Обсъдете си нещата и направи както го чувстваш. Здравето ти е на първо място
- Публикувана: 6 юли 2021, 15:18 ч.
- Последно мнение: 15 юли 2021, 21:07 ч.
Купуване на имот само на единият съпруг-права на другия?
Рядко ми се случва, но съм на едно мнение с Гого. Един мъж в апартамента на жена си често се чувства уязвим и явно му се иска да си има и свой. Не е казано, че е тръгнал да се развежда, но е слушал приятели, роднини, родители, чел е в нета как ако нещо стане жена му ще му вземе всичко и се е настроил да си има нещо на свое име. Пусни го край ушите си и толкова. Ако се заядеш може и да стане дебела работа, а полза няма. Иначе Кукумицинка е права - ти също ще имаш част от апартамента, ако нещо стане и стигнете до съд, така че не си капо, каквото и да си мисли той. Замълчи си, покажи че си над тези дребнави сметки и и приеми нещата, гледайки отвисоко. Така печелиш морални точки. А и един доволен и със самочувство, а не смачкан от усещането за заврян зет, мъж е по-добър съпруг и баща.
Хубаво е че имаш неговата гледна точка и разбираш неговите страхове. Най-вероятно и на двамата страховете ви са безпочвени. Най-добре е да се подаде ръка и всеки да си каже неговите притеснения и да отбележи че разбира притесненията на другия и да намерите решение. Ти можеш да дадеш довод, че ако твоето жилище ще се дава под наем т.е. ще е източник на средства за другото жилище то е редно идвамата да го притежавате. След като сте живяли 10г у вас, сега ще живеете 10г у тях. Не мисля че има каквото и основание да откаже при положение че кредита ще го изплащаш един вид ти. А недай си боже нещо с теб се случи той няма да остане на улицата понеже всичко общо става негово и на сина ви. Изобщо сметките му са доста грешни.
Аз много се дразня на хора които излизат с довода "ти имаш наследство или си се бъхтил и си си купил, сега като сме заедно понеже аз нямам, нека е за мен". Но това е за беждубратски/сестрински отношения, за мъж и жена трябва да се подаде ръка и разбиране, но с едно на ум.
Аз много се дразня на хора които излизат с довода "ти имаш наследство или си се бъхтил и си си купил, сега като сме заедно понеже аз нямам, нека е за мен". Но това е за беждубратски/сестрински отношения, за мъж и жена трябва да се подаде ръка и разбиране, но с едно на ум.
Ако се разделите може скоропостижно да се обзаведете със заем, който да плащате сама, а от имота да не видите нищо.
Точно такъв пример имам пред очите си. Мъжът тегли 6 цифрен заем за имоти на негово име. Развеждат се като жената дори не е виждала имотите и докато се бори с онкологично заболяване и отглежда общите деца сама, без издръжка (защото господинът официално се води безработен, а иначе с новата имат печеливш бизнес на нейно име без да са сключили брак) получава запор на част от заплатата поискан от частен съдебен изпълнител и така вече няколко години.
Точно такъв пример имам пред очите си. Мъжът тегли 6 цифрен заем за имоти на негово име. Развеждат се като жената дори не е виждала имотите и докато се бори с онкологично заболяване и отглежда общите деца сама, без издръжка (защото господинът официално се води безработен, а иначе с новата имат печеливш бизнес на нейно име без да са сключили брак) получава запор на част от заплатата поискан от частен съдебен изпълнител и така вече няколко години.
Да не плашим излишно жената. Говори за потребителски кредит, т.е. до 20-30 хил. лв., вероятно за 10 години, така че относително бързо ще се изплати. Срещу заема ще има пропорционална по размер собственост, ако цените на имотите се задържат.
Важното е да обсъдят притесненията си, за да не се нагнетява обстановката.
Важното е да обсъдят притесненията си, за да не се нагнетява обстановката.
Мисля, че и двамата сте под емоция, по-добре успокойте топката, защото само ще си навредите.
Без да съм адвокат, но може да обобщим:
1. При покупката на новото жилище, така или иначе се декларира произход на средства, това е задължително. Така или иначе, той ще декларира, че са от продажбата на имот. Никой няма да го пита дали е наследствен или не. Това дали той някога ще тръгне да доказва, че е с пари от продажбата на наследствен имот, не го знаете ... може въобще човекът и да не си го е помислил. и защо да го прави, освен при евентуален развод. Както и Вие ще покажете, че имотът Ви е само Ваш.
2. При наследяване/ за това ред няма и дано да остареете и да побелете заедно/, преживелия съпруг наследява заедно с децата имотите, които са семейна собственост, както и тези, които са собственост само на починалия съпруг. Така че никой няма да остане на улицата, дори да няма лично негов си имот.
Без да съм адвокат, но може да обобщим:
1. При покупката на новото жилище, така или иначе се декларира произход на средства, това е задължително. Така или иначе, той ще декларира, че са от продажбата на имот. Никой няма да го пита дали е наследствен или не. Това дали той някога ще тръгне да доказва, че е с пари от продажбата на наследствен имот, не го знаете ... може въобще човекът и да не си го е помислил. и защо да го прави, освен при евентуален развод. Както и Вие ще покажете, че имотът Ви е само Ваш.
2. При наследяване/ за това ред няма и дано да остареете и да побелете заедно/, преживелия съпруг наследява заедно с децата имотите, които са семейна собственост, както и тези, които са собственост само на починалия съпруг. Така че никой няма да остане на улицата, дори да няма лично негов си имот.
Моята близка беше изгонена от мъжа си с децата от семейното жилище, защото им беше подарено от свекърите за сватбата и отиде да отглежда децата при родителите си.
Всички тук говорите хипотетично, аз видях какво реално се случи с жена в подобна ситуация. Търсете адвокат и той да ви каже как да се тегли заема без да сте страна по него нито сега, нито след евентуален развод. Пък като уредите този въпрос парите от наема на вашето жилище ги отделяйте за детето си. Съпругът ви като иска да е само на негово име имота да си обслужва сам заема без да ощетява семейния бюджет, макар че пак ще е ощетен когато част от заплатата на мъжа ви ще отива за кредита. Хубаво е хората да вярват в любовта и нека да се обичат и остареят заедно, но не е нужно жената да плаща с нейни средства за личния имот на съпруга си, вместо да ги вложи в образование или други нужди на детето. Мъжът е живял в нейния апартамент 10г без да е имал финансово задължение към нея и тя няма такова във връзка с изплащане на неговия имот при все, че засега плановете са да живеят заедно там.
Всички тук говорите хипотетично, аз видях какво реално се случи с жена в подобна ситуация. Търсете адвокат и той да ви каже как да се тегли заема без да сте страна по него нито сега, нито след евентуален развод. Пък като уредите този въпрос парите от наема на вашето жилище ги отделяйте за детето си. Съпругът ви като иска да е само на негово име имота да си обслужва сам заема без да ощетява семейния бюджет, макар че пак ще е ощетен когато част от заплатата на мъжа ви ще отива за кредита. Хубаво е хората да вярват в любовта и нека да се обичат и остареят заедно, но не е нужно жената да плаща с нейни средства за личния имот на съпруга си, вместо да ги вложи в образование или други нужди на детето. Мъжът е живял в нейния апартамент 10г без да е имал финансово задължение към нея и тя няма такова във връзка с изплащане на неговия имот при все, че засега плановете са да живеят заедно там.
Почнат ли такива сметки бракът си е отишъл. Ще почнат да се дебнат, като се дебнат все ще се хванат, че нещо не е по равно и стана тя каквато стана. 10 години са живели в нейния апартамент и той, предполагам, е давал пари и за него, покрай цялото домакинство. Сега предложението само той да си изплаща кредита, БЕЗ ДА ОЩЕТЯВА СЕМЕЙНИЯ БЮДЖЕТ, е нонсенс - как така няма да го ощетява? Нали част от парите ще отиват за кредит, вместо за семейни разходи. И кредитът да е само на негово име също не става просто. Трябва да се регистрират в режим на разделна собственост и тогава всеки си има неговото. Ама то си е все едно да си кажат в очите, че не с вярват.
Ще се изненадаш колко сметки се правят от всички, а после пак се пбичат и си живеят. Сметкаджийството не е нещо лошо стига да бъде проведено правилно, без кавги и с уважение. За съжаление и културата ни е ниска, та не винаги се получава. Истината е че не трябва да се месим в чуждите работи(макар че аз го направих) а да даваме пример с други е абсърдно. Нито ги познаваме хората нито знаем какво им се върти в главата.
Но аз ако бях на мястото на мъжа, бих сложил имота да е общ поне там 1/4 към 3/4.
Но аз ако бях на мястото на мъжа, бих сложил имота да е общ поне там 1/4 към 3/4.
Ако решат да продават, трябва разрешение на съда, да не говорим, че това дете след 15 години може да те изхвърли от жилището. Случаи всякакви.
За мен, вместо да се надлъгват, справедливото е да отидат при адвокат, да разясни кой какви права има и докъде се простира собствеността и да решат какво да правят.
За мен, вместо да се надлъгват, справедливото е да отидат при адвокат, да разясни кой какви права има и докъде се простира собствеността и да решат какво да правят.
Изобщо не съм смятала такива неща, неприятно съм изненадана, да си призная...Моето жилище планирахме да се пусне под наем, че да се помогне за кредита, който е изтеглен и да си помогнем за обзавеждане, ремонти и т.н. При условие, че имаме едно дете, изобщо не съм се замисляла да деля кой, какво ще плаща, но при тези обстоятелства май ще си променя мисленето за много неща. Ако беше казал, че го иска на негово име, а не сега, щях даже да се разпиша, за да е спокоен. Много меркантилно стана с делбата със семейството му, и е притеснен, че ако нещо стане, ще остане на улицата, защото реално няма нищо "свое" . Аз от своя страна съм с рак на гърдата от няколко години, и съвсем се е притеснил, че остава на улицата, не, че е оправдание де. Но определено ще дръпна ръчната, не понасям лъжи и лицемерие, а такива дребни сметки са ми непонятни и мерзки за човека, с който искаш да живееш...
Е... мерзки, меркантилно, лъжи, лицемерие, развод... Дайте го малко по-ведро и оптимистично... Човекът може просто чисто символично, като глава на семейството един вид, да иска имотът да е на негово име и никакви тънки сметки да не си прави... Говорете си, даже го подкрепете, кажете - ето, аз имам един дарен имот на мое име, ами да, защо този да не е на твое, щом по-голямата част от средствата са от твое наследство... Ще се изненадате колко широки врати ще се отворят като смените гледната точка и подкрепите партньора си за нещо не особено важно, което сега ви изглежда толкова притеснително. Нищо, съвсем нищо не губите. И на ваше име да е новият имот, стигне ли се до разводи, делби и циркове, пак ще се докаже колко пари за покупката са били лични средства на мъжа ви и какво? Аз не бих се впускал в сапунени сериали, бих се радвал на живота и на възможността за ново жилище.
Ако имате брак той не може да изтегли заем без вас (изключвам бързи кредити).
Защо от неговото наследство да няма нещо на негово име? Вие нямате принос към наследство му, кое всъщност ви притеснява? По-добре да си купи нещо отколкото да ги изяде и изпие например или лека полека готовите пари да изгубят от стойността си.
Иначе вие ще имате равен дял в частта от новия имот свързана с кредита. Отделно от това в декларацията за произхода на средствата при операции и/или покупки над 30 Хил. лева ще трябва да укажете произхода на средствата - т.е. - приходи от продажба на наследство и/или наследствени дялове. Така или иначе това е неговото наследство, той ще декларирам произхода на средствата, няма нищо нередно да бъде вписано на негово име.
Защо от неговото наследство да няма нещо на негово име? Вие нямате принос към наследство му, кое всъщност ви притеснява? По-добре да си купи нещо отколкото да ги изяде и изпие например или лека полека готовите пари да изгубят от стойността си.
Иначе вие ще имате равен дял в частта от новия имот свързана с кредита. Отделно от това в декларацията за произхода на средствата при операции и/или покупки над 30 Хил. лева ще трябва да укажете произхода на средствата - т.е. - приходи от продажба на наследство и/или наследствени дялове. Така или иначе това е неговото наследство, той ще декларирам произхода на средствата, няма нищо нередно да бъде вписано на негово име.
Всъщност в началото идеята беше да е именно на името на детето, смяната в последния момент ме изненада неприятно, че се взема решение еднолично, дори без да се обсъди. Ако беше седнал човешки, най-вероятно и тема нямаше да пускам. Всеки иска да е сигурен, че поне покрив над главата ще има. Семейството му е много меркантилно, и доста го "прекараха" в семейната делба, чувства се предаден и излъган, не ми се иска да участвам в дребни сметки и делби...Ще помисля, най-вероятно ще се посъветвам с адвокат за ситуацията, и няма да се "хвърлям" слепешката..Благодаря на всички за различната гледна точка, за мненията и съветите!