Здравейте! Имам нужда от съвет. Аз по принцип не съм такъв човек, не мразя никого. Но този човек...просто е толкова токсичен. Няма никакво уважение към майка ми, която се грижи за него със симптоми на коронавирус (сигурна съм, че е болен от това), все няма пари, изпушва ги, никога не се е интересувал от мен, нито ми е идвал на свиждане, ако съм била в болница, никога не ме питал как съм, повтаря ми, че съм ненормална, защото уча в университет. Страх ме е за баба ми и дядо ми, защото живеем заедно, а той си се разхожда, където си поиска и изобщо не му пука! Дядо ми винаги е бил и мой баща затова толкова се страхувам! И толкова ненавиждам моя "биологичен баща"! Позволили са му да живее в техния дом, а той така ги обижда пред мен-прости били, не знам си какви... От малка слушам всичко това и че съм била проста като тях. Никой не знае за това, не смятам и да им казвам. Просто е толкова изтощително...3 години преди да завърша се борех за стипендия за отличен успех, за да събера пари за концерт в чужбина, на който успях да отида, когато завърших, защото имах лична карта вече! Той дори не искаше да отиде да подпише един документ за позволение от родител, когато нямах 18.. И то не, защото го е било грижа за мен, а защото не му се занимавало... И след като успях да сбъдна мечтата си, не можа да се зарадва поне малко за мен, а майка ми като го пита за пари за университета, той й каза "А тя тука да си развява г*за в Париж, пък аз да й плащам университета. Тя има пари." Поредното оправдание да не й даде нищо. Тогава истински го намразих от дъното на душата си, защото започна да говори и лошо за мен! Наистина ми писна от него...Никога не съм искала нищо от него, камоли пък да разчитам на него. А майка ми още се надява, че можело да "се промени".
Ако някой от вас има опит в подобна ситуация моля да сподели.
Ако някой от вас има опит в подобна ситуация моля да сподели.
