебе, малка матка.
Опитвах да не мисля за раждането, а за момента, в който ще си гушна детето и миговете, които предстоят.
Отидох, набодена бях къде ли не, поставен ми бе катетър с гръбнака и не казах гък. А 9 месеца мислех, че там ще е краят ми. Буквално.
Всъщност сме много и извънредно по-силни, отколкото си мислим. Във всеки аспект.
Пътят, по който сте тръгнала сега Ви се вижда ужасен и мъчителен, но тепърва предстоят грижи и тревоги, а за всичко, което предстои имате ресурс и това трябва да Ви бъде особено известно.
Споделете с наблюдаващия лекар, потърсете помощ от майка, приятелка, медицинско лице - говорете, споделяйте и не оставяйте нищо неизказано. Това помага много.
Излезте и от уникалността на Вашата ситуация и чувства, защото всички, които сме преминали или ще преминат през това са изпитвали или ще изпитат в по-малка или по-голямата си част същите емоции.
И ако операцията Ви не е задължителна, то родете вагинално. Тялото и умът Ви имат страхотни ресурси да се справят, само трябва да повярвате. Истински.

Ами тя не е пълна, но си яко парализирана от кръста надолу.
За по-слабите психики може и да е ужасяващо хем да са в съзнание, хем да не си усещат краката. Гадничко си е.

Пълната упойка влияе на мозъка. Епидупалната и спиналната са значително по-щадящи, по-бързо се възстановявате физически и психически. След последните две нямате гадене, виене на свят и халюцинации, които са възможни странични ефекти от пълната.
Била съм и с двата вида упойки - определено спинална или епидурална са за предпочитане.
По време на секцио не виждате нищо. Аз малко съжалявах, понеже ми е интересно, но това съм аз.
Спиналната се прави при секцио, понеже осигурява пълно обезболяване, не се усеща топло/студено, притъпява и чувството за допир и почти напълно за натиск.
Епидуралната е по-лека, и осигурява само обезболяване от кръста надолу. Тя се ползва при естествено раждане, за да притъпи болката и да внесе повече спокойствие и контрол, по време на естествено раждане.
Относно страховете - отидете на психолог. Няма да Ви навреди, а пък ако позволите, има потенциал много да помогне. Чувствата Ви са напълно нормални! Страховете също! В тялото Ви бошува буря от хормони и промени.
Всичко ще бъде наред!

Звучи ми като силен страх, а не нормално безпокойство, което обзема всяка жена, която е бременна и мисли за раждането.
Така, ще ти обясня , че и при мен се случи същото , както с теб. По принцип съм си тревожна личност, но като забременях стана страшно. Същите мисли за раждането, дали бебето е добре и т.н. Цяла бременност изкарах в страхове, а бременността беше от лека по-лека, като изключим силната тревожност.
Какво ми помагаше - почивката. Колкото и тривиално да звучи, просто ако можеш вземай болнични (ако работиш де), прекарвай време навън , дори излизай сама ако хората те напрягат (мен ме напрягаха). Включи се в група във фейсбук или тук в бг мама ,където членуват други мами, срещайте се, обменяйте опит. Аз се включих в такава група, но нито 1 път не излязох с тях и съжалявам.
Раждането - моето беше секцио с пълна упойка. Преди 8г в държавната болница само такава имаше. Адски ме беше страх, мислех като теб , че там е краят, ще си остана на масата. Нищо подобно. Легнах на масата и бях доста притеснена, монитора показваше , че кръвното ми е завишено, лекарите не се впечатлиха, продължиха да си вършат нещата и да се бъзикат. Дойде анестезиолога, започна да ме пита някакви неща и това е последното, което помня. Не ми остана време и да се паникьосвам толкова. Вероятно са ми влели някакво успокоително и заедно с упойката и съм заспала.
Събудих се, бях адски спокойна и най-вече щастлива, че съм родила и съм майка.
Раздвижването - беше много лесно. Болеше, но колкото повече мърдаш насам натам, по-добре за възстановяването. В края на месеца родих, а в началото на другия бях на рд в едно заведение.
Трябва да си повтаряш, че в природата на жената е да ражда деца, нейния организъм и психика са достатъчно силни, щом природата е преценила, че жената може да понесе една бременност и раждане.
Сега се опитвам да забременея отново и се радвам, че онези страхове ги няма. Минах от там един път и видях, че не е толкова страшно. Сега имам възможността да променя нещата и да се отдам на една щастлива бременност.

Секцио не се прави с пълна упойка, но ако анестезиолога види, че си в паника ще те приспи и край с паниката.