Имам такава съседка.През два етажа.Първа приятелка ми е, винаги мога да разчитам на нея, както и тя на мен.
- Публикувана: 24 септ. 2006, 16:45 ч.
- Последно мнение: 25 септ. 2006, 16:00 ч.
Тема за съседката.
Благородно ви завиждам! Ако и мъжете ви са приятели, идилията ще е пълна. 
. 
Нямам, а и аз живея само от 3 години в сегашния апартамент.
Но помня, че като бях малка, нашите постоянно бяха със съседите на етажа, три от 6-те семейства бяха с деца на една възраст-може би това помагаше. Беше много задружно -кафета, събиране за всички празници и рожденни дни... абе - като италианско семейство.
Това много ми липсва сега, въпреки, че тогава беши леко досадно да ни наблюдават 4-5 "майки".
Но помня, че като бях малка, нашите постоянно бяха със съседите на етажа, три от 6-те семейства бяха с деца на една възраст-може би това помагаше. Беше много задружно -кафета, събиране за всички празници и рожденни дни... абе - като италианско семейство.
Това много ми липсва сега, въпреки, че тогава беши леко досадно да ни наблюдават 4-5 "майки".
Но помня, че като бях малка, нашите постоянно бяха със съседите на етажа, три от 6-те семейства бяха с деца на една възраст-може би това помагаше. Беше много задружно -кафета, събиране за всички празници и рожденни дни... абе - като италианско семейство.
Това много ми липсва сега, въпреки, че тогава беши леко досадно да ни наблюдават 4-5 "майки".
Това много ми липсва сега, въпреки, че тогава беши леко досадно да ни наблюдават 4-5 "майки".
В момента живея в един мноооого пенсионерски блок и само се поздравяваме. Там сме от една година, но все още има доста хора, които дори не познавам.
В стария блок, в който живеехме си имах една страхотна съседка. Тя ми беше като втора майка
. Абсолютно всичко можех да си споделя с нея, защото живеем в един вход (през три етажа) от както бях 9 клас и живеех при родителското тяло. След това с мъжа ми (тогава бяхме още гаджета) се нанесохме на квартира в съседния апартамент до тях (и на 3 етажа под мама). Бях мноооого щастлива, но от както съм в този квартал нямам никой и ми е малко по-трудно, защото всички близки хора (вкл. и приятелките ) ми са вече доста далече 
.
В стария блок, в който живеехме си имах една страхотна съседка. Тя ми беше като втора майка
. Абсолютно всичко можех да си споделя с нея, защото живеем в един вход (през три етажа) от както бях 9 клас и живеех при родителското тяло. След това с мъжа ми (тогава бяхме още гаджета) се нанесохме на квартира в съседния апартамент до тях (и на 3 етажа под мама). Бях мноооого щастлива, но от както съм в този квартал нямам никой и ми е малко по-трудно, защото всички близки хора (вкл. и приятелките ) ми са вече доста далече . 
Имах си такава дружка, и в момента се имаме с нея,но истината е,че вече се виждаме много рядко! Ако изключим нея, друга добра съседка съм нямала. Колко пържени картофи сме изяли и карти сме играли с тях ......А може би и не искам да имам сега точно заради клюките!!!!!!Не обичам да ме коментират - не че не го правят,но не искам аз лично да им давам хляб за това!
Но вижте брат ми и снаха ми си имат такива разкошни съседи - вече 20г. Имат се повече от брат и сестра и много си помагат! Бяха така три семейства,сега са две - едното се премести на друго място да живее,но са много сплотени!
Но вижте брат ми и снаха ми си имат такива разкошни съседи - вече 20г. Имат се повече от брат и сестра и много си помагат! Бяха така три семейства,сега са две - едното се премести на друго място да живее,но са много сплотени!
