Публикувана: 14 септ. 2006, 10:33 ч.
Последно мнение: 24 септ. 2006, 20:06 ч.

Оставих го да си тръгне...

6 646
73
1

Гост

# 45 15 септ. 2006, 14:34 ч.

Мнения: 953

Мила, напълно те разбирам, преди години аз имах такъв приятел, с който се разделих точно по тази причина /инфантилността, както са я нарекли другите/ . Добре че нямахме дете, а и бяхме млади.
Горе главата и напред ако имаш родители и приятели зад гърба си които да ти помогнат всичко ще е наред.

Последна редакция: пт, 15 сеп 2006, 14:41 от galaMa

# 46 15 септ. 2006, 14:46 ч.

София
Мнения: 3 408

Цитат на: мюриель в чт, 14 сеп 2006, 21:32

И понеже няма да пиша повече в тази тема, да се доизкажа: Няма идеални бракове и вместо да успокоите момичето, че кризи има, и при вас дори, се тръшкате да и желаете щастие. Няма щастие! Ще има самотна майка, дете без баща и наранен мъж. Погледнете го така.

Съгласна съм само с фактът, че подобно решение трябва да се взима трезво и с разум... Не е лесно да развалиш семейство, но аз разбрах тя за какво говори. Основната роля на един мъж е да бъде опора на семейството си- във всякакъв смисъл- морална, материална.. А в случая е точно обратното- егоизъм, себелюбие и липса на всякаква отговорност по отношение на любимите ти същества, особено в моментите, когато са толкова уязвими и безпомощни, че безразличието и студенината биха били непростими и много показателни.

# 47 15 септ. 2006, 15:02 ч.

Това е въпрос към всички в темата без авторката: усещали ли сте се някога в безизходица, която не можете да наречете с думи?
Плакалили ли сте без да имате причина? А просто защото се чуствате нещастни?
И когато помолите за помощ мъжът на живота си, той да ви гледа с кравешки поглед и да е безучастен?

Имате ли представа колко неща трябва да ти минат през главата, за да покажеш на таткото на детето си вратата?
И, не мислите ли, че просто момичето иска да живее пълноценно? Или ще се получи с въпросния господин или не. Още по-трудното ще е, че той ще трябва и ще иска да вижда детенцето...

Моля, не я хулете, не я съжалявайте. Давайте предложения как да се справи, кажете и вие с какво сте се борили, не мисля, че тя трябва да се чувства като най-големия престъпник в момента, тъй като сърцето й я е съветвало друго различно от тривиалното разбиране за семейство.

Да, трудно ще бъде, никоя от нас няма да може да й помогне, но знайте, че думите в момента могат да убият....

Надявам се не съм засегнала никой с малко поизнервения си тон. Но не пожелавам подобна болка и на врага си.... (

А на авторката подарявам една много силна виртуална прегръдка! bouquet

# 48 15 септ. 2006, 15:25 ч.

Мнения: 2 723

Цитат на: nuty в пт, 15 сеп 2006, 15:02

Да, в момента до голяма степен се чувствам така... newsm45

Затова и се въздържам от коментар Confused

Не знам какво може да помогне, няма рецепта, тя си знае най добре, но най-малко има нужда оъ хули Sad

# 49 15 септ. 2006, 15:33 ч.

Благодаря на всички ви! На тези, които се съмняват в моя здрав разум, в това, че зная какво искам - благодаря ви, защото такива мнения ме карат да се замислям и за другата гледна точка. Благодаря на тези, които ме подкрепят и ни желаят с детето ми да сме щастливи - благодаря ви от все сърце, благодаря ви! Благодаря на тези, които просто са разбрали, че имам нужда от това да зная, че някой ще ме изслуша (изчете) и може би ще ме разбере. Имам нужда от всички ви, но особено от последните. Мога да отговоря на всеки от вас, но може би ще ви отегча.
Да, бях много влюбена преди години в този мъж. Той е красив, умен и добър. Винаги съм смятала, че един красив, умен и добър няма друго какво да му искаш. Оказа се, че съм се лъгала. Той не поема никакви отговорности, да не говорим за инициативи. Той не е мъж, а просто човек, който живее вкъщи. Той пита дали искам помощ, но никога не знае какво да направи сам. Той вижда, че съм разкъсана да изкарвам прехраната ни, да бъда всеотдайна майка и да се опитвам поне да бъда идеална във всичко. Той живее с умората и депресията ми, но не ги вижда. Не ми е рамо, не ми е гръб. Не ми е мъж. Заради това, че не го чувствам МЪЖ, аз го разлюбих. И съм нещастна с него.
Трябва ли да остана нещастна с него? Да, нека аз съм виновна, че искам. Нека аз съм виновна, че съм създала семейство, а сега не съм доволна от него. Виновна съм. Но не мога да бъда друга.
Той все обещава, че животът ни ще се промени, а той все не се променя. Нищо не се променя. Просто оставаме с все по-малко пари и продължаваме да имаме проблеми, проблеми. Които него не го трогват ни най-малко.
Поне засега не мога повече така. Една моя приятелка ми каза: той те загуби. По-лошото е, че след като ме загуби, той не направи нищо, за да ме върне. Ако го питаш, ще каже, че не би и направил. Защото е горд и не искал да се чувства натрапен. Но за мен за една любов човек се бори. Аз съм се борила за неговата, той сега не иска да се бори за моята. И аз не мога да се боря повече сама за собствената си любов към него.
Нещастна съм. Липсват ми хубавите ни години. И пак ще пиша. И пак ще плача тук. И пак ще ви благодаря, че сте тук...

# 50 15 септ. 2006, 15:41 ч.

Това, до последната запетая е и моята история.
Възхищавам се на смелостта ти да се решиш на тази стъпка, аз все още плача и страдам и се надявам и пак плача... до кога така незнам, но наистина имах нужда да прочета ивоята история.
Благодаря

# 51 15 септ. 2006, 15:58 ч.

Мнения: 166

Аз_тук,

!
Мила, аз много силно си изпатих в нашия мамешки форум, защото малко хора разбраха, че искам същото като теб. И започнаха обидите и хулите. Тръгнах си разтърсена и унизена за това, че съм се разкрила пред хора, които не познавам. Върнаха ме другите - тези, които ме познават, с които си пиша всеки ден. Ето защо те разбирам напълно. Можеш спокойно да ми пишеш ЛС.

# 52 15 септ. 2006, 16:13 ч.

Мила мамо- Аз Тук,

Никога не вярвай, че има нещо, което не можеш да направиш. Никога не си давайте вярата и силата момичета! Колкото и да ви убиждат и мачкат

# 53 15 септ. 2006, 16:24 ч.

Мнения: 779

Възхищавам се на силата ти bouquet

# 54 15 септ. 2006, 17:56 ч.

Linz
Мнения: 11 619

az_tuk, моля те, драсни ми на renikg@abv.bg или на ЛС.

# 55 15 септ. 2006, 18:25 ч.

Мнения: 2 716

Цитат на: az_tuk в пт, 15 сеп 2006, 15:33

Трябва ли да остана нещастна с него? Да, нека аз съм виновна, че искам. Нека аз съм виновна, че съм създала семейство, а сега не съм доволна от него. Виновна съм. Но не мога да бъда друга.

Ако си виновна в нещо, то в никакъв случай не е, че си създала семейство. Семейството е много важно нещо. Струва ми се ,че се чувстваш виновна защото разваляш семейството на детето си.
Когато си решила да даваш живот, трябва да си поемеш отговорността. Не може да ти омръзне по средата на пътя. Силата не е да избягаш. Силата е да останеш и да се справиш. Съпругът ти не е инициативен и това е голямото му престъпление. Мисл#&769;и

# 56 15 септ. 2006, 22:43 ч.

БГ
Мнения: 735

здравей мила, много кураж и сили от мен за теб и детенцето ти , подкрепям те напълно-"по -добре сама отколкото зле придружена" bouquet

# 57 15 септ. 2006, 22:50 ч.

Мнения: 5 140

Трябва да се справиш, заради детето и заради себе си.
Успех и късмет. bouquet

# 58 15 септ. 2006, 23:27 ч.

Мнения: 3 394

и аз се чувствам понякога като теб, но стискам зъби......засега Sad

Предполагам обаче, че и мъжът ми стиска зъби

# 59 16 септ. 2006, 08:54 ч.

С времето всичко се нарежда.Една приятелка на майка ми е с дъщеря моя възраст/34/.Цял живот е търпяла един образно казано кретен.И скоро двете мси говорили и си казали някои неща.Майката казала,че заради нея/дъщерята/ не се е развела с бащата и един вид много е страдала от това.Дъщеря и казала,ами да си се развела.Та,дори и да е ти е трудно сега,лека полека всичко ще се оправи.

Препоръчани теми

Имам нужда от съвет /от адвокат/.

За какво си мечтаете?

Изненадвате ли се от подаръка на любимия....

Търся помощ за рожден ден!

Причина:

Причина: