Кърмене след секцио

АЗ кърмя след секцио. Нямам никаква причина да смятам, че няма успея да кърмя колкото реша. Кърмя в тандем след секцио, кърма има и за двете. Особено големия ми син вече е в състояние да каже има ли кърма след като е сукало бебето и дойде той на ред.
За мен 24 часа реанимация след секцио си е лигня, честно. Аз и обезболяващите отказах, не съм ги взимала въобще. Стиснах зъби и отказах да се тровя повече, себе си и бебето. Не болеше чак толкова. На 6тия час след секциото се напънах да седна подпряна в леглото за да мога да държа бебето. На 24 тия час след секциото вече ходех из коридора, изкъпана и с измита коса. Но ако не бях искала и не бях настоятелна предполагам, че нямаше да ми дадат бебето, но аз си го исках при мен. Ей това им харесвам на частните болници - имаш избор. Може да е при теб, може да ти го носят на три часа за половин час за кърмене.
А, забравих - малкия е изпил една доза 50мл адаптирано, захранват ги на 6тия час след секциото, по там дъра-бъра медицински причини. След това са намесих аз, натъртено обясних, че ще кърмя, имам коластра  и да си ми дават бебето. На третия ден по обед и дойде и кърма. Като цяло освен първата бутилка адапте не са му давали повече. През ноща дойдоха в 5 часа видимо притеснени да ме питат искам ли си го, че бил плачел гладен, лакомията ми той Роди се 3, 850 кг, изпизаха ни 3, 750 кг, не е спаднал много, само на кърма и коластра Е, и с малко вода са го черпили, ама няма как, някои неща трябва да ги преглътна

Супер! Ще гледам и аз така мъжки да издържа.

Започнах да раждам нормално,но завърши със спешно секцио.Не съм лежала в реанимация.Когато излизах от упойката си бях вече в стаята,там ме чакаха мъжа ми и майка ми и веднага донесоха бебето при мен,акушерката го постави върху гърдата и то веднага засука от коластрата-това се случи 2 часа след операцията.Бебето си остана при мен в стаята,постоянно идваше да го наглежда акушерката като се разплаче,защото аз не можех да мръдна.6 часа след операцията дойде акушерката и каза,че трябва да стана и ми помогна.Тя ми показа и как да слагам детето на гърда,сложи го върху възглавница,за да не ме боли операцията,седеше и гледаше дали засуква правилно.Получих хиперлактация,гърдите ми станаха на камък,имах температура,не можех да се изцедя сама и акушерката няколко часа ме цеди.Нощем идваха да ме будят да накърмя детето.Уж бях прочела някои неща,но се стресирах ужасно в болницата,като ми бяха твърди гърдите и бебето не захапваше добре,затова поисках стерилизирано шише и цедях кърма,за да я храня.Даваха й АМ първите 2 дни,но всеки ден ме питаха-ако не съм успяла да я накърмя- тогава,аз ги молех да я нахранят.Те ме караха да кърмя.Сега вече след толкова опит и прочетени неща си виждам грешките тогава,но пък за второто ще бъда супер подготвена.
Все още кърмя.

Аз все още кърмя - след секцио...
Много дълго отлагах решението си за секцио, но най-после приех доводите на докторката си - тесен таз едро бебе, годинките...
Отидох за планирано, но тъй-като се оказа че има 2-3 спешни преди мен...и аз станах спешна тъй като ми изтекоха водите и почнаха контракциите, а вече бях с катетър... Раждах в Св. София. Платено - 500лв. беше официалната такса.

Показаха ме беба за секунда щом я извадиха и после след като я поизчистиха ми дадоха да я целуна. От упойката или от дългото чакане и мноого неприятната болка от катетър при контракции почти 2 часа бях доста неадекватна, а и не знаех точно какво ме чака. Надявах се да ми я донесат после пак - но уви оказа се много натоварен ден и след като ме зарязаха в общата реанимация изчезнаха и никой не се появи до другата сутрин...Все пак бях помолила докторката да не захранват малката с АМ. БЯх чела във форума, че дори да не се хранят първите 24 часа не е проблем за новородените. Милото ми детенце...винаги ще ми е тъжно като си помисля, че първия ден от живота си е било без мен.. Изобщо не спах първата нощ след секциото...
Изправих се още преди да бяха минали и 20 часа от операцията (който е минал през секцио знае за какво става дума), така ме посъветваха и макар превита на 2 на първата консултация отидох и си я взех. Не можех да чакам повече.

Както и да е може би все пак бяха спазили молбата ми защото като донесоха малката тя съвсем "професионално" от първия миг в която я сложих на гърдата засука. Добре че - пак благодарение на форума - бях видяла на видеофилчета как точно се прави, защото никой не се появи да ми покаже или да даде какъвто и да било съвет. На изписването 5 дни по-късно!! като се подписвах една сестра ми каза - ей там има филмче за кърменето - ако искаш иди виж!!? 
През 5 дни в болницата нито веднъж не дадох от водичката или от добавките, които услужливо всеки път ми даваха с бебето. Май бях единствена от мамите наоколо... на 2 ден ми дойде коластрата и скоро млякото. Добре, че си бях взела помпа - отново никой не дойде да ме попита как съм, как се справям с този толкова нов проблем за мен... А бях дори във ВИП стая. Добре, че поне ми даваха малката през целия ден при мен - вземаха я само за визитация и за повиване. Е, между 24:00 и 6 сутринта също им я давах тъй като бях безумно уморена от 4-5 дни спане по 2-3 часа бях много неадекватна - беше ме страх да не изпусна малката, а и още толково болеше...

Кърмим се вече повече от 1 г. и 2 месеца, на поискване, денонощно. За мен това е рецептата за успешно кърмене - Колкото повече кърмим - толкова по-успешно е! 

Моето дете се роди със секцио по спешност.. въпреки огромното ми желание и опити да родя естествено, в последствие се оказа че секциото спаси живота му.. бях в реанимация 24 часа.. на около 16 час започнах да идвам на себе си.. при добро желание от болницата е можело и да не го захранват с АМ... но за съжаление го.. детето наистина може и без кърма в първите 24 часа.. с две думи ако ми го бяха донесли можеха да ми го сложат на гърдата и на 16-я час... но не би... детето ми беше в кувиоз с опасност за живота.. 5 дни.. хранен със сонда.. приятелка дойде на 2-я ден да ме види и добре че беше тя.. каза ми да изпомпвам гърдите си въпреки че не са надути.. на всеки три часа по графика по който хранят детето ми.. така започнах с помпата на 3 часа дори през нощта... бебето си не съм го виждала 6 дни.. коластра не му дадоха заради антибиотика - ГРЕШКА.. оказа се че не е било проблем.. понеже съм била на Аугментин.. болкоуспокояващи и окситоцин ми биеха до 5-я ден.. Ако има компетентни нека кажат при тези условия кога и как трябваше да дам коластра на дтето си.. не казвам да го кърмя, защото той не можеше да се кърми до 6-я ден.. на 3-я ден вече свалях кърма на детския етаж за да му дават нея.. носих кърма два пъти на ден.. стигала му е че дори и друго бебче са хранили с нея.. поради тежестта на състоянието му го видях на 6 ден.. не ми дадоха да го пипн.. една сестра каза че ще се обърне, за да го докосна.. това беше.. разбирам че е инфекциозно отделение, но ъм убедена че той е има нужда от мен за да се оправи по бързо.. от ласка от гърда.. на 10-я ден ми го дадоха.. беше син сгърчен и съсухлен.. бебе на 4кг, а кожата му висеше.. спа 2м почти непрестанно.. закърмих го трудно, но се научи и от гърда да сучи.. глада учи, но трябва да си упорит... не е дохранван от както занесох първото му шише изцедена кърма.. кърмен е на поискване.. в болницата като ми го дадоха ми казах - 12 дни не е сукал нито веднъж.. откажете се ей на той незнае как да засуче.. казах си че не са компетентни и  аз ще науча детето ми да суче.. наистина не са...
Въпросите: какви са медикаментите при които се допуска сукане на детето на 24- час след операция.. ?
Изводите:ако имате придружител в болницата може да сложи детето на гърда и докато си лежите по гръб след операцията..

В защита на частните клиники ще копирам част от мой постинг в друга тема.
Раждане при д-р Даскалов в АГ Клиника "Торакс" Пловдив
Раждането:
Упойката беше перидурална, секциото по метода на Stark. Извадиха бебето в 10.00, веднага след което ни го дадоха да му се порадваме със съпруга ми. След това го пое неонатоложката и на няколко крачки от мен извършваше необходимите прегледи, докато ме шиеха гинеколозите на операционната маса. В 10.50 операцията беше приключила.
Първите часове след раждането:
След като ме закараха в стаята, където ме чакаха близките, започнах да звъня на роднини и приятели. През това време ставаше "изчистването" от упойката.  Бебето ми го донесоха два часа по-късно и стоя около половин час при мен, но беше още рано да го закърмя. Това стана в 15 часа, защото така беше организиран графикът за кърмене там. Но затова пък от този момент нататък бебето беше НЕПРЕКЪСНАТО при мен до изписването (на четвъртия ден по обед) от болницата. Всички манипулации и прегледи БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЕ се вършеха от акушерките и неонатолозите пред мен и с мое участие. Можех да го кърмя и извън определените за кърмене часове. Първите два дни в болницата, докато имах само коластра, неонатолозите решиха, че ще го дохранват с АМ, защото се роди малък - 2.830 кг и спадна бързо на тегло, но на третия ден, когато ми слезе кърмата, спряха веднага АМ-то.  (От изписването нататък синът ми беше на изключително кърмене до 6,5 месечната му възраст, след което го захраних, а окончателното му отбиване беше на 1 г. и 7 месеца.)
Съпругът:
Моят беше през цялото време с мен - при приемането, в операционната и след това бяхме тримата с бебето в една стая. Беше много притеснен само в началото на операцията, докато извадиха бебето. После си говорихме и се шегувахме с лекарите, докато ме шиеха. И до днес съпругът ми е много горд, че е присъствал и казва, че е незаменимо преживяване. А за мен беше от голямо психологическо значение присъствието му до мен.
Възстановяването:
Още първия ден вечерта станах с помощта на д-р Даскалов и на съпруга ми и се разходих наоколо. На следващия ден сутринта ми свалиха катетъра и превръзката. Сама взех душ и след това се качих по стълбите в кафето (на последния пети етаж на клиниката), за да се срещна с приятели.
Повече не са ми слагали превръзка. Катетърът за обезболяване остана и на втория ден. На третия вече имах само назначени нестероидни противовъзпалителни (при нужда). Тогава ми беше и последният прием на лекарства. На четвъртия ден вече си бях вкъщи и единствената болка, която изпитвах още няколко дни, беше болката по време на кърмене - отделянето на окситоцин предизвиква контракции на матката.  Вкъщи свекърва ми помагаше в домакинството, с бебето се занимавах изцяло и единствено аз (включително къпането).
Още малко инфо: По наше желание от клиниката заснеха (с камера) най-важните събития от престоя в клиниката - раждането, първите мигове на "бял свят" на бебо, първото кърмене, първото къпане.... Неповторими мигове....
Ами това исках да споделя.

sky*, ти си направо герой! Евала!

Stefaniva, това звучи страхотно, точно както ми се иска! Но сега сигурно ще кажеш, че е струвало поне 2000 лв.  Пиши ми на лична, моля те, колко струваше. Мерси!

Аз раждах секцио в Майчин Дом-Варна. Струваше малко над 1000лв., нито минута не съжалявам за дадените пари. От мен не се искаше да нося нищо, освен тоалетни принадлежности, всичко беше осигурено от тях, всеки ден идваха да ме питат какво искам да ям (от позволеното след операция, разбира се). Дадоха ми бебка да я гушна около час след раждането, не исках да я вземат повече. Болеше ме, но тя си стои в леглото и не ми пречи, а това да я виждам постоянно притъпяваше болката и ме караше да забравям за преживяното. На другата сутрин ми я дадоха да я кърмя, имах МНОГО коластра, цялата се къпех в коластра, но бебка не искаше да захапе, защото зърната ми бяха плоски. Така около два дена беше хранена с АМ, но след това ми донесоха помпа, цедях и й давах с шишенце, казах да не й дават повече АМ. Когато се прибрахме у дома нещата се промениха, и двете бяхме много по-спокойни, купих си силиконови зърна и с тяхна помощ захапа добре. До ден днешен си я кърмя, зърната ми се оформиха и захвърлихме силиконовите. Имам кърма за две бебета! Не вярвам в това, че майките раждали секцио нямат кърма, същата измислица като тази - като бях бременна ми казаха, че сигурно няма да имам много кърма, защото имам голям бюст, а жените с малък такъв УЖ имали повече мляко. Преди седмица бях на преглед месец след операцията и доктора остана изумен колко бързо и добре се е прибрала матката ми. Смятам, че всичко е индивидуално, както за майката, така и за бебето. Йоана не се пристрасти към шишето и си суче от гърдата без проблем!

Описаното от мен се случи преди малко по-малко от 3 години.
Тогава цените бяха следните:
- раждане - 1100 лв.
Тук са включени предоперативни и следоперативни изследвания, операция, обезболяване, храна и т.н. - всичко, свързано с 4-дневния престой в клиниката. От вкъщи си носех само тоалетни принадлежности (козметика, гребен, и четка за зъби). В тази цена са включени и всички прегледи, изследвания и ваксини за бебето.
Тази цена беше твърда и важеше за всяко раждане с операция. Обясниха ми, че при нужда от по-дълъг престой в клиниката, независимо заради бебето или родилката, не се заплаща
допълнително.
- престой на съпруга ми при нас в стаята с бебето - по 50 лв. на ден.
В тях се включва всичко, каквото и за мен - легло, храна на кетъринг, чехли, халат, пижама, стерилни престилки и маски.
Тази екстра е по желание и се заплаща в зависимост от дните, в които бащата остава в клиниката. Присъствието на самото раждане не се заплаща допълнително.
- заснемане с камера на най-важните събития - 30 лв. Тази екстра също е по желание.
Всички тези суми се заплащаха при изписването - на 4тия ден.

И пак да кажа, не зная какви са цените в момента, но наскоро случайно разбрах, че, може би под влияние на конкуренцията, са вече по-ниски. А може би причината е в това, че вече и водещите акушер-гинеколози не са същите.
В заключение: Нито за момент не съм съжалила нито за стотинка от даденото!

Мерси много!    Много ме успокояваш. Ще проуча още малко, но определено ми харесва това, което казваш.

е герой не съм.. просто майка.. иска ми се обаче да не се налага на жените да са героини.. отивам да раждаме децата си, които сме създали с много любов и очакваме с нетърпение.. не сме длъжни да търпим ничия досада или пък раздразнителност.. не е нормално..

Напълно съм съгласна.

съжалявам че и аз се вписвам в темата защото сум раждала нормално но искам да кажа че ми я дадоха да я кърмя на 5 тата минута след като се роди.Пред мен я измиха и там каквото друго и правят и после въобще не се отделяше от мен през цялото време от престоя ни в болницата.Само за къпане ми я взимаха всеки ден за по 20 мин.и това е иначе никой не ми е пипал бебенце след това.Само аз сум си била с него.Но това разбира се не е в България.....за жалост.Дано нещата се оправят!

В България така на частно. Плащаш си за нормалното отношение!

Дадоха ми бебето в моята стая веднага след като излязох от упойка-1-2 часа след секциото,сложих я на гърда веднага.До всяка стая на майката е направена друга стая в която да се къпе бебето,има повивалник.  Майката гледа докато къпят бебето и го обличат,а ако има желание  може сама да му смени памперса и да му измие дупето.