- Публикувана: 16 септ. 2006, 23:02 ч.
- Последно мнение: 19 септ. 2006, 22:38 ч.
Мисля си тука нещо...
Наскоро направих своя избор.
Оставих нещо, с което се занивам 11 години и без да преувеличавам наистина съм добра и търсена, парите са ми сигурни и се хвърлих в съвсем ново, непознато, несигурно и трудно начинание.
Което обаче много ми харесва.
Дали ще успея, не знам.
Но ще се скъсам от работа и ще дам сърцето и ума си докрай.
Ясно е, че отговорих на анкетата с втора опция.
Оставих нещо, с което се занивам 11 години и без да преувеличавам наистина съм добра и търсена, парите са ми сигурни и се хвърлих в съвсем ново, непознато, несигурно и трудно начинание.
Което обаче много ми харесва.
Дали ще успея, не знам.
Но ще се скъсам от работа и ще дам сърцето и ума си докрай.
Ясно е, че отговорих на анкетата с втора опция.
Ако мога да си го позволя, бих работила нещо, което ми харесва и ме удовлетворява, но за по-малко пари. Ако обаче парите са толкова малко, че да не мога да поддържам стандалт, който ме задоволява, тогава бих предпочела неприятна (в рамките на приемливото за мен 
) и добре платена работа.
) и добре платена работа. 
Все пак има значение половинката за колко работи. Ако взима свястна заплата, аз не лакомея за много, ще работя каквото си ми харесва. Само че ако е важен и моя доход, ще си кютам на скучната, но доходна работа.
А да чистя къщите на богатите хора звучи унизително, но не ми се струва безинтересно, дори напротив.
А да чистя къщите на богатите хора звучи унизително, но не ми се струва безинтересно, дори напротив.
3) ако не ти харесва трябва да е много добре платена. колкото по-малко ти харесва толкова по-добре платена 
Бих работила нещо което не ми е по сърце ако е МНОГО добре платено
Но от друга страна съм съгласна и с Буба, че в днешно време (колкото и да ми е мъчно да го кажа) "Интереса клати феса"
Не мога да си позволя да бъда алтруист и да се отнасям благотворително към потребностите си, за да работя нещо, което ми харесва, но за малко пари... По-рано можех да си го позволя, защото когато си на 18-20 парите не са от такова значение.
Да, сега бих работила нещо, което не ми харесва, за много пари! Дори и това да е работа на чистачка. Въпрос на нагласа е, както се изказаха по-горе. Аз съм от тези хора, че и прозорци да мия, така ще ги измия, че все едно са отворени и гугутките да се блъскат в тях
Винаги влагам всичко от себе си във всичко, с което съм се занимавала и работила
Да, сега бих работила нещо, което не ми харесва, за много пари! Дори и това да е работа на чистачка. Въпрос на нагласа е, както се изказаха по-горе. Аз съм от тези хора, че и прозорци да мия, така ще ги измия, че все едно са отворени и гугутките да се блъскат в тях
Винаги влагам всичко от себе си във всичко, с което съм се занимавала и работила
Имам позната, която живееше в БГ много над доброто равнище. Беше главен счетоводител на банка Известна и голяма банка. И какво от това като за нея нямаше ни почивка ни отпуска. Отиде на екскурзия в Испания - на гости на приятелка. И повече не се върна. Намери своята добра страна от живота. Гледа деца и живее пълноценно- удоволетворена и с нови приоритети. Мисля, че е щастлива и спокойна. Забравила е за двете си висши и за страхотната си и доходна, но загробваща и безмислена работа с най- голямо удоволствие. 
Известна и голяма банка. И какво от това като за нея нямаше ни почивка ни отпуска. Отиде на екскурзия в Испания - на гости на приятелка. И повече не се върна. Намери своята добра страна от живота. Гледа деца и живее пълноценно- удоволетворена и с нови приоритети. Мисля, че е щастлива и спокойна. Забравила е за двете си висши и за страхотната си и доходна, но загробваща и безмислена работа с най- голямо удоволствие.
Ако се налага сама да издържам детето си и нямам друг избор, ще чистя, и още как. Няма да се чувствам добре от това, обаче. Независимо колко добре е платено. Унизително ми е 
Така че ако не съм притисната от обстоятелствата и не се налага да мисля за други хора, предпочитам работа, която ме гъделичка интелектуално, пред три чифта нови италиански ботуши за зимата
Така че ако не съм притисната от обстоятелствата и не се налага да мисля за други хора, предпочитам работа, която ме гъделичка интелектуално, пред три чифта нови италиански ботуши за зимата Не всичко е пари...
Добре, че моята се признава. И дори да замина, след време ще си работя пак по професията. Но някои хора нямат този късмет
Аз съм адаптивен човек, нямам навика да имам претенции реагирам спрямо ситуацията и намирам нещо интересно в нея. Аз и в Бг съм била чистачка и паркетаджийка(ако се наложи, пак ще бъда), като останем без хора, а обектите си чакат ходя и бачкам и това, честно казано не съм се чувствала унизена или нещо друго, смешно е, че повечето хора са предубедени и имат едно особено отношение, леко презрително на моменти. Всъщност от всичикия опит, който имам съм разбрала едно, за да си свършиш работата като хората, независимо каква е тя, си трябва акъл, без акъл си оставаш посредствен...
Ще избера работа, която пълни хладилника, плаща наема и т.н.
Дали е гадна или не - зависи от моята психическа нагласа.
Ако една работа не плаща добре, колкото и да ми е харесвала в началото, със сигурност ще ми се вижда черна по-нататък, защото все ще ме човърка, че не се справям със сметките.
Това е, няма гадна работа, а само лошо или добре платена. Оттам нататък ние си я правим.
Дали е гадна или не - зависи от моята психическа нагласа.
Ако една работа не плаща добре, колкото и да ми е харесвала в началото, със сигурност ще ми се вижда черна по-нататък, защото все ще ме човърка, че не се справям със сметките.
Това е, няма гадна работа, а само лошо или добре платена. Оттам нататък ние си я правим.
Не всичко е пари...
КОГАТО ГИ ИМАШ.
Да не дава господ да изпадаш в ситуация, когато ги нямаш. Тогава хората запяват друга песен.
Ще избера работа, която пълни хладилника, плаща наема и т.н.
Дали е гадна или не - зависи от моята психическа нагласа.
Ако една работа не плаща добре, колкото и да ми е харесвала в началото, със сигурност ще ми се вижда черна по-нататък, защото все ще ме човърка, че не се справям със сметките.
Това е, няма гадна работа, а само лошо или добре платена. Оттам нататък ние си я правим.
Дали е гадна или не - зависи от моята психическа нагласа.
Ако една работа не плаща добре, колкото и да ми е харесвала в началото, със сигурност ще ми се вижда черна по-нататък, защото все ще ме човърка, че не се справям със сметките.
Това е, няма гадна работа, а само лошо или добре платена. Оттам нататък ние си я правим.
Съгласна съм.
Както казва Ня, до психическа нагласа е. Навремето работех това, което исках, но безпаричието ме убиваше. Сега предпочитам парите. Не ме бива в чистенето, но пак си зависи от парите....... и изобщо, ако ще говорим за чистене, освен добро заплащане, трябва и да не те третират като парцал за под. последното не е никак маловажно.
Както казва Ня, до психическа нагласа е. Навремето работех това, което исках, но безпаричието ме убиваше. Сега предпочитам парите. Не ме бива в чистенето, но пак си зависи от парите....... и изобщо, ако ще говорим за чистене, освен добро заплащане, трябва и да не те третират като парцал за под. последното не е никак маловажно.
Това с третирането като парцал не е приоритет на чужденците, а по-скоро е нашенски манталитет и е по-вероятно да ти се случи тук, от колкото навън. В Америка масово хората уважават труда на останалите и не ги класифицират според работата им. Разбира се навсякъде има кретени, но като цяло нещата стоят така