аборт - вакуум

160 е само аборта без изследвания и ехограф. Цените са вдигнати.

Не знаех, че са увеличени. От кога е тази промяна?

От началото на годината или края на миналата. Ще те излъжа.

Аха. Явно големия наплив и най-ниската цена в София е довело до промяна.

Тези лекари нямат ли някакъв начин да покрият зловещия буркан на машината с кръв от предишното момиче преди мен? Докато седях на магарето и чаках да дойдат да ми сложат упойка до мен на няма и метър седеше извадения фетус. Нямам думи, с които да опиша емоциите си.

О, да, супер неприятно чувство изпитах и аз от гледката. Тъжна работа!

Аз попаднах в емоционална дупка,дали от упойката или са ми сложили успокоително защото анестезеолога държеше два инжекции,не знам,но два ден и половина не чувствах нищо от петък мисля само за това и плача.Имам две прекрасни дечица които са до мен и правят дните ми по ведри,но останали сама започвам да мисля и да плача.

Кари-24,на мен ми сложиха успокоително преди упойката.Дори след аборта се чувствах учудващо добре емоционално,а на масата се тресях от страх,ужас и сълзи.Първата седмица бях ок,доколкото е възможно,но после получих нервна криза,дори линейка викахме да ми бият диазепам.
След това психически бях много зле дълго време-може би и от хормоните.
Съветът ми е да излизаш повече по възможност с приятелки и близки хора,или ги кани вкъщи,ако не се чувстваш физически добре.Гледай комедии ,иди на кино с мъжа ти-важно е той да те подкрепя и да ти помага в този период.Може да пиеш хапчета валериан-безобидни, евтино и натурално.Ако не помогне ,няма да навреди.
Дай си време-споделяй,плачи ако трябва,но не се затваряй!Ще мине

Кари, времето лекува. Винаги ще се сещаш няма начин, но с течение на времето избледнява. Гледай да се възстановиш и всичко да е наред. Това е най-важното. Много сме минали по тоя гаден път.

Връзването с гумени маркучи за краката също е ужасно. Сякаш на електрически стол. При мен даже манипулацията на момичето преди мен я правиха на отворена врата и аз се ядосах и станах да затворя нашата. И постоянното чуване на оня въртелив изсмукващ звук. Защо не правят малко скришом тези работи?

С маркучи??? Боже господи На мен ми вързаха краката с колани-както и при шиенето след естествено раждане,когато пак бях под венозна анестезия.Питала съм-било задължително.Но маркучи  
И нито съм чувала ,нито виждала такива ужасни неща-в 21-ви век ме се струва недопустимо.Много ми е мъчно момичета за това което сте преживели 

В период от 3 месеца ми се наложи два пъти да мина през този емоционален ад. Толкова тежки и кошмарни дни не съм имала през живота си, колкото мъжа ми и децата да бяха около мен, мислех само за това и нощем много дълго плачех докато не заспя. След седмица на самобичуване, реших да се върна на работа и към нормалния си начин на живот, защото усещах, че депресията ме поглъща. Естествено, никога не се забравя преживяното, но с времето болката притъпява и емоциите не са толкова силни, както в първите дни. Повече разходки и споделяйте на приятелка или роднина, наистина помага.
Колкото до гумените маркучи, да, така е. Първия път ми вързаха краката, втория не, поне докато бях будна не видях да ме връзват. Същтите са като от едно време, когато ни взимаха кръв от ръката, но малко по-големи. 

Бамби, ти във  II-ра ли си правила, че останах с такова впечатление?

О, да видях публикациите ти. Там си била. И аз също не един път, но след единия аб. имах много силно кръвотечение и се уплаших дали не е станало най-лошото. Тогава докторът ми се скара, че стигне ли се до тук отново последиците ще са още по-големи.
Страшно лошо впечатление ми направи една санитарка тогава. Аз с кръвоизлив и опитвайки се да си сменя поредната превръзка лежейки, тя ми каза: "По-внимателно, де кой ще пере после?"
И наистина по чаршафите имаше стари избледнели кървави петна, а по вълнените одеала чужди руси косми.
Е, да, ама пак се случи да прибягвам до изхода с аб. и хич не мислех да се връщам там, а направо отидох в Шейново, платих си за избор на екип и след аб. се чувствах много добре. Все едно всичко е било сън. На другия ден бях като нова. Кръв имаше само същия ден малко и после зацапване няколко дни съвсем леко. Но преди манипулацията ги предупредих, че съм направила кръвоизлив предния път да го имат в предвид. Вярно и там видях буркана със съдържимо и бях с маркучи, но персоналът са млади и усмихнати момичета и имат бутон на стената до леглото за повикване. Понеже имах бисквитки и минерална вода си хапнах след упойката, но повърнах и момичето, което беше с мен ги повика и ми донесоха легенче. Много повече съм доволна от там, отколкото Втора градска в това отношение.
И другото, което е, че като им кажеш, че това не ти е първи аб. не те упрекват и гледат странно за разлика от другите, при които очите им изпадаха как може нераждало момиче да стигне до тук.

Момичета,аз съм от доста по-малък град и вероятно тук има много повече пропуски.Аз обаче бях с избор на екип,беше супер дискретно,май бях споменала по-горе как лекаря и анестезеолога дори ме утешаваха.Чух лекаря да казва на сестрата,знаеш ли какви хубави дечица има.Аз много,много плаках,а той ми каза "Спокойно,няма да правя нищо докато не заспиш,като отвориш очи ще съм до теб няма да си тръгна докато не се убедя,че си добре"Макар,че мм ме чакаше долу.Маркучи и такива неща не видях,не знам и да са ме връзвали,може докато съм заспала.Събудих се и бях супер щастлива,че попаднах в добри ръце,но сега вече ми е много болно,нямах избор,а може би е имало начин,но аз не бях и не съм готова за 3-то детенце.Ще го имам пак,но по-късно.Иначе течение имах 2 дни,сега е по скоро зацапване кафяво минали са 5 дни предполагам е нормално.

Кари-24,и аз съм от много малък град,аборта ми беше в единствената държавна болница.Въпреки ,че беше по медицински причини,платих цена за аборт по желание,и получих много добро отношение.
Затова се учудих,че в София е възможно по такъв начин да докарват още стрес на момичетата.Независимо от причината, на никой не му е леко.
За течението е нормално в началото да има  периоди на зацапване и течение ,които се редуват,или само зацапване .Важното е да няма болки,мирис и да не е обилно.
И мисли за това,което имаш-семейството и близките ти ,а не за това,което си изгубила.Може би така е трябвало

Proletno cvete, аз от персонала съм изключително доволна и положително настроена към тях. Въпреки мизерните условия в които работят, бяха много съпричасни и сговорчиви към всички жени в стаята. Преди самата манипулация успокояваха ме, че всичко ще е бъде наред само да съм спокойна, помогнаха ми да стана от леглото, после до тоалетна и т.н. Анестезиолога също беше внимателен и подробен, даже след това лично той дойде да ме събуди от упойката, а за доктора, просто нямам думи да опиша колко сили, кураж и внимание ми отдели този човек, да е жив и здрав!
 През 10-15 мин. някой минаваше да ни пита как сме, просто съм очарована от тези хора, въпреки, че първия път платих за един д-р, но той не присъства, а ми се падна друг. Втория път само попитах в коя смяна ще е същия за да съм при него и допълнително не съм плащала за избор на екип. Аз съм раждала в Токуда и мога с ръка на сърце да кажа, че разлика в отношението на персонала не съм усетила, освен в драстичните условията на двете болници разбира се. Ако сега трябваше да родя отново, бих го направила там.