Най-смешното ви преживяване в кухнята

Пукнах се от смях. То явно първите опити на всички са трагични, та да се включа и аз.
Четвърти клас съм. Ще готвя яйца със сирене за себе си, че мама я нямаше, а знам че стават бързо. За да не ви отегчавам ще изброя накратко: ЕДНО яйце с четвърт бучка сирене, тиган без олио и котлон включен на 1 - от къде да знам, че котлоните имат степени??? След час и половина си дойде мама и тогава ядох
Девети клас. С приятелки правим сладкиш и върха на кулинарията е, че трябва да се направи карамел, който да се счука и поръси отгоре. Започнахме с две лъжици захар, поизтървахме момента за махане от котлона и прибавихме още две... и така половин килограм захар, която стана на катран и застина в тенджерката. Докато ни се налее, че се разтапя във вода... без малко да изхвърлим съдинката.
Първият път, когато правих кюфтета по чирпански направих 36 кюфтета, а сосът за тях в три тенджери - за да се поберат всички кюфтета!!! Ядохме цяла седмица и носихме на колегите на мъжа ми в студентски град
И последно една чужда случка с осем годишна давност. Три мои приятелки от Поморие решават да си правят кекс. Проста работа за големи момичета (вече десети клас). Всичко както си му е редът, но вместо брашно сложили нишесте. И като взел да се подува този мити кекс... Получил се огромен розов мехур. А те, с целия си акъл да вземат да отворят фурната и от рязката смяна на температурата мехурът се спукал... Добре, че не се е пръснал върху нечие лице. Само по цялата фурна и кухня.
Това е    Съжалявам за фермана

о страшно ме разсмяхте. като ми е тъжно ще си чета вашите историйки.
аз толкова смешни нямам, но пак имам една много гнусна. та почнала съм аз да готвя пил. дробчета. направих си всичко както трябва и накрая решавам за по вкусно да сложа 2 л. черв. пиперче. задушавам си ги, бъркам си ги кога гледам някакви гранулки вътре. а то черв.пипер бил червясъл. просто УЖАС. вътре плуват червеи, а след минута се прибира мъжа ми с винцето и вика ммммм как хубаво мирише. а аз викам хубово мирише ама ходи да купиш едно пиле на грил за вечеря че съм гладна.
ужасно гнусно оттогава не сам готвила дробчета. а толкова ги обичах.

Общо взето добре се справям в кухнята. Но всеки има провали, разбира се.

Бях на 17-18 години и живеех със скъпия при неговите родители на съпружески начала. Един ден ме оставиха да сваря боб - какво по-лесно. У тях боба не се запържва. Обаче, аз решавам да се покажа като добра домакиня и да ги шашна с кулинарни умения и запържих боба. Всичко чудесно, ако не ми беше хрумнало, че съм виждала баща ми да чуква и по едно яйце. Само, че изпуснах малката подробност, че се слага яице, когато боба се пържи, за да се сгъсти. Та взех, че застроих запържения боб... След първото ядене (тенджерата беше като казан) боба мистериозно изчезна. А мене и до сега не ме карат да готвя като отидем у тях. И аз се правя на домакиня само у нас.

Те пък !!! Все есно винаги са вечеряли при готвача на Шератън....От първия опит и са ти скастрили ентусиазма....
Ама сега поне не се цапаш да готвиш и си отиваш като гостенка на общи начала  

Лепило от спагети е моето творение от преди години. Нашите ме оставиха да правя спагети, но аз тогава не се интересувах от готвене и не се заглеждах бъркат ли се тия неща или не. Та след телефонна консултация решихме, че се бъркат много. Резултатъ беше лепилено гъста смес, а отдолу около 3 см загоряло ново дъно на тенджерата.

Хихи, напишках се от хилеж.
Преди няколко години с мама ще правим баница с домашни кори (дето бабите ги пекат предварително и после само ги поливаш с газирана вода или пък леко ги потапяш във вода...). Та нареждаме ние всичко, майка ми казва "Айде, залей я и слагай в печката" и отива не-помня-къде.  И аз залях баницата, ама с газираната напитка "Киви"... Тая баница я кръстихме "На тъмно", защото на светло не се ядеше- имаше вид на сериозно мухлясала.
Аз пък точно снощи сготвих... биберон и шише. Варила съм ги поне 4 часа, докато усетих някаква смрад от кухнята... Търча аз... И виждам нещо, което не искам никога повече да виждам. Някаква кашесто- пихтиеста маса се разтлала по тенджерата, облаци от прекрасни аромати ме заливат... Тичам аз като шашава да отворя прозореца, той се не отваря, дърпам, чукам, отварям го, подпирам с дъската за хляб, отварям и външната врата- да стане течение, прозореца се треска и изстрелва дъската през прозореца...  Такава воня беше и още е, че чак прането се усмърдя, та днес пак го прах.  Снощи му скимтях на мъжа, че ме е срам и прочее, а той ме успокои, че миришело на боб. Едва днес сутринта си призна, че му прималяло от вонята, която сътворих. Въпросът е дали до края на седмицата ще се махне тази смрад...  

О.е се махне, ама яко проветряване трябва Поне можеш да си спокойна, че не си единствената с напъни да сготви биберон. И аз опитах барабар с едни залъгали - ефекта беше покрусителен. Само дето на мен ми се случи лятно време и с проветряването беше по-лесно.

при моите отдимителни истории много помогна стария бабешки трик да слагам захар на котлона. Разправят, че поглъща гадните миризми...абе поне мирише на карамел, а не на умрели прасета.

когато трябваше да се запозная с кухненския робот, пострада кухнята:) реших да не чета упътването и направо да си правя сок от ябълки и моркови, нарязах ги едро и пуснах сокоизстисквачката, ама отде да знам, че трябвало и течност да налея:) като се освестих от грохота и събрах накълцаните ябълки/с кората даже, да се запазят витамините/, реших и лешници да смеля. Но кой да ми каже, че отгоре мелачката се затиска с капак и ръка? Една седмица събирах лешници не само от кухнята, но и от коридора:)

а като бях на 11, мама влезе в болница и аз реших да сготвя на баща ми зеле. Без да му сложа вода, че то си пуска:)
а после разбрах, че баща ми мрази зеле във всякакви форми:) обаче яде загоряло и само повтаряше колко му е вкусно:) после почна да вика сестра си да готви:)

Сетих се за една позната музикантка, дете на музиканти...бе въобще бохемска фамилия. Жени се тя, ама от домакинска работа хич и не разбира. Решава обаче в пристъп на любов към любимия да направи кекс по рецепта на приятелка, която опитала предната седмица. Обажда се по телефона и си записва стриктно стъпка по стъпка всичко. Обаче приятелката не се усетила, че си има работа с пълен аматьор и като издиктувала продуктите накрая казала :"и го мяташ в печката". Та познатата ми така и направила. Забъркала всичко и го изсипала (метнала) във фурната. После мъжът и здраво чистил фурна.

охххх не е истина колко се смях    
имам и аз една история,слу4ка с една моя позната.та на млади години оЩе,прясна булка,реШава да готви боб,но го позахарила,вместо да го посоли ,слу4ва се на всеки да сбърка,тя навреме се усетила,но идва си мъжът и с прятели,гладниииииииииии,то винаги така се слу4ва де .та наШата солила после боба,но пак си бил сладък.хапнали де   ,по едно време мъжът и казал '' ми и малко канела да му беШе сложила нямаШе да е зле''

Леле момичта направ сълзи ми потекоха от смях - колегите сигурно се чудят какво е това странно мучене, което идва от мояа стая.
Аз такива кулинарни изчепки нямам, но точно снощи мъж ми разказваше как готвил като малък зеленчкова супа. Майка му била много доволна, че сготвило детето, а и супата добре изглеждала. Като взела да сипва обаче, какво било удивлението и че супата потропквала, а то вътре пирони. А идеята да сготви супа с пирони му дошла от някаква детска приказка на плоча: там някакъв човеш замръкнал в чужд дом и стопанина го нагостил. На сутринта питал човека от какво е била тази вкусна супа, а тои казал ами от клинове, а след това изредил и разни зеленчуци които сложил. Мъз му питал баща си какво са това клинове и баща му му казал, че са като пирони, но по големи.
И така детето решило да сготви супа от пирони, слушайки рецептата на грамофона

Леле, добре че съм сама в офиса и мога да си се смея на водя - за малко да падна от стола от смях      
Аз за мой най-голям късмет нямам много фатални случки в кухнята, но за това пък ще ви разкажа какво направи майка ми преди няколко месеца - по-точно през лятото,
Баба ми пратила смокини на нашите и те решили да правят сладко, те обаче го правят по един не много известен начин - варят го на няколко пъти. И така изчистили смокините, сложили им достатъчно захар и вечерта вярили известно време сладкото. На сутринта баща ми тръва на работа като имал едно наум, че трябва да каже на майка ми да не слага сладкото отново да се вари,  но тя още спял и той не го направил. Майка ми обаче се събужда и прави точно това - слага сладкото пак да се вари на 4-ка и заминава на работа. По обяд си говорят нещо с колежката и става дума за сладка. Тя веднага се сеща какво е направила    и набързо си тръгва от работа. Когато се прибира вкъщи сладко вече няма - всичко се е изпарило и е полепнало по стените на стаята, а тенджерата е залепнала за котлона. Да не ви казвам после какво чистене е паднало