Счупване на тазобедрена кост при възрастен

Минах преди 2 години през това. Майка ми беше на 87, беше и е с много тежка остеопороза, слаба и дребна жена. Вдигнах я на крака, много рано след операцията. Лекарства- нищо специално, не си спомням сега правих ли й фраксипарин или не в първите дни вкъщи /тя няма придружаващи заболявания и по принцип не пие редовно лекарства, в случая- беше с голям кръвоизлив по време и след операцията и разви доста тежка анемия, кръвопреливаха я,  давах й желязо/, хигиена- ползване на тоалетен стол до леглото, но в началото беше и вкъщи с катетър, къпане във банята след като свалих конците на 20-я ден. Тогава извиках и рехабилитатор.
Още във болницата й показаха какви упражнения да прави. Беше тегаво, тя искаше да си лежи и да не помръдва, отказваше да прави упражненията, имаше доста абсурдни представи как следва да бъде вдигана и местена- с напълно чужда активност и никаква от нейна страна. По едно време ме мразеше и ми казваше "ти си една зла жена", защото я карам да се движи в рамките на възможностите й. После ми каза, че ако не съм била аз да я вдигна, е щяла вече да е умряла. На тази възраст залежаването е смърт и бях на принципа или-или. Беше ми ясно, че щадейки я и оставяйки я да лежи без да помръдва й подписвам смъртната присъда. Когато рехабилитаторката я видя за пръв път каза, че на 20 дни била раздвижена като човек обичайно на 2 мес след операцията. И все пак вече имаше лека мускулна хипотрофия за бедрото на оперирания крак.
Ортопедичното легло във болницата имаше т.нар. "папагал"- висящ над нивото на гърдите отгоре триъгълник за хващане с ръце и повдигане. Вкъщи й липсваше, но не можах да измисля какво да приспособя за целта. Купихме проходилка и в началото се изправяше до леглото с нея, без да натоварва оперирания крак. После постепенно започна да се придвижва с нея за по няколко метра в стаята, отново без да товари крака, когато повдига здравия, тежестта да се поема на ръцете върху проходилката и така 3 мес, мисля, беше. Беше празник, когато успя от едната стая да стигне до другата, беше на около  месец и нещо след операцията. Има хубави видеа как се ходи с проходилка. Опитай първо ти, като не стъпваш на единия крак- да видиш точният ред на движения и как е най-удобно, за да можеш да даваш ясни и точни указания какво да прави и какво не. Покажи й/му как ти ходиш с проходилката и обяснявай последователността на движенията, които правиш. Като се автоматизират правилните действия, ходенето с проходилка става лесно.
Сега ходи без помощно средство, но се подпира по мебели и стени вкъщи. Навън на практика не излиза.
Ако има нещо по-конкретно, питай.

Добавка- при изписването вече имаше начеващ декубитус отзад на таза. Обработка с риванол, йодасепт, марля, минимално задушаване с лейкопласти, завъртане настрани в леглото доколкото може, седеше без превръзка, раната на въздух /мястото на декубитуса при седнало положение не се затискаше/. Тази зима вече за баща ми казаха за мазане аргосулфан, сравнително бързо затвори доста по-напреднал декубитус.

Много Ви благодаря за подробния отговор.Сега ще чакам да мине операцията и ще търся санитарен стол и проходилка.

А не ви ли предлагат вариант за смяна на става, ако е възможно? При майка ми на 79 години и смяна на тазобедрена става раздвижването започна на втория ден след операцията, след около 4 седмици се придвижваше сама с патерици, а след около 2 месеца ги хвърли, че ѝ пречели.

След операцията има ли промяна в походката? Имам предвид дали дължината на краката е еднаква, защото имам съмнение за мъжа ми, който смени и двете тазобедрени стави, но ходи като патица. Той има и активен ревматоиден артрит, но подозирам различна дължина на краката след операциите.

Не, няма никаква промяна в походката.

Има промяна в походката. В началото двата крака бяха еднакво дълги, после оперираният се скъси с около сантиметър и малко. Ходи наистина като патица, и други оперирани съм виждала с подобна походка, кръстила съм я следоперативна ставна. Не е атактична, не е анталгична, не е паретична ......

Със специални стелки може ли да  се коригира? Това дава отражение върху целия скелет. Мъжът ми стъпва с цяло стъпало.
Отклонение от сантиметър и малко не е голямо, т.е. корекцията със стелки ще е ОК.

Здравейте! Пиша тук защото не знам в коя тема. Баба ми е в много тежко състояние след операция на тазобедрена става.След операцията е била в неадекватно състояние ,като си мислехме ,че е от упойката ,но после ни казаха ,че я местят в интезивна кардиология с съмнение за белодробна емболияСърцето било извън ритъм ,бъбреците отказали .На апаратно дишане е .Днес казаха ,че сърцето е вкарано в ритъм ,но бъбреците все още не работят и отново не идва в съзнание. Дали има надежда за баба ? 🥺

Рискът от тромбоза при такива тежки операции винаги съществува. Заради това още в болницата слагат инжекции за разтваряне на тромби, а след това изписват такива за един месец у дома. Щом сърцето е в ритъм е много добре; и бъбреците ще се "събудят". Надежда винаги има.

Не звучи розово. Надежда винаги има, всеки си е с неговият собсвен шанс, но като обща статистика не е голям.
Понаякога и на фона на правилно лечение с нужната доза пак стават тромби. То не е абсолютна гаранция за пълна профилактика и нулев риск.

Днес ни казаха ,че бъбреците работят ,сърцето е в влезнало в ритъм ,имала микроинсулт .Все още е неадекватна ,събужда се -заспива .

Много се радвам да прочета тази новина.