Не ревнувам 
- Публикувана: 18 септ. 2006, 19:10 ч.
- Последно мнение: 22 ноем. 2006, 22:37 ч.
РЕВНУВАТЕ ЛИ ОТ БИВШИ
е точно затова вече не мога да се виждам с първото си гадже, с което си бяхме дълго време приятелчета.. Кофти, а можех да съм си приятелче и с жена му, както някой писа - ”вие” сте толкова над тях 
Нали за теб се е оженил / избрал, бе ей 
Я споко!
Нали за теб се е оженил / избрал, бе ей Я споко!
Аз не съм на това мнение...
Когато има/имало е силни чувства, ако те не са и напълно изживяни, ако раздялата не е била желана и от двамата, а само от единия...как се поддържат приятелски взаимоотношения?
Ако и до двамата има вече други любими, едно приятелство между бившите не е ли предателство спрямо настоящите?
Нека бившите си останат като мил спомен в миналото...според мен те нямат място в настоящето.
....сега, след като се убедих, че няма смисъл - не! 
Познавам само бившата му съпруга и не ревнувам.
Ебати, как успяваш?!
Познавам бившата му съпруга и ревнувам от нея и само от нея... Защото винаги ще е първата, защото бая се е подигравала с него, а той глупакът и прощава и и помага...
аз много ревнувам,какво да направя,такава съм си.Никога преди не съм си мислила, че един ден ще ревнувам мъжа си от бившите му жени.Но самата мисъл,че е спал с тях, че е ходил да ги изпраща,че ги е целувал...измъчва ме много.А като знам аз какви съм ги вършила 
изобщо не би трябвало да се обаждам 
Освен това сме говорили сто пъти за тях,че не му пука,че не се изтересува нито къде са,с кого са!Знам,че няма смисъл,че това е минало,но не мога да променя усещането отвътре,ако само дори си помисля 
изобщо не би трябвало да се обаждам Освен това сме говорили сто пъти за тях,че не му пука,че не се изтересува нито къде са,с кого са!Знам,че няма смисъл,че това е минало,но не мога да променя усещането отвътре,ако само дори си помисля 
...но всеки мъж рано или късно повтаря бившите си - това го запомни...
Това какво ще рече извинете?
Нещо не схващам май 
Аз познавам само една бивша. Дразнеше ме с това, че тя ревнуваше, държеше се доста кофти с мен, надуваше се, не ми говореше... В един момент обаче й стана ясно, че аз съм настоящата и бъдещата и престана с каквото там правеше. Радвам се, че е далече от нас и не ми се налага да я виждам. Неприятно ми е как флиртува с мъжа ми, но пък ми е приятно той как я реже
Преди да се запознае с мен мъжът ми е имал 3 годишна връзка,която е прекъснал доста преди да ме срещне.През цялото време(около5-6 месеца)въпросната не се е сетила за него,а когато се "заводихме"ние тя започна всеки ден да му звъни и да НИ кани на кафе.Тогава много се дразнех,не че се чувствах застрашена от нея,а просто ме дразнеше наглостта й.Но вече тези нещица и дребни малки душички не ме дразнят мисля че и ти трябва да спреш да се ядосваш.Това е! 