Прецаках се.

Помисли наистина ли искаш да се събереш с бившия или просто самия навик да сте заедно, това са 10 години с един човек. И болднатото горе важи - той може да ти казва, че ти е простил. Може да свали небето за да се съберете пак. Но ... Скарате ли се пак той ще извърти нещата в негова полза. Щом изобщо ти се е случило да залитнеш настрани, значи нещо не е било наред във връзката ви. Дай си време и не бързай с решението.

Ако действително си била във връзка от 16 до 26 с един мъж, ти дори не познаваш порасналото  си "аз". Дай си време да се почувстваш добре в кожата си. Най-глупавото е от позицията на липса да започнеш нова връзка. Истински здрава връзка може да има само между  "цели" чувстващи се добре със себе си хора.
Позицията "как се минах" не е добра изходна точка. Това няма да свърши добре. Само ще удължи агония.

Аз не съм поддръжник на тези "детски/ученически" връзки. Обикновено са поддържани от детинско чувство за дълг на единия към другия, а през това време и двамата се развивате доста и като физика, и най-вече като психика.
Не се съди толкова строго. Това е житейски опит, той е такъв какъвто е (с добрите и задължително и с лошите ни избори). Не бих се върнала при предишния приятел, а с този си видяла, че има различни хора, които излъчват различни сигнали, не винаги ясно различими и еднозначни. Затваряй страницата и с двамата, а щом искаш някой стабилен до теб, ще го срещнеш рано или късно.

Че ти си пропуснала едни от най- хубавите си и безгрижни години, забита у вас с гаджето.
Не бих се събрала с него. Минало заминало. Скука, монотонност, навик.
Тоз и той не е излязъл читав.
Важно, и браво, че си била честна пред тях и съвестта си.
Поживей си. Тя любовта ще те тресне пак, не се притеснявай, ако мислиш, че ще останеш сама в живота.
Какво по - чудесно начало от началото на НГ.

Честно казано скука и монотонност нямаше, бившия е енергичен и весел тип, винаги измисляше нещо за правене. Имахме много дружки за излизане или гости ако не ни се стои сами и по-скоро варианта беше да ми дотегне от динамика, а не от скука. Не страдам от липса на спомени от тези си години, не ми е тежало, че не хойкам като наборките си.

Е, щом си се чувствала добре, а момчето е склонно да се съберете отново, пък пробвайте пак. Какво толкова, това не е като да сте заковани за скалата завинаги. Ако не се получи, всеки си продължава натам сам.

Значи се решила да се събереш с бившия си. Аз не бих. Там всичко е изчерпано, жалко, ако не го разбираш.

А какво ти липсваше в тази връзка, та компенсираше с новата забивка? С какво  новото момче беше "по" та ти завъртя главата да зарежеш 10 годишна връзка? Защо за 10г. няма развитие връзката - деца, брак?

Знам такъв подобен случай, но двойката имаха дете, разделиха се, 5-6 години бяха разделени и се пробваха с други хора. Сега пак се събраха, но аз си мисля, че ако нямаха дете нямаше да се съберат.
Аз мисля, че просто като видиш, че с други не се получава почваш да идеализираш бившия и забравяш недостатъците му. Връща те навикът при него.
И според мен гледай напред, можеш да срещнеш някой по-подходящ, ако се върнеш при бившия и ви се роди и дете ще се чувстваш и по-зле след време. Щом сега си "кривнала", значи не те удовлетворява по някакъв начин.

Много е хубаво, че правиш анализ на мотивите и емоциите си, така човек се опознава, което е път към щастието. Според мен ти се е искало някакво разнообразние и затова си "забегнала" с друг мъж. Постъпила си коректно с бившия, така мисля. Сега вече, като си видяла, че с новият нещата не се получават, гледаш назад с други очи. Струва ми се обаче, че просто си искаш старата ситуация, а не бившият мъж. Ако всичко е било наред с него нямаше да гледаш встрани. Щом от толкова малка си била с гадже, най вероятно не си свикнала да си сама. Опитай, пък после виж как ще се чувстваш и си дай време да помислиш дали наистина го обичаш тоя бивш мъж или искаш онези неща, да живеете с някой заедно, да си правите оламове за вечеря и т.н.

Бившия е темпераментен човек, решителен, смел,кадърен в занаята си. Каквото му е на душата това му е на устата, било с риск да те засегне. Не премълчава нищо. Темперамента му водеше до чести смени и на работните места, макар че няколко месеца преди раздялата си намери такова което да го устройва и финансово,и да няма с кого да се скара. Не се включваше в домакинството ако не му кажа 5 пъти да свърши нещо. Покрай многото приятели се случваше да оставам на заден план. Детето така и не се случи, защото аз протаках докато си повиша квалификацията и си намеря адекватна работа. Напролет ще търся, но и в момента работя. Той иначе отдавна иска. От 10 год връзка 6 живяхме заедно. Общо взето, сещам се за дреболии, които биха могли да се отработят при взаимно желание.
Новия ме впечатли с ерудираност, премерено държание, галантност. Също така работлив, а в тях си поддържаше сам. Бяхме като тийнейджъри, говорехме си навън до посред нощите. Свенливи погледи, прегръдки, целувки, ала-бала. Най-търпеливо ме изчака да ми се поуталожат емоциите, за да се покрие от ангажимент. А звучеше много зрял и стабилен.

Значи ни единия, ни другия ти покрива очакванията. Оглеждай се за нов.

Не съм чела останалите постове и евентуални твои разсъждения, но категорично съм на мнение, че каквото било- било и трябва да вървиш напред.
На 16 си била, 10 години само с него, без никакво развитие.
Всъщност, не- има нормално развитие- изчерпана връзка и нужда от промяна.
Толкова е счупено всичко, че както и да го лепите, няма да стане.

И не се мрази- вечна любов няма.

Аз ще дам малко по-различна гледна точка.
С ММ бяхме почти 8 години заедно преди да се разделим. Нещата бяха стигнали до тотална стагнация и от двете страни, не мога да кажа, че се карахме, но се бяхме отдръпнали един от друг. Той започна онлайн "връзка", пишеше с една девойка, макар че знаеше, че му имам паролите и знам. Междувременно около мен се завъртя бившият ми и хлътнах.
Разделихме се по мое желание, събрах се с другият, но въпреки това останахме приятели. Пишехме си отвреме на време кой как е, поздравявахме се с повод, но дотам.
Когато се разделих с другия се чухме с повод, оказа се, че и той се е разделил с последната. Сподели ми, че много му се ядят спагети, защото друг не можел да ги направи като мен.
Една вечеря по-късно, с вино и сериозни разговори очертахме какви рамки са нужни, за да не стигнем пак до положението, в което бяхме преди. И двамата бяхме осъзнали в какво сме сбъркали спрямо другия, споделихме си какво но е наранило, какво е довело до онази ситуация.
Два месеца по-късно ми предложи брак. Края на 2019. 2020 подписахме и се роди дъщеря ни.
Разказвам го, не за да те убеждавам да се върнеш при бившия, а за да видиш, че има и успешни връзки след раздяла.
Най-важното е дали сте осъзнали какво е довело до ситуацията, дали сте склонни да признаете къде сте сбъркали и дали можете да го промените.
Виждам, че си човек, който гледа трезво на нещата. Предполагам и бившият ти е такъв, иначе нямаше да сте толкова време заедно.
Дайте си време да осмислите с какво сте сбъркали. И ако прецените, че може да промените тези неща, може и да се получи.
Ако не стане, просто продължавате напред. Но първо помислете сериозно, говорете. На 26 си, не смятам че трябва да бързате, може да пробвате са си поживеете разделени. Успех.

Именно. Добре е човек да остане насаме със себе си, а авторката май не познава това състояние. На 16 години е била почти дете. И това да остане единствената връзка в живота ѝ? От 16-годишна да се потопи в рутината на връзките, каквито имат 30-40-годишните? Не, не, не, не, не!