Женското приятелство

Късай с нея, тя не те е заслужила. Буквално не заслужава приятелка като теб.

Много е хубаво, пожелавам ви още дълги години приятелство.
С моите най-добри приятели сме заедно от студентството, повече от 10 години. Правили сме най-различни неща, имаме много готини моменти и преживявания. В последните 2-3 години всички се събраха с приятели и доста от тях си имат деца. Обичам ги и тях и децата им разбира се, забавно ми е, но не се виждаме често. Повече си пишем и понякога имам чувството, че като необвързана в момента бих се чувствала не на място като се заговори на теми в които не мога да се включа. Или ако се заговори за моето положение. На тях са им различни теми в главата, не ги обвинявам за което.
Не го мисли толкова, карай както до момента и то ще си проличи с времето къде отива приятелството ви.

Аз от тази история не оставам с впечатление, че сте били наистина приятелки. Поне по моите разбирания за приятелство, не би трябвало да има съревнование, дребни интрижки и коментарчета. Не си загубила кой знае колко.

Защо е тая драма? В животът си тепърва ще срещаш хора, които ще те разочароват, много малко ще останат през ситото. Спестявай сама на себе си болката от казани неща зад гърба ти като не им обръщаш внимание. Особено, ако си доволна от това, което си постигнала и знаеш как си го постигнала. Не може всички да те харесват, а с годините, както някой каза, приятелствата ще стават все по-трудни за завързване и ще са все по-крехки. Ако всяко нещо го преживяваш с такива дълбоки анализи и драма, къде ще ти излезе края. Избирай си хората, за които си струва да се трошиш. Ако не се харесвате с тая девойка (а явно не се харесвате), то не си дължите нищо и е време да се продължи напред.

Също да добавя, в първия си пост казваш, че тя е споделила как не иска да те притеснява, а след това как ти смяташ, че ти завижда. Дали не премисляш прекалено много и накрая да ти “превтасват” заключенията?

С най-добрата ми приятелка с която сме заедно още от яслите ,никога не сме прекъсвали отношенията си.
Винаги сме имали тема на разговор въпреки,че аз се омъжих по-рано от нея.Както тя ме изслушваше ,когато говоря за семейството си,за проблемите със свеки ,за репродуктивните си проблеми,така и аз изслушвах поредната и любовна драма или и я утешавах ...или се радвах заедно с нея на успехите и в кариерата...
Винаги сме разчитали една на друга въпреки,че не можем да се виждаме всеки ден..
За мен това е истинското приятелство.

Е, братче, пишеш цяла тема в бг мама за това как най-добрата ти приятелка не се вижда с теб и после я заливаш с гадории и се оказва, че тази жена ти я търпиш поради някаква причина през годините. Аз не разбрах защо ти е “най-добра приятелка”.... честно... някакво състезание между двете... това не е приятелство 👀 Та тук мисля, че темата приключва.

Авторке,
Нима тази е единствената, която ти завижда ? Може би тя тайничко е влюбена в мъжът ти ? Добре, че вече не сте приятелки. Наистина.
Нищо чудно и останалите ти приятелки тайно да се пръскат от яд.
Еми, какво да се прави, такава е съдбата на най-яките мацки, каквато си ти ! Свиквай.😂😂😂

Моите дружки се броят на пръсти.  Няма ревност, няма изисквания на внимание, срещи и натоварване. Всяка си има особеностите на характера и сме си ги приели.
Най-старата от тях ми е от 5-6 ти клас в училище. Имаше периоди, в коите се виждахме на 5г без никакъв друг контакт, а после все едно никога не сме се разделяли. Сега сме с чести срещи на 4-ри очи и две чаши вино:)
 Уважаваш личното пространство, но си винаги насреща.. било да бършеш сълзи  или да трупаш позитивни емоции щуреейки по женски.

Ние сме си три най-добри приятелки още от гимназията. Бяхме си доста дивички. Излизахме си всеки ден тричките и всяка вечер +гаджетата. И така докато едната не забременя съвсем неочаквано. Не го бяха пранирали и беше голяма драма. Отначало с другата приятелка постоянно я обсипвахме с внимание, но с напредването на бременността ни доскуча. Излизаше ни се и ни се живееше по стария начин. След като роди често ходихме да виждаме бебето, но тя стана малко обсебваща. Говореше само за памперси и колики. Беше ни неудобно. В последствие тя започна да излиза с други майки, а ние продължихме с купоните и рядко се виждахме, въпреки че тя живее в същия блок. Въпреки това, когато и да съм имала нужда тя е била до мен. Сега вече и аз имам дете и отново сме си заедно всеки ден. Осъзнахме, че сме постъпили глупаво като я изолирахме докото беше бременна, а тя осъзна, че светът не се върти около това, че е станала майка. Изговорили сме ги тези неща, били сме още глупави деца. Третата от нас е сингъл, но се чуваме когато ни душа иска и излизаме задължително петък или събота вечер (последните месеци на домашно заради обстановката).  Изобщо не ме притеснява дали ще ми звънне в 2 през нощта или докато гледам филм с милото.

Авторке, не знам завижда ли и конкурирате ли се, но звучите така все едно години се наслаждавате на някакво въображаемо превъзходство. "Тя имаше връзки заради баща си, но аз изкарах три шестици повече"... Връзката Ви е последният проблем в това "приятелство". Като е говорила за Вас, защо Вие се напъвате и страдате, че не иска да контактувате?

Мога да дам пример със себе си. Имам много добра приятелка от детството, с която се виждахме често. Но дойде време, в което аз първо заживях на квартира със съпруга ми ( тогава приятел). Имахме малки заплати, моята приятелка искаше да ходим двете на почивки или заедно с гаджетата ни. Така и до ден днешен не може да разбере защо не можем да си позволим скъпи екскурзии, тъй като всичко ни е общо и разходите за почивки са всичко по две, плюс че вече изплащаме и ипотека. А тя и гаджето й не живеят заедно, тя живее с родителите й и не вижда зора, който ние виждаме. Имаше и момент, в който работих и събота и неделя, учих и имах много ангажименти и малкото свободно време, което имах го отделях на ММ, тя пак се обиждаше.

И защо по-точно е трябвала да ме разкара по-рано? Това че вадите някакви думи от контекста без да знаете цялата история, означава ли че ме познавате и дава ли Ви право да съдите толкова строго и да сте толкова злобна? Аз в годините съм им имала много повече поводи да й завиждам, но не съм, защото не съм такъв характер. За мен няма перфектни отношения, винаги има спадове, с нея сме имале прекрасни спомени и преживявания, не искам да зачерквам всичко с лека ръка, просто споделям нещо, което по някакъв начин ме тормози, за да чуя   мненията на други хора.

Само тя може да ти даде конкретен отговор защо вече не те търси. Тук само може да гадаем и да споделяме лични преживявания.

Бел, думата “завист” спрегната многократно в темата, сама по себе си говори красноречиво, че нещо не е както трябва. Защо се обиждаш?

Аз приятелки в познаният ни смисъл до себе си нямам. Имам 1-2 познати, с които се чувам от дъжд на вятър. И две специални за мен жени. Така се разви животът ми.

Приятелки от детството - едната от преди 30 години, другата от 25. Не си спомням някога да сме се съревновавали, завиждали, надпреварвали...То и нямахме нищо, голи църковни мишки, но все пак. Забременях много млада, бях само на 20. Не можех вече да купонясвам с тях, но пък те идваха почти веднъж седмично, и купонът си го правехме домашно. Не помня да сме говорили за памперси, нито за поредното им напиване в дискотеката. Дори не помня какво сме си говорили и какво ни е свързвало - толкова непринудено е било всичко. Прекарвах тогава повече време с други майки заради децата, но не е имало сърдити, нито голямо премисляне какво и защо.

Животът ни се разви така, че ни пръсна всички по света. В началото си пишехме писма, говорехме си по телефона. Постепенно ежедневието ни пое и завъртя, и малко по малко съвсем спряхме да се чуваме. Виждаме се когато се засечем в Бг - веднъж на 5-7 години. Радваме се до припадък като се срещнем - обичаш човекът, с който си израснал заради него самият, но общи интереси - нямате. Бъбрим за животът тук, там, споделяме и толкова. Радваме се на мига заедно. Ако имам някакви лични тревоги - просто не бих ги споделила с тях.

 Не успях да изградя други истински приятелства, дали защото животът ми протичаше като на шахматна дъска, дали заради нещо друго. А може и проблемът да е бил в мен самата. Понякога ми се иска да имах сродна душа на по две чаши вино, но не съм изгубила съня си заради това. Тепърва не бих доверила нито страховете си, нито бих разголила демоните си пред друг човек. Не желая да бъда уязвима.

Двете специални жени: На 35 години вече имах дъщеря тинейджърка, с която, заради неголямата възрастова разлика изградихме много добро приятелство. Заедно на концерти, интересите ни сходни, навсякъде ни мислеха за сестри. Една лелка ни нахока веднъж: “Момичета, какво се пререждате? Майка ви не ви ли е научила?” По това време нямах нужда от никой друг, освен нея. Тя беше центърът на моя свят. После започна да се вижда с момчета, и макар че все още съм й най-добра приятелка, тя си има своя млад живот и няма много време за мен. Затова си стоя на една чаша вино

Майка ми ми е другата слабост. Колкото повече време минава, толкова повече се привързвам към нея. Говорим си всеки ден и споделям почти всичко...Не мога да споделя например за здравословен проблем, защото не искам да я тревожа. Нито мога да купонясвам с нея. Дъщеря ми често си крие своите проблеми от мен. Но само тях двете чувствам наистина близки (тук не говорим за мъже, нали?).

Обичай приятелката си щом ви свързват спомени и преживяни заедно емоци и щом така го чувстваш. Недей да очакваш и недей да искаш. Не можеш да насилваш нещата да се случват. Обаждай се когато можеш и имаш желание и го прави защото искаш, а не защото трябва. Ако пътищата ви се разделят - продължаваш. Аз имам под леглото цяла кутия със снимки на приятели, с които съм преживяла невероятни емоции, но с които животът ни е раздухал като прашинки без много драми и без да си търсим кусурите. Ще се радвам някога да ги срещна и прегърна пак, но не очаквам да сме увити като свински черва до гроб...

Бел, чуй се отстрани бе, момиче! Тя завистлива, аз злобна, въобще всички са зле, само ти си права! Ти една добра дума не каза за "приятелката" си, какво ли не избълва за нея, а иначе темата била защо те отбягва. Не те познавам и не искам да те познавам, от това, което демонстрираш от 5 поста на кръст, не ми харесваш. Приятелката ти явно има подобно мнение. Остави я на мира и толкова, намери си приятелки, които няма да ти завиждат. Ето ти чуждо мнение, щом това търсиш - потърси вина и в себе си.