Публикувана: 5 окт. 2006, 10:25 ч.
Последно мнение: 8 окт. 2006, 19:30 ч.

Как бихте постъпили?

1 858
23
1

# 15 5 окт. 2006, 13:37 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

Цитат на: ljuboznatelna в чт, 05 окт 2006, 12:38

В залите за репетиции винаги между децата се коментира кой може и не може да направи това или онова, има един вид съревнование и неможещите се гледат отвисоко. Много е важен подхода и авторитета на ръководителя. Когато става дума за спортни танци, в началото само усвояват стъпки, но ако се наложи да танцува с момче и то вземе че откаже ? Много е деликатна ситуацията, аз не бих записала точно на спортни танци при това положение.

аз пък подкрепям
възрастта е крехка и всяка обида може да рикошира в детето
затова може би ако това не би го наранило твърде - бих у отказала

но зависи от проблемната ръка - ако пък позволява да се танцува - бих я пуснала
във всеки случай бих се консултиралас учителката по танци

# 16 5 окт. 2006, 13:45 ч.

Мнения: 8 952

Благодаря на всички, които изказаха мнение по темата.
Надявам се, че не сте ме разбрали погрешно. Единственото, което искам е да направя всичко, което е по силите ми, за да предпазя дъщеря си от развиването на някакъв комплекс. Затова именно трябва да обмислям нещата внимателно и да се опитам да прогнозирам кое до какво би довело. Вече споменах, че тя към този момент изобщо не обръща внимание на различието си. Бих искала максимално да избегна рисковете някой по някакъв повод да й насочи вниманието към това.
Разбира се, че е чудесно желанието й да танцува. И разбира, че би било прекрасно още от сега да се адаптира към колкото се може повече колективи. Не е ли това нещото, което всички искаме за децата си?
Но в същото време съм длъжна да преценя рисковете.
Пречката да я запиша далеч не е от физическо естество.

Все още не съм решила окончателно какво да правя. Но ви благодаря за изказаните мнения - имах нужда да чуя и други гледни точки.
Hug

# 17 5 окт. 2006, 14:02 ч.

Мнения: 3 116

Мила utro77, въпреки че нямам специално детенце взех да си мисля как бих постъпила аз в подобна ситуация Thinking

Стигнах до извода че бих записала детенцето на танци Simple Smile

Когато едно дете има желание, трябва да се поощрява Simple Smile

Освен това тя ще танцува за удоволствие, а не заради състезателния характер Simple Smile

Погледни и от една друга гледна точка, дали точно твоето детенце, утре няма да е първото специално детенце взело първа награда на конкурс за танци Hug

Относно комплексите, едва ли някой особено в детска група по танци, ще се държи лошо с дъщеричката ти. Ти сама казваш колко добре се справя в училище Simple Smile

Децата са си деца, и тяхното отношение не се базира на това дали някой е специален или не Simple Smile

Успех каквото и да решиш bouquet

# 18 5 окт. 2006, 15:01 ч.

Анкх-Морпорк
Мнения: 3 476

Оперирана съм от луксация, но се движа добре, като ученичка майка ми много ме дразнеше с това, че не ме пускаше на бригада, например. Като има нещо - бригада, почистване на училището и тн - където стават големите игри и веселби - тя все не даваше. Точната дума е - ядосвах се - аз не се чувствах неспособна, какво му е трудното да береш домати (то ние и толкова сме брали), или да чистиш класната стая. Исках да съм с децата.

# 19 5 окт. 2006, 19:42 ч.

Мнения: 7 394

Не зная каква е аномалията на ръчичката на дъщеря ти,но мисля,че не си права.Тя отива не да стане шампион,а да се научи да танцува.Утре като стане голяма и и се наложи да отиде на купон и не умее да танцува няма ли да се комплексира повече?Защо смяташ,че детето трябва да превъзхожда другите в нещо?Според мен тя трябва да бъде равностойна с тях във всичко,колкото и невероятно да ти звучи.Трябва да я научиш да се бори и да се справя,да не изпада в депресия ,ако нещо не се получи ,а да се постарае да постигне и непостижимия връх.А нека рисуването и бъде класи над другите,но не единственото нещо с което да превъзхожда.Това с което трябва да ги превъзхожда е СИЛА НА ХАРАКТЕРА,БОРБЕНОСТ И УПОРИТОСТ.Ако това успееш,а като чета до момента явно имаш постижения в тая насока,можеш да бъдеш спокойна за нея.
Пиша това,защото и ние имаме проблем с ръчичката ,и то дясната и искам детето ни да не се чувства различно само поради тази причина.Ясно ми е,че много неща са недостъпни за нея,няма да свири на пиано,но не пречи да танцува.Няма да е съвършено движението на едната ръка ,но ще умее да танцува самба,валс и там всичко друго.А танца не е само ръце,а повече душа и сърце.
Така,че помисли.Не лишавай детето от нещо което желае.
Поздрави и бъдете здрави и оптимисти. bouquet

# 20 5 окт. 2006, 21:13 ч.

София и там където не се пуши
Мнения: 12 141

Имам съседче, което е с аномалия на двете ръчички. Не знам какво е. Виждам, че децата не го изолират дори много добре играят с него и го търсят.

# 21 6 окт. 2006, 07:54 ч.

Мнения: 4 585

Мен ме пишете при тия, дето са "ЗА"

# 22 7 окт. 2006, 09:57 ч.

Oslo
Мнения: 659

Здравей, Утро! Знаеш коя съм и че моят син има подобен проблем, който не е коригиран. Той е в 3 клас и още от 1 клас се записва на всевъзможни извънкласни занимания- рисуване, компютри, театрално майсторство, лечебна гимнастика и какво ли още не. Не го спирам и виждам, че му носи голямо удоволствие. Отсега нататък дъщеричката ти ежедневно ще среща деца които ще забелязват различието и, и ограничаването на контактите не е според мен начина да я предпазиш. Винаги ще се намерят деца, на които ще им прави впечатление и ще реагират по различен начин и ще и носят всякакви емоции-от това не можем да избягаме, но това може да е навсякъде-и в коридорите на училището, и в стола където се хранят, дори и в курса по рисуване, който ти се струва подходящ. Просто искам да кажа, че не можеш да я защитиш като се надяваш скоро никой да не забележи различието, а по-скоро да я научиш да го приема като нещо, което не може да се промени, и да реагира адекватно на въпросите и евентуалните подигравки на децата. На колкото повече такива занимания ходи, толкова по-бързо ще се научи да контактува без притеснение със децата, а и те ще я опознаят и обикнат. А и кой знае-може в едно от тези неща да се окаже много по-добра, отколкото очакваш.Не искам да натрапвам мнението си, просто моето мнение е такова. Желая ви много щастие и положителни емоции!

# 23 8 окт. 2006, 19:30 ч.

Мнения: 945

Нямам специално дете, но си спомних аz като бях малка колко zакрилнически се държеше майка ми. Не ме пускаха на басейн, zа да не настина, не можех да ходя на танци и т.н. А колко некадърна се чуствах....

Твоето дете се оглежда в твоите очи и колкото повече страх вижда там, толкова по малоценно се чуства то. Освен това тя трябва да се научи да се справя с такива ситуации. Ако сега не го направи, то в пубертета ще е прекалено късно...

С една дума "За".

Препоръчани теми

Епилепсия - ТЕМА 27

ВНХ-сол губеща форма

Лечение в Израел - Medikor???

Камелия Тодорова ИЗМАМНИЦА !!! ДОБРИЧ

Причина:

Причина: