Лоша работа/срутена сграда в София/

Много от нас са възмутени от колегите от "Труд". Не беше коректно да се сложи тази снимка на 1-ва страница. Още повече, че родителите умоляваха да не се публикуват дори имената на дъщерите им. Никой не се съобрази, разбира се...
И нашият вестник пусна снимки на Деница и Петрина, и мои колеги репортери вчера ходиха да тормозят роднините... Такава е редакционната политика, колкото и да е грозно. А ти си прост журналист и не можеш да не се съобразиш...

Пенелопа, не споря, съзнавам, че това е положението. А него не го ли е страх? Май проблемът е в страха-липсва. Незнам, страшно е.

Още по-потресаващо е показването на кадри с номера на колата преди да са известени близките на жертвите. Днес се появи информацията, че родителите на момичетата са разбрали за трагедията от извънреден репортаж по някоя от телевизиите, показала и номера на колата. И това ако не е безумие! Що за хора могат да си позволят това в името на едната сензация?

Мир на праха на невинните жертви! И много сила на близките им!

Жалко за момиченцето, страшно е да останеш сирак. На мен обаче по-мъчно за мъртвите. Техният живот си отиде без време...

Тези 2 статии са страшно интересни и потвърждават моето мнение:

Кооперациите по “Витоша” ще паднат при земетръс

Людмил Ценов, председател на Експертния съвет по оценка и управление на сеизмичния риск
 Всякакви преустройства на сгради са рискови, защото се махат някакви елементи от сградите. Няма такова понятие като неносещ елемент. Когато се маха от едно място, задължително трябва да се компенсира със заздравяване на друго. Правилникът, който определя нормите за земетръс, е от 1987 г., но е добър. Проблемът е, че написаното в него не се спазва. Рисков е целият център на София, особено на бул. "Витоша" в района на НДК. Ако не е изчислено предварително как да се компенсира избиването на стени и премахването на колони, а в повечето случаи това не е правено, сградата е застрашена. И щом сградите започнаха да падат без земетресения, представете си какво ще се случи в случай на бедствие.
 Нито тези, които издават разрешенията, нито онези, които ги контролират, са достатъчно компетентни. Така че проблемът е не толкова в корупцията, отколкото в невежеството - повечето от действащите строителни инженери не са учили земетръс. От самите общини подписват некачествени проекти, а понякога от строителните фирми си затварят очите, защото укрепването изисква много повече средства и специалисти, които също струват пари. А после ако стане нещо със сградата, няма и кой да понесе отговорността.

Всяко второ здание в центъра е изтърбушеноВсяка втора сграда в центъра на София е застрашена да падне заради преустройство. Още преди няколко години предупредихме, че старите здания ще започнат да падат, коментира съдия Стоил Сотиров, председател на Гражданското сдружение против корупцията и незаконното строителство. Преди време сдружението оповести проучване, според което всяко второ преустройство е незаконно - без разрешение или в нарушение на одобрените проекти. Конструкцията на повечето преустройвани сгради е отслабена и при земетресение има опасност да не издържи. Сред най-фрапиращите примери в доклада са ремонти на ул. "Раковски" 120, бул. "Евлоги Георгиев" 85, ул. "Стефан Караджа" 12, ул. "Калиманци" - до бл. 101. Преустройствата са разрешени лично от бившия главен архитект на София Стоян Янев, но според експертите на организацията не са направени качествено. За изтърбушените сгради вече не може да се направи почти нищо. Изследването и укрепването им е скъпо, а жителите в повечето от старите сгради са стари хора без възможности. Остава да се надяваме да няма земетресение, казаха за пореден път от сдружението.

Лора,   , сигурно не ти е лесно.

И още нещо - нахвърляме се върху охраната, а истинският виновник навярно никога няма да разберем. Не е Костов обаче - както се опитва да ни подскаже огромното заглавие на първа страница във вестника от подписа ми.
Представете си, че там някой е искал да построи бизнес център - мястото е перфектно, но сградата е паметник на културата. Какво по-лесно от това да се почне привиден ремонт и тя да рухне сама в един момент. Не ви ли се струва адски подозрително, че не имало никой! вътре? На мен, да...

Да, не ми е... За съжаление, в момента не мога да избирам. А може би никога няма да имам избор, не знам... 
Трудно е да си пристъпваш принципите и морала... 

Да, жалко zа двата погубени живота, но каквото се е случило наzад няма да се върне, докато на малкото момиченце сега му предстои живота беz майка. Дано има кой да го паzи в света в който живеем аz трудно се оправям. А като гледам моето дете колко е zависимо и уяzвимо ... 

Сигурна съм, че ще имаш избор един ден - защото когато човек е принципен, честен и морален - това се възнаграждава рано или късно! И дори нещата да изглеждат много зле (а те в настоящия момент в нашата родина изглеждат такива), съм убедена, че ще изгрее слънце и на уличката на нормалните хора. Вярвай в това!
Аз съм много разочарована по принцип от БГ вестниците и затова тези твои редове вдъхнаха в мен надежда, че има останали нормални хора и в тях. Горе главата!

Горкото Толкова е мъничко, а вече е сираче... Дано занапред има повече късмет в живота си И дано майка му го закриля някъде от небето Много ми е жал

Благодаря ти, МардиГрас!   
И аз вярвам, че ще дойдат по-хубави времена за журналистиката. И тя ще се върне към истинската си роля - да променя живота към по-добро...   

Победа на безнаказаността (Българският 9/11)
   
Две момичета станаха "косвени жертви" на бандитския начин, по който се развива строителството у нас

Емил Спахийски

Гледката от втория етаж на "Граф Игнатиев" 3 е прекрасна - вижда се Витоша (планината), хората, кафенетата... А когато по улицата се стеле дим, изглежда и малко мистично. За съжаление този дим не е на добре, колкото и да е мистичен. Дори когато хората на терасата се шегуват, че "пожарче в центъра е нещо нормално", пак те свива под лъжичката. Знаете ли за принципа на втората линейка? Научих го като стажант-репортер от Йово Николов и Вельо Русев - колеги естествено. Принципът е, че когато един репортер чуе вой на втора линейка в рамките на една минута, значи трябва да тръгва след нея.
От опит вече знам, че преди да се появи втората линейка, става тихо. Покрай този дим на "Графа" стана много тихо… много. Сирените после не бяха само две. Не знаех колко лошо е. Още преди да стигна до ъгъла на "Графа" с "Алабин", виждах как с голяма скорост влитаха линейки, полицейски коли и пожарни.
Димът и прахолякът още висяха във въздуха, когато видях барикадата от тухли, която бе задръстила улицата. Отдолу се подаваше кола. По-точно - нищо не бе останало от колата. Атентат? Не, в България това е най-малката вероятност. Пък и това не е от значение. Хора лежат под руините, умират и няма никакъв шанс да им помогнеш - нито ти, нито специалистите. Някой обаче е много виновен. Пежото на тези две момичета изглеждаше сякаш е минало под преса. Не са усетили нищо, но близките им тепърва ще изживяват всичко.

"Помагайте, има хора отдолу!"

Призивите идват от свидетел на инцидента. Полицаите още не са наясно. Страх ги е, че още нещо ще се случи, но плюят на страха и скачат да махат тухлите. Лекарите също. За всички е очевидно, че никой няма жив под колата, никой не знае колко души може да са затрупани, но работят.
Мои приятели са в съседната сграда и не знам дали и тяхната няма да падне. "Махайте се бързо, стената може да се срути", казва някакъв и полицаите бързо отцепват района. Пожарникарите се опитват да разчистят камъните от пежото и да се опитат да спасят който и да е там. Никой още не знае какво се е случило, но усещането, че има хора под камъните е ужасно.
Ужасно е, понеже няма как да им се помогне. Ужасно е, понеже никой не знае колко са. Ужасно е, понеже минавам по няколко пъти на ден оттам. Ужасно е, понеже половин минута, преди да падне сградата, съм слязъл от таксито до самата сграда. Ужасно е, защото тепърва ще гледаме ЛЪЖИ.
Вече приемаме тези събития като рутинни новини. Това се случва за пореден път. Само преди пет години по същия начин стоях на терасата на петия етаж на ъгъла на "В. Левски" и "Гурко". Пак се появи втората линейка, пак стана тихо. Умряха много деца в "Индиго". Ужасно е, защото на една маса не можем да се надприказваме, кой на колко инцидента е присъствал. Около всеки ъгъл, на всеки офис или редакция, в които съм работил, има паметници на престъпността. Чух как се взривява бомбата в асансьора на Стоил Славов. Бях наблизо до още много взривени и убити.
Този случай обаче е много важен. Той може да се сравни, макар и в малък формат, с атентатите в Ню Йорк. Срина се сграда, срина се благодарение на един уникално бандитски начин, по който се застроява, ремонтира, приватизира и реституира София… и България изобщо. Може и да е пророчески несправедливо, но всеки може да усети, че ТОВА дело ще се потопи в блатото на съдебната ни система по същия начин, по който затъна "Индиго".
Знаете ли каква е обобщаващата дума в случая?

Безнаказаност

Никой нормален човек няма да започне такива реконструкции незаконно, ако го е страх, че ще има възмездие. Това важи не само за падналата сграда. В нашата страна безнаказаността се шири с пълна сила. Всеки месец, всяка седмица пишем за нередности, за престъпност, но очевидно това вече не прави впечатление на никого. Незаконна сграда на гърба на МВР-музея, незаконни сгради по Околовръстно шосе, незаконни сгради около вододайни зони, незаконни строежи, незаконни реконструкции.
Защо съм гневен? Защото чух как някой от общината казва, че нямат достатъчно хора, за да следят тези неща. От такива думи падат сгради.
Имам приятел, който има сергия за зеленчуци в "Овча купел". Всеки месец го глобяват от общината поне 3-4 пъти, защото някой от кашоните с домати е 20-30 сантиметра напред и по този начин нарушавал нормативните актове. ОК, знам, там съседната сергия е в приятелски отношения с инспекторите. Но как за 20 лв. глоба общината може да пилее ресурс, а няма кой да следи за сградите?
Тези две момичета са жертви на гигантската корупция. Общината има и ресурс, и хора, и закони, по които да спре всичко това. Но в България така не се прави. Имаш връзки, плащаш и никой не те закача. Променяш първоначално одобрения план и след това той се узаконява. Тук няма морал, има само корупция. Неслучайно градовете ни, язовирите ни, курортите ни са задръстени от антиобществени строежи.
Кой е виновен? Аз не смятам, че само собствениците на сградата са виновни, така както смятам, че те няма да получат възмездието си. От години никой не желае да спре бандитизма в строителството. Защо? Отговорът е един: тук властва безнаказаността и двете момичета платиха с живота си.

Тралала,
Цитираното не са мои думи. Ако практиката по време на обучение на занимаващите се със строителство е същата, като на бъдещите преподаватели в средни училища, то има нещо гнило в образованието ни. Казвам: ако.....А и по принцип за строителите, като цяло. Абсурдно е всеки един да може да става такъв в БЪлгария, без да си има на идея за какво става въпрос.