Ами, при мен не беше гадно - усетих го като силно клатене (чак ме беше страх да не падна от масата 
) и странно гъделичкане под ребрата (нямам идея защо чак там - сигурно заради упойката 
- раждах със спинална). На мен по-скоро ми беше смешно и нямах търпение да ме оставят на мира (предните 3 дни бях с непрестанни контракции, на системи и не бях спала и яла, та стомахът ми къркореше, а очите ми се затваряха за сън и от упойката зъбите ми така тракаха, че дори един ме заболя и анестезиологът ми даде марля, за да я захапя и не ми махаше кислородната маска от лицето). Постоянно гледах часовника и исках да се обадя на мама да я питам как са бебетата (тя вече ги беше видяла, макар и за няколко секунди). Най-гадният ми момент беше, когато операцията приключи и акушерките трябваше да ме почистят - изведнъж ми вдигнаха краката и аз започнах да се смея на глас - знаех, че са моите, но не ги усещах и те се люлееха неконтролируемо, изглеждаха огромни (от упойката се отпускат всички мускули и краката отичат) и целите бяха омазани с йод 
.
) и странно гъделичкане под ребрата (нямам идея защо чак там - сигурно заради упойката - раждах със спинална). На мен по-скоро ми беше смешно и нямах търпение да ме оставят на мира (предните 3 дни бях с непрестанни контракции, на системи и не бях спала и яла, та стомахът ми къркореше, а очите ми се затваряха за сън и от упойката зъбите ми така тракаха, че дори един ме заболя и анестезиологът ми даде марля, за да я захапя и не ми махаше кислородната маска от лицето). Постоянно гледах часовника и исках да се обадя на мама да я питам как са бебетата (тя вече ги беше видяла, макар и за няколко секунди). Най-гадният ми момент беше, когато операцията приключи и акушерките трябваше да ме почистят - изведнъж ми вдигнаха краката и аз започнах да се смея на глас - знаех, че са моите, но не ги усещах и те се люлееха неконтролируемо, изглеждаха огромни (от упойката се отпускат всички мускули и краката отичат) и целите бяха омазани с йод . 