към работещите до късно майки-кога и как сте "качествено" и "пълноценно" с децат

# 45 18 окт. 2006, 11:09 ч.

София, Дървеница
Мнения: 707

Цитат на: iko в вт, 17 окт 2006, 12:39

Според мен не е само до работното време, а до времето, което губиш за придвижване. Снощи наистина ми се ревеше - тръгнах от работа в 6.10 и се прибрах в 7.40. Живея в центъра да му се не види, преди като съм работила е центъра изобщо не съм имала проблеми, защото се прибирам за 20 мин. Ама сега като ни натириха в този Бизнес парк - мразя го, чесно ви казвам. Май ще си сменя работата само заради пътя, който съм принудена да извървя. Толкова ме изнервя това, че нямам думи. Та така - аз съм съгласна да съм до 7 на работа и да се прибирам за 20 мин., отколкото да съм до 5.30 и да се влача по улиците час и половина Sad

Аз пак съм обратното.. Работя до Военна болница и предвижването до градина е ужас.. Тръгвам от работа към 17-17.15, а в градината съм към 18.30, после пазаруване и пак чакане на автобус.. вкъщи съм най-рано 19-19,15 и ....с други думи 2 часа загубено време....
С детето се занимавам значи към два часа - заспива малко след 21.30... И на другия ден пак така... Мразя да ПЪТУВАМ ИЗ СОФИЯ

# 46 18 окт. 2006, 11:38 ч.

София
Мнения: 1 045

При нас голямата (на 5 г.) ходи на детска градина, а малката (1,5 г.) я гледа баба и у дома. С каката си говорим на връщане от детската в колата - това си е лично нейното време и добре, че не се налага да и вадя думите с ченгел, защото тя споделя и за най-големите дреболии. После се прибираме у дома и ето тук настава адът, защото почват да се конкурират за внимание, а малката е точно във възрастта на безумното тръшкане. Всякакви игрови занимания като строене на замъци с конструктор или четене и рисуване завършват със съборени замъци или скъсани и намачкани книжки и затова се ограничаваме само с разговори. Обикновено я включвам в приготвянето и сервирането на вечерята и така между другото си говорим. Прането е късно вечер и през уикендите, готвенето и то, чистенето е оставено на автопилот и се върши само, когато стане супер кочина. Първи приоритет са децата.

# 47 18 окт. 2006, 11:48 ч.

Мнения: 1 134

Ние също пътуваме много из София. Но, поне сме заедно. В колата:
- сутрин: сплитам плитки, довършвам си грима, разпределяме задачите за деня със съпруга ми. ; вечер: разказваме си как е минал денят ни, дъщеря ми ни изпява някоя нова песен, решаваме дали да вечеряме вкъщи или навън и съответно или заедно пазаруваме или хапваме някъде набързо. Хубаво ни е тримата, радвам се, че дъщеря ми се съобразява все повече със света около нея, че се чувства част от семейството, взимайки решения и т.н.

Времето само за нас със съпруга ми се изразява в : дълги телефонни разговори през деня; вечер след като Мария заспи - стояли сме до 2 - 3 ч. само, за да си говорим; веднъж месечно - когато идват родителите ми излизаме сами и е голяма тръпка, почти като периода на ухажване Mr. Green

- превръщаме го в празник, той ме взима с цвете от вкъщи, ходим на кино, или на театър, на ресторант, или играем билярд, прибираме се рано сутринта на другия ден...
В общи линии този формат ни устройва. Хем поддържа някаква тръпка, хем не се чувствам виновна, защото детето ми също си почива от нас, заобиколена е с любовта на баба си и дядо си, а не е оставена просто някой да я гледа, за да си направим кефа ние...
Не мога да кажа, че не изпитвам нужда от повече време за себе си или за нас двамата. Но, ако това ще е за сметка на някой друг, не мога да си го позволя.

# 48 18 окт. 2006, 12:44 ч.

Oslo
Мнения: 659

Не работя до много късно(18 часа), но имам 2 деца и уча задочно, т.е. времето все не ми стига.Като се прибирам взимам малкия от градинка, а големият вече се е прибрал и се почва- готвене, гладене, домашни, знаете как е. Ако мъжа ми случайно се прибере по-рано от работа готви той, ако не-докато седнем на масата аз съм вече труп. Доволна съм поне, че децата се хранят в своята стая и с баща им можем да обсъдим деня си насаме. Общо -взето, не мисля че им отделям достатъчно време и понякога ми е много мъчно, но какво да се прави-такъв е животът!!! Тази седмица сме в болнични и тримата и ще наваксам, обещавам! Само да не беше тази сесия.....

Причина:

Причина: