Pandora, не се чувствам виновна, че не съм до дъщеря си сега, когато тя е на 2. Майка ми се е върнала на работа, когато съм била на 9 месеца... никога не е била "типичната майка" ... не е учила уроците с мен, не ме е питала как мина деня... не е завивала сандвичи за училище, не ми е забранявала да излизам вечер и не ме е питала кога ще се прибера.... Спомням си, че вечер не можех да заспя от лампата, която светеше в очите ми.... майка ми работеше до късно през нощта в стаята ми.... Но аз нямам по-близък човек. Тя е най-добрия ми приятел и човека, който най-много обичам.... с нея имаме много силна, дори и телепатична връзка.... и това няма нищо общо с грижите, които е положила за мен в детството ми...
Спомни си очите на дъщеря ти в първия миг, когато си я видяла и ще разбереш по какъв начин са свързани сърцата ви