Доста сценарии за бъдещето изчетох и във всеки един има зрънца истина. Натам ще вървят нещата, на по-зле, но не на по-добре. Спасявай се от тая заробваща връзка докато си още на 25-6, мъжете на 25-30 не са се свършили. Не че са всичките идеални, но поне ще си дадеш възможност да намериш подходящия партньор, пък и червените лампички от сегашната връзка ще ти светят, предполагам, та ще внимаваш малко повече. Дай си шанс, в момента си като в тресавище, най-много да затъваш още, ако останеш.
- Публикувана: 22 юни 2021, 23:34 ч.
- Последно мнение: 20 авг. 2021, 16:47 ч.
Проблеми в отношенията с мъжа, когото обичам
"Мъжът, когото обичаш", е един кисел чичак, когото жена с повече опит не би погледнала втори път, защото знае какво я чака с такъв. Ако ти все пак желаеш цял живот ( или поне през най-хубавите години от младостта си) да му търпиш настроенията и да се чудиш на теб какво не ти е наред, остани с него, бори се за връзката ви - решението е твое. Жените рано или късно се научават да стоят надалеч от такива, просто някои го научават късно и с цената на много.
Поработи над едно здравословно, животоспасяващо самочувствие е моят съвет, ще те опази в много житейски каши.
Поработи над едно здравословно, животоспасяващо самочувствие е моят съвет, ще те опази в много житейски каши.
Замисли се защо постоянно се връщаш към тези отровни отношения, самоанализирай се.
Авторке, щом пускаш тема, явно и твоето ангелско търпение вече е на изчерпване и е време да прекратиш това емоционално садо-мазо (садо за него, мазо за теб). Струва ми се, че е време и да си отговориш защо поддържаш тлеещи такива вредни драми за толкова дълъг период. Погрижи се за психиката си, като се опиташ първо да разбереш каква психологическа причина имаш, за да влизаш в такива взаимоотношения, а след това да намериш начин да я изкорениш тази причина.
Мъжът е по-възрастен от теб и те е впечатлил с опит, знания и т.н. Опитен и умен мъж обаче не е равносилно на добър партньор. Помисли си и че въпросните опит и ум ги има и заради възрастта. След около 10 години имаш всички предпоставки да бъдеш толкова умна и познаваща живота и ти.
Няма никаква разумна (че и неразумна) причина да продължаваш да се мъчиш с този мъж. (Освен ако не му е златен, ама явно и златният прашец не е достатъчен, за да излекува наранена душа и емоции.
) 
Казал ти е,че трябва да заслужиш уважение?
Ами да,ти самата не уважаваш себе си,след като търпиш подобно отношение.
Обсебваща си,просиш внимание.А къде е достойнството ти?
Една жена с достойнство и себеуважение няма да тръгне след Мунчо да моли за внимание ,нито ще прави скандали.
Просто ще му бие шута...
Ами да,ти самата не уважаваш себе си,след като търпиш подобно отношение.
Обсебваща си,просиш внимание.А къде е достойнството ти?
Една жена с достойнство и себеуважение няма да тръгне след Мунчо да моли за внимание ,нито ще прави скандали.
Просто ще му бие шута...
Неразумната причина е, че в главата й тази връзка е перфектна. Винаги пренебрегваме недостатъците на партньора в началото и го издигаме до висоти, от които каот се срине започва те тая драма. Той защо, ама той как.
Колкото по- големи очаквания имаш, толкова повече ще се разочароваш. Зарежи го и си намери някой друг!
Колкото по- големи очаквания имаш, толкова повече ще се разочароваш. Зарежи го и си намери някой друг!
Какви големи очаквания?! Ще ми крещи, ще ме игнорира, ще ме обижда, ще ми се фръцка насред парка, ще се прави как не вижда родителите ми в собствения им дом и на собствената им маса, ще ме държи на разстояние от приятелите си и за капак ще се виждаме от дъжд на вятър. И аз ще търпя и че се чувствам в грешка?! Егати високите изисквания, да се задоволявам с някакъв изпаднал, който явно няма по-умно и интересно занимание от това да мачка млади неопитни женички.
Какви големи очаквания?! Ще ми крещи, ще ме игнорира, ще ме обижда, ще ми се фръцка насред парка, ще се прави как не вижда родителите ми в собствения им дом и на собствената им маса, ще ме държи на разстояние от приятелите си и за капак ще се виждаме от дъжд на вятър. И аз ще търпя и че се чувствам в грешка?! Егати високите изисквания, да се задоволявам с някакъв изпаднал, който явно няма по-умно и интересно занимание от това да мачка млади неопитни женички.
Ами така де... Паднало му се на човека, на крака му е дошла както се казва. Да я върне ли...?!
Освен това го обича!
Какви големи очаквания?! Ще ми крещи, ще ме игнорира, ще ме обижда, ще ми се фръцка насред парка, ще се прави как не вижда родителите ми в собствения им дом и на собствената им маса, ще ме държи на разстояние от приятелите си и за капак ще се виждаме от дъжд на вятър. И аз ще търпя и че се чувствам в грешка?! Егати високите изисквания, да се задоволявам с някакъв изпаднал, който явно няма по-умно и интересно занимание от това да мачка млади неопитни женички.
А ако се виждахте често, всеки ден и се държеше така, по-хубаво ли щеше да ти е на фона на всичко останало?
Иначе авторката си е хлътнала доволно, този дали е играч или просто неориентиран психически нестабилен чичак, вече няма как да кажа. По мои наблюдения много момиченца си падат по такива, щото мъж, който се държи добре с тях и е стабилен, много бързо им става безинтересен. Някои порастват и поумняват, други- не....
На тоя форум отгоре му трябва да има табела с призив към жените "Научете се да обичате себе си първо, такива, каквито сте - глупави, умни, успешни, неуспешни, красиви, не толкоз красиви, обикновени, необикновени... тогава пробвайте върху друг!"
Намерил на хляба мекото това манипулаторче. Подобни сценки баш с 37 годишен съм имала, само дето аз бях на неговите години, а той залиташе по старо. Там си пазеше личното простарнство, викаше и крещеше за елементарни неща, не ме представяше на приятели и роднини, но аз и не настоявах. Ами, и на 57 ще е същия лишен от отговорност мъж....пардон, това със сигурност не е МЪЖ, а единствено пантолоносител.
Аман от комплексари, които си го избиват на всяка, която ще му подгъзува, а той си вее г@за и ще си гледа кефа. Ще прави фасони, за да се чувстваш виновна? Не случайно на близо 40 е сам. От опит ти го пиша. Ще става даже още по-зле.
Махай се. Много си млада изобщо да го страдаш този.
Аман от комплексари, които си го избиват на всяка, която ще му подгъзува, а той си вее г@за и ще си гледа кефа. Ще прави фасони, за да се чувстваш виновна? Не случайно на близо 40 е сам. От опит ти го пиша. Ще става даже още по-зле.
Махай се. Много си млада изобщо да го страдаш този.
На 25 би трябвало да има поне малко здрав разум.
Разбирам че дамите са привлечени от мъже който са непредсказуеми (тип лошо момче).
Тези който се държат нормално, внимателно, уважително са предсказуеми и скоро стават безинтересни.
Бе взаимно уважение една връзка не може да просъществува. Ти уважение да виждаш някъде?
Разбирам че дамите са привлечени от мъже който са непредсказуеми (тип лошо момче).
Тези който се държат нормално, внимателно, уважително са предсказуеми и скоро стават безинтересни.
Бе взаимно уважение една връзка не може да просъществува. Ти уважение да виждаш някъде?
Не всички са привлечени от лоши момчета, пак опитът си казва думата. търся нормален, внимателен и уважителен мъж, но такива са чист късмет да ги намериш, особено да са свободни...
ЗА УВАЖЕНИЕТО СИ АБСОЛЮТНО ПРАВ!
Дъщеря ми е на твоите години и в момента има връзка с абсолютно същия тип мъж, само дето не е толкова по-голям от нея.
Две години го играха иди ми, дойди ми. Аз все намилах да го зарязва, но...тръпката не я пускаше. Имаше дори, за кратко, връзка с друг докато бяха разделени, обаче насила не става. В един момент наистина и писна и той го усети. Моли и се за изпитателен срок, сълзи ронИ, промяна обещава и в крайна сметка тя му даде последен шанс. Засега всичко е цветя и рози ( с малки изключения), но аз съм доста скептична.
Съветвам те това, което бих казала и на нея- в една връзка, човек трябва да се чувства добре, иначе за какво му е. Ако е трудно, то е навярно, защото не сте подходящи един за друг. Махни с ръка, обичай се повече, прежали го и си живей живота. Докато не приключиш с него няма как да срещнеш подходящия, просто няма да го усетиш.
Любима моя максима: "Щом не ме оценява, значи не ме заслужава!"
Две години го играха иди ми, дойди ми. Аз все намилах да го зарязва, но...тръпката не я пускаше. Имаше дори, за кратко, връзка с друг докато бяха разделени, обаче насила не става. В един момент наистина и писна и той го усети. Моли и се за изпитателен срок, сълзи ронИ, промяна обещава и в крайна сметка тя му даде последен шанс. Засега всичко е цветя и рози ( с малки изключения), но аз съм доста скептична.
Съветвам те това, което бих казала и на нея- в една връзка, човек трябва да се чувства добре, иначе за какво му е. Ако е трудно, то е навярно, защото не сте подходящи един за друг. Махни с ръка, обичай се повече, прежали го и си живей живота. Докато не приключиш с него няма как да срещнеш подходящия, просто няма да го усетиш.
Любима моя максима: "Щом не ме оценява, значи не ме заслужава!"