Дългокърмещи майки - да пообщуваме

А, то не останало, бе

Вие да му мислите

Доне, туй инфо вля в сърцето ми отрова. Все се надявах да успея да се съобразя с нуждите на дъщеря си в рамките най-много на 3 години.

Здравейте и от мен. Ние вече сме бивши, но редовно чета тук.
Кърмихме се до 3г и 9м.

Еее, стига бе, и аз не смятам да карам чак до 4... нашите деца са по-цивилизовани

Много ми харесва темата,
защото и аз съм 4аст от вас.
Синът ми е на две години и още су4е, разбира се,не като преди,но 2-3 бързи кърмения за деня са ни задължителни.
Радвам се,4е в поведението му,няма някаква непреодолима зависимост към моята ли4ност.
Ако съм била докъсно на работа или не сме били заедно по други обстоятелства,
не се сърди и непла4е ,не му липсва кърменето,но щом ме види,веднага се сеща с какво може да компенсира дългата ни раздяла
Няма да коментирам реакциите на хората отстрани - Ники су4е само вкъщи,никога не приисква на обществени места и някои мои близки,даже незнаят,4е още кърмя - просто тази тема не се повдига.
Това е само между мен и синът ми - явно той все още има нужда от сукането,за да е спокоен и да се 4увства добре - а това е най-важното за всяка майка.

  Привет от мен и Лора 2г.3м.
На този етап съм денонощно на нейно разположение 

Ние сме някъде по средата - между бивши, настоящи и бъдещи "възрастни кърмачета". 
Поради бременността ми към 4-5 месец кърмата доста намаля, а сега вече нямам. Но малката цоцла всекидневно поне 1-2 пъти "проверява" дали има "мако".  Явно е много пристрастена към "нанито". 

Предполагам, че до раждането на бебето през януари, може и да се е отказала окончателно, но види ли, че пак има "мако", сигурно ще е много въодушевена и пак ще иска да я кърмя. Та тъй.  Сигурно ще кърмя в тандем, няма мърдане. 

Здрасти и от нас
При нас от седмица остана само вечерното кърмене за заспиване. Забелязвам, че Гого вече не заспива на гърдата - цока малко, после ми обръща гръб и заспива сам. Май върви към отбиване, но ще видим - той си решава. Сам отказа сутрешното кърмене. През деня отдавна не ме търси, а и тръгна на ясла от 11.09.

това важи и за мен ! моята скоро прави две. дай инфо какво е това горчивото да го имам предвид

Споко! Виж, че Ева не беше прочела това инфо и някъде по средата на пътя се отказа сама. Направи ми сечено, само и само за не мога да се похваля с повече от 2г. и 1м. кърмене  .
А и тя УЖ беше от типа "лепенка"...

Аз на Цветина не й давам да чете тук  , ама се надявам и да не научи за естествената възраст за отбиване. А и последното, което може да се каже за нас напоследък, е, че живеем природосъобразно  Понеже любимото ни ядене е "месо", по възможност - не на манджа, а на цър-пър, и най-вече - в комбинация с пържени картофи  Недоумявам и как след толкова плюскане има сили и желание да суче, ама нейсе!
Между другото, и аз срещам големи трудности с подкрепата. И не толкова сред познати и приятели (повечето от тях дори не знаят, че още кърмя, след като още преди година ме обявяваха за луда, "героиня" и т.н.). Притеснява ме, че бабите и дядовците ме имат за леко чалната, а и мъжът ми май не ме разбира напълно...
Но пък си заслужава. Вчера пих кафе в заведение сама за първи път в живота си и ми се падна късметче "Може да си само една личност в целия свят, но за една личност си целия свят"  Точно това си мислех и бездруго последните няколко дни - че това сигурно е най-хубавият период в отношенията ми с моята дъщеря - когато всъщност за нея съм цялата вселена 

И аз да се запиша 

Обаче аз съм от лошите и приложих "насилствено" отбиване на 2 год.
Мина безпроблемно, както знаете.
Пиша в темата заради един майтап от тази сутрин.
Понеже Спасчо все върви след и мрънка
"Ей, мамо, нямаш мляко. Дай да пия мляко" и тн.т., му се обясни че като има друго бебе тогава може пак да има мляко.
И големият умник сутринта докато го обличах ми казва
"Ей, мамо, дай бебе, да пие Спасчо мляко" 

Да нямаш нещо да ни кажеш? 

  Не, нямам.
Макар че съм под силен натиск от всички страни, още не предавам фронта.
Не и докато не си закрепя новото начинание.

И аз да се включа - кърмих реално Ирина до 2 г. 6 м, след което пак кърмя, но "на ужким". Както много от вас знаят, пътувах в чужбина за 10 дни, след връщането си продължих да кърмя, но млякото много беше намаляло (оказа се, че съм бременна, и в комбинация двата фактора доведоха до силно намаляване). Започна много да ме дразни кърменето - болезнени зърна покрай бременността, отказвах, Ирина беше много нещастна, аз - гузна, защото винаги съм повтаряла, че ще давам, докато Иирина желае, а тя явно не беше готова за отбиване. Така откарахме още няколко месеца, с кърмене/отказване/даване на "горчиво мляко" при нужда, според момента, за ужас на някои роднини, които смятаха, че кърмене и бременност са несъвместими.

Постепенно зърната ми се успокоиха и не ме дразни вече да й давам, млякото свърши напълно (ако не броим отделните капчици коластра от бременността), Ирина се примири, че ще трябва да почака, докато дойде бебето, когато ще има и за нея мляко, но не се отказва - от време на време (може и по няколко пъти на ден) иска пак да суче, давам, дръпва си за няколко секунди и доволна казва "Посуках малко". Веднъж даже коментира: "Много се радвам, че ми даваш да суча". И така - отново сме в хармония, не ми тежи, тя е доволна, двете заедно чакаме бебето и новото мляко.

(Да отбележа: много внимавах да не излезе, че не й давам, за да има за бебето, както ме съветваха някои околни: напротив, казах й, че като се роди, ще има отново и за нея, и тя го чака с нетърпение, донякъде и по тази причина мисля).