Отказ от наследство

Ами!!!
Всъщност е точно обратното. Доскоро се отричаше възможността непълнолетният да извършва отказ от наследство. Няма такова решение на ВКС от 2018 г. Има определение на ВКС от 2019 г., с което на практика се даде разрешение да се прави отказ от наследство и от ненавършили пълнолетие. На следващата година друг състав на ВКС постанови обратното. Затова и се стигна до образуване на тълкувателно дело по въпроса Допустимо ли е ненавършило пълнолетие дете да направи отказ от наследство? Все още чакаме тълкувателно решение. Докато няма такова са напълно валидни отказите на непълнолетни.

Определение № 180 от 30.10.2019 г. по ч. гр. д. № 3644/2019 г., ВКС, I г. о.
„Настоящият състав приема, че… отказът от наследство не представлява отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК. В момента на смъртта на едно лице съгласно чл. 1 ЗН се открива неговото наследство, като определен кръг лица биват призовани към наследяване. Те обаче придобиват права върху наследството само ако го приемат (чл. 48 ЗН). От момента на откриване на наследството призованите към наследяване лица разполагат с няколко правни възможности – да приемат наследството било направо, било по опис, придобивайки по този начин наследството, или да се откажат от наследството. Те придобиват от този момент правото да приемат наследството, а не права върху конкретни имущества, с оглед на което следва да се приеме, че отказът от наследство сам по себе си не представлява отказ от конкретни права върху определено имущество, а изявление, с което призованото към наследяване лице изразява воля да не приеме наследството, т.е. да не придобива права върху притежаваната от наследодателя съвкупност от права, задължения и фактически отношения, доколкото такива действително са били притежавани от наследодателя. Само ако наследството бъде прието, призованите към наследяване лица придобиват от момента на неговото откриване права върху конкретните имущества, включени в наследството, като поемат и съответните задължения на наследодателя. Ако в наследството няма конкретни имущества, тъй като към момента на смъртта си наследодателят не е притежавал такива, но същото е обременено със задължения, не може да се приеме, че с факта на приемане на наследството се придобиват права. В подобна хипотеза с приемане на наследството недееспособният не придобива права, а поема само задължения, което определено не е в негов интерес. И доколкото отказът от наследство не представлява изявление за отказ от конкретни права, а отказ от предоставена от закона възможност за придобиване на такива, по отношение на него разпоредбата на чл. 130, ал. 4 СК не намира приложение. Още повече тази разпоредба не следва да се тълкува разширително.“

По въпроса как да бъде извършен отказът от наследство от ненавършилия пълнолетие ВКС предписва „че не съществува пречка по реда на чл. 130, ал. 3 СК съдът по настоящия адрес на детето да извърши преценка дали отказът от наследство е в негов интерес, макар отказът от наследство да не представлява действие по разпореждане с конкретно имущество. Съображенията за това са свързани с необходимостта интересите на детето да бъдат охранени чрез извършване на преценка от независим правораздавателен орган, тъй като малолетното дете не извършва действието лично, а чрез законния си представител. В производството по чл. 130, ал. 3 СК съдът следва да съпостави стойността на активите на наследството, ако има такива, със стойността на задълженията на наследодателя, каквато преценка призованият към наследяване извършва лично, ако е пълнолетен и дееспособен, преди да вземе решение дали да приеме наследството, да го приеме ли по опис или да се откаже от него. Тъй като извършваната от съда по реда на чл. 130, ал. 3 СК преценка е с цел охраняване интересите на детето, няма пречка разпоредбата на чл. 130, ал. 3 СК да бъде тълкувана разширително.“

Момичета, страхотни сте. Адмирации.

Адвокат ли си или работещ в системата? Поясни малко преди да се изказваш тежко и поучително.

Ох, като започнат да се изказват некомпетентни хора по форумите, прочели няколко статии У фейса и с мнение, формирано след като им казала съседката за приятелка на нейната свекъра 😃

Колегата AIDA_N колко пъти ви написа и пак не.
Парите, връзките, Пеевски, Бойко 😃
Абе хора, вие в коя реалност живеете?
С тоя фейсбук всеки стана лекар и юрист. Нас кучета ни яли 5-те години университет и после цял живот ежедневно учене и практика.
Щом Пена съседката каза така, така е.

Важно е адвокатите да се изкарат най-тъпото и невежо юридическо племе. И виновни за целия батак в държавата. Оня ден не помня в коя тема прочетох, че законите ни затова били толкова калпави, защото ги измисляли адвокати... /тук емотикон пляскащ се по челото/...

И аз съм чела подобни изказвания. Или – „Бойко ако беше приел еди какъв си закон“

Какъв Пеевски и Бойко ви в главите на всички. Разпореждат се доста по-дребни риби. Ти и някои други живеете в наивна реалност. И нямам ФБ за разлика от теб.

https://news.lex.bg/%d0%bc%d0%be%d0%b6%d0%b5-%d0%bb%d0%b8-%d0%b4 … 1%82%d0%b2%d0%be/
Както се вижда от горното няма установена , уеднаквена практика по този въпрос. Съдилищата решават по свое усмотрение кое в интерес на детето , но в последваща фаза на обжалване се стига до задънена улица и какво се случва......очакване на ново решение,  така че изключително грозно да нападател колегата AIDA и да правите обобщения от политическа толерантност, въпросът на автора на темата е задададен конкретно.
. (1) По искане на всеки заинтересуван районният съдия, след като призове лицето, което има право да наследява, му определя срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Когато има заведено дело срещу наследника, този срок се определя от съда, който разглежда делото.
(2) Ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото да приеме наследството.
(3) Изявлението на наследника се вписва в книгата, предвидена в чл. 49, ал. 1.
Във връзка с чл 49 Ал.3 . 56. (Попр. - ДВ, бр. 41 от 1949 г.)  И чл56 (1) Кредиторите на лицето, което се е отказало от наследството, могат да искат унищожението на отказа в своя полза,  доколкото не могат да се удовлетворят от имуществата на наследника.
(2) Искът може да се предяви в едногодишен срок от узнаването за отказа, но не по-късно от три години след отказа. Може да се правят някакви изводи , но по усмотрение на съда ще следва сое тълкуване ще се прилага.