Децата ни знаят,че са осиновени и в къщи говорим за това когато те решат,но не е ли ясно,че не искат това да става достояние на обществото,не искат да се чувстват различни защото всъщност не са.Не е ли по-добре те сами да определят какви са и ние само да сме до тях за подкрепа и сигурност.Не е ли по-добре да говорим с тях когато те искат,а не когато ние решим.
На моята приятелка децата когато разбраха за нашите,че всъщност не леля им Креми ги е родила,а са осиновени плакаха и то истински особено момчето което тогава беше 3 клас.Когато ги попитах защо плачеш,та те са си пак наши нищо че не съм ги родила той ме погледна през сълзи и каза -"Лельо,звучи ми страшно и различно.Нали те не са по-различни от нас и пак ще си играем заедно и можем да ги обичаме като ваши!!!"
Как ви звучи това!!!!
Сега след 4 години никой не говори за това,дори ги наричат братовчеди защото ги чувстват по-близки от биологичните им братовчеди.Но големия им син ми е забранил да говоря за това,защото не е нужно и създавам само неудобство.
Това според мен си е част от автобиографията-когато някой ти поиска подробности около семейството -дете на разведени родители,осиновено,сираче.....все съдби и то не леки.
Не е ли по-добре да ги предпазим от тази болка,страх от това дали не са наистина различни като запазим тайната в семейството и се съобразим с желанието на детето ни.Дали един ден то няма да се самосъжалява само,като непрестанно им повтаряме колко са специални и то не заради това че всъщност са личности,а заради това че са осиновени.
И още нещо у нас идва едно момченце което също е осиновено от сама жена и когато ги запознавахме аз се направих на умна и го представих по име и после съобщих само на моите деца,че и той е осиновен отговора беше "И какво от това нали си има вече майка.""Може ли да си играем с него."
А това как ви звучи!!!
Май след всичките спорове във форума ме е ударило на философски разсъждения.
Извинете ме за дългия и объркан пост,но имах нужда.
Ще помоля деца и родители да поразсъждават с мен.
Готова съм да чуя критиките ви.
Благодаря ви за търпението!!!