И аз като Каспър ще те посъветвам да опиташ пак, не се отказвай толкова лесно, знам колко ти е трудно и как се измъчваш, та Вики от ходи от 1 март, а все още плаче, но пък вечер е спокойна, там се храни, боледува си пак, но виждам че някакси започна да свиква лека-полека.
Първите ни дни също бяха кошмарни, плачеше, не искаше да става сутрин, защото знае къде отива, но един ден след като я заведох и след поредния рев сестрата я вкара вътре и се върна като остави вратата широко отворена, нарочно, за да ми покаже че не плаче вече, ами наистина, чувах я как си говори с децата и нямаше и помен от жалния плач до преди 5 минути.
Успех ти пожелавам, каквото и да решиш, защото то ще е най-доброто и за двама ви. Hug