Насилие на публично място

Щом са глупости, като начало, как предлагаш да го открият? А дори да го открият, какво мислиш, че ще се случи, като му поприказват?  А това ли е процедурата, да му поприказват?
Я дай интелигентно решение как Classy lady ще забрави, като се влачи в полицията да пише показания, да прави справки по преписката и т.н., и т.н.?  Непрекъснато ще си припомня  докато трае всичко и ще го преживява отново и отново.
Много умен съвет, няма що.
Май не си много запозната с материята.

ПС Да, за да е налице вина ( умисъл или непредпазливост), по смисъла на НК, лицето трябва да разбира какво прави.

А наясно ли си, колко много хора се хвърлят, колко се самоубиват?  
Ако ти се разболееш от нещо, сигурно ще оревеш орталъка, че държавата е длъжна да ти осигури здравна помощ. Но и тези болни хора имат право на лечение и на живот. Да, някои от тях могат да бъдат опасни и  затова трябва да се полагат адекватни грижи за тях, адекватно лечение. Това е в интерес както на самия болен човек, така и на обществото. Само, че държавата ги е зарязала.

И проблемите няма да се решат с жалба в полицията.
Аз дадох глупавия съвет към конкретен човек, за конкретна ситуация, как най-лесно и бързо да преодолее шока от случилото се. Безсилна съм да оправя цялото общество.
А ти, Марияна5 , като си толкова управна, оправяй обществото. Щом нямаш друга работа.

Но никога не забравяй, че на всеки може да се случи да  се разболее от психическо заболяване. Като гледам колко хора са на ръба.... Никой от нас не е застрахован.

Всяка жертва първо търси вината и грешката в себе си. Вие нямате никаква вина, това е чист произвол. Според мен е важно да се подаде жалба, без оглед на това дали има смисъл или не. Направете го заради себе си, просто за да знаете, че сте постъпила правилно. Иначе разбирам унижението, което сте изпитала напълно. Аз съм го преживявала в град извън България. За мен най-унизителното беше, че наоколо имаше още хора и никой не направи нищо. Всеки си продължи сякаш нищо не се е случило. Колкото и да бях бясна, си дадох сметка, че ако аз нищо не направя, няма кой да направи вместо мен и въпреки, че и аз като Вас не успях да отвърна на момента (от изумление какво се случва), в последствие подадох жалба. Почувствах го като дълг и фактът, че може би по този начин ще предпазя други хора, ми донесе облекчение.

Мисля, че всички коментирали до момента правите една основна грешка. А именно - опитвате се да убедите пострадалата, че вината за случилото се не е нейна. И че трябвало било да ходи да се жалва на моля другарката, на чичко полицай или на арменския поп... Това, с извинение, е овчи начин на мислене: "Аз си плащам данъците и спазвам законите. Значи тия, дето ме доят и стрижат, са длъжни да ме пазят от вълците!".

Грешите! Грижата за живота, здравето и безопасността на всеки човек си е лично негово задължение! Иначе някой ден може да ходите да обясняване на свети Петър: "Ама аз пресичах на зелено!". Или "Ама аз нищо не му бях направила, той беше луд / пиян / надрусан!".

Аз, дето съм здрав мъж над 1.80, бивша барета и живея в доста добър квартал, дори като излизам по тъмно да изхвърля боклука в контейнера на 20 метра от нас, в едната си ръка държа сълзотворен спрей. А на различни места по дрехите ми има поне 4 сгъваеми ножа. Не че някой се е засилил да ме напада. Но никога не забравям думите на Миямото Мусаши: "Няма по-голям позор за един самурай от това да умре с меч, прибран в ножницата!". Т.е. човек трябва да живее, готов да се бори за живота си в абсолютно всеки момент!

Съдейки по времето на написване на темата и по сезона, вероятно случилото се е по тъмно. Когато всяка разумна жена на улицата би трябвало да държи в ръката си сълзотворен спрей. И да го използва без колебание при подобна ситуация. Както много точно отбелязва eliza_beth, помощ от околните няма да дочакате. Което можете да превърнете в свое предимство. Защото като напръскате в лицето нападателя и след като той престане да ви вижда, се приближите тихо зад него, теглите му с всичка сила един шут между краката и като падне - още няколко в бъбреците, тези същите минувачи няма да направят нищо, за да ви спрат или задържат. А вие ще се приберете не като жертви, а изпитвайки дълбоко вътрешно удовлетворение от приноса си за превръщане на улиците в едно по-безопасно място.

Мхм и дорде го извадиш тоз спрей я камилата я камилата, да не говорим че е станало всичко преди да успее и да гъкне даже. А аз как се предполага да го използвам тоз спрей или самурайски меч когато една психично болна ме блъсна с все сили в гръб по сред бял ден, трябваше да тичам след нея да я напръскам може би?

Точно със спрей в ръка бях, когато ми откраднаха чантата. Просто не се сетих. Дърпах си чантата към мен, вместо да я пусна, нямах нищо ценно, нито много пари.

Ти обаче що елегантно тъй ми заобиколи въпроса - как точно да ги използвам тез ми ти бойни пособия когато ме нападнаха в гръб ей тъй от нищото и дори и не можах и да се опомня какво става - може би да си сложа чифт очи на гърба, м? Крейзитата били носели на бой - кел файда на кво носят крейзитата, ако преди тва са успели изневиделица да ти разбият главата с камък или не дай боже да те наръгат с нож докато случайно са се разминавали с теб и не си успял и гък да кажеш.

Имам палка , сгъваема , метална и доста удобна . И я използвам , до сега два пъти при самозащита .  Първия път искаха да ме оберат , втория път психично болен ме преследваше със счупено стъклено шише , незнайно с какви намерения . Не съм агресивен човек , но инстинкта ми за самосъхранение си го изградих по ред обстоятелства . И в двата пъти , в които се защитих извиках полиция , и в двата пъти се оказа , че полицията " познава " нападателите ми . Еми няма да се посвеня отново да я използвам , ако ми се наложи.

Не бих живяла по този начин - винаги да съм готова за нападение.
И аз съм нападана на млади години, дори усещах стъпки през целия път и бях изплашена, а после нападната в една малка уличка близо до нас. Запазих хладнокръвие и се изскубнах при първа възможност, като се постарах така да избягам, че нападателят да не разбере къде живея. Не съм се чувствала унижена, а само изплашена. Бързо ми мина и забравих.
Случвали са ми се и други неприятни истории, но всички те са съвсем различни от описаната в тази тема.
Не позволих това да ми повлияе и да определи живота ми.

Научих и децата си от малки да разпознават сигналите, да различават непознат от познат и как да реагират в такива ситуации. Децата не правят добре разлика, ако някой постепенно се запознае с тях, приемат го за познат, но той всъщност е непознат. И това им помогна много, те също са се спасявали от такива ситуации още като малки. Синът ми в 4-клас се справи сам, по-добре от възрастен, а дъщеря ми не приемаше никакви подаръци от непознати. Вече са големи.

Тогава ще си ги лекуване, те не са виновни.
Неподаването на жалба може да коства нечий живот.
Лесно ще го намерят от полицията, мислите, че не си ги знаят? И също така после няколко месеца няма да се закача. Като тези с шлиферите.
Хайде сега като може да ни се случи на всички, дайде да оставим ненормалниците да ни пребиват. И наркоманите, и пияните,  и тези с купена книжка, и много добрите момчета, който не били правели досега така. Толерастия към всички деградирали? А нормалните?

Това звучи страшно. За нападението. Според теб, със сексуален мотив ли?
Мина ми мисълта, ако ти си се измъкнала, дали следващата е имала този късмет...

Най-вероятно е било точно така.  Не съм го преживявала, не съм се чувствала жертва, бях изплашена в момента, но не си загубих способността да разсъждавам.
Не мога да зная дали има или няма следваща. Но и не мога да превъзпитавам цялото общество.  Не бих могла и да го разпозная, беше тъмно. Какво трябваше да направя? Да подам жалба в полицията, да си напиша в нея имената,  адреса и после да треперя дали няма да ме открие и да си отмъсти, ако го открият? Съжалявам, но аз съм си по-мила, не съм чак такъв алтруист. Въобще не съм мек човек, напротив, борбена съм и корава. Но преди да извърша каквото и да е, първо преценявам какви могат да бъдат последствията за мен и семейството ми. До тук  не прочетох някой да е подал жалба, само приказки, че съжалявате. А аз си казвам най-откровено, каква ми е преценката.
А при психично болен човек,  за едно удряне по главата, без други последици, направо не вярвам да направят нещо. Нали виждате, че психиатриите ги правят на ковид отделения. Сещайте се сами.

Спомням си, преди 9-10 години трябва да е било, чаках автобус на Орлов Мост (на спирката, която е близо до сградата, на която пише "Асеновецъ"). Чакаха и други хора. Една жена, минаваща уж просто покрай спирката, отиде до една от чакащите жени и я дръпна за косата. Явно я дръпна силно, защото жената падна и то към чакащото с нея дете.
Мисля, че никой не очакваше такова нещо. Аз със сигурност мога да кажа, че се шокирах. Честно казано не ми хрумна да викам 112...
Нападателката беше слаба, ниска женица, облечена в черно (или поне в много тъмни дрехи). Носеше шапка, от ония, дето са като от плюш, и изглеждат като бомбе.
Като дойде автобусът ми, се качих и, докато гледах през прозореца, видях нападателката. Спокойно си вървеше по тротоара (на бул. "Евлоги и Христо Георгиеви")...

П. С. Действието се разви около обед.

Съжалявам, че си пострадала! Никога не ми се е случвало такова нещо. Обаче един познат беше пребит преди години на автобусната спирка от група съвсем непознати младежи. Пак преди години един колега си влизал във входа на блока и някакви в гръб го бяха ударили, лежа с комоцио в болница.

Просто има откачалки, пияници, дрогирани и просто зли хора. Както казват бабите, това, което е станало, е малкият дявол - поне не си пострадала сериозно. Предполагам, че психическата травма ще остане за по-дълго. Поне тук можеш да споделиш и да те разберат.

Безкрайно много ти съчувствам , знам че е ужасно .
Преди три месеца си бутам количката с бебето ми по тротоара , нямаше никой около мен , дъщеря ми не спеше, седеше си тихо и кротко и си гледаше,нито плачеше ,нито викаше. Покрай нас мина кола с отворени прозорци  на около метър от нас , от задния прозорец се протегна една ръка и замеря количката със смачкано кенче......удари се в рамата на количката .....Със сигурност не се целеха в мен , защото все пак аз съм по голяма и по лесно ще ме оцелят, съвсем насочено докато ме разминаха се прицелиха в бебе...моето бебе
Аз за жалост не направих нищо , всичко стана за точно две секунди , нито видях номер ,нито марката на колата , само че е червена ,малка и стара.
Щом я уцелиха , веднага поглеждах към нея, а тези вече бяха завили в улицата зад нас , буквално една минута след това гледах ,без да мърдам в една точка...никога не съм си представяла,че има изрод,който умишлено би се прицелил в бебешка количка . След това ревах по улиците половин час , още като се сетя и рева .....ужасни хора живеят сред нас .....а аз оттогава не спирам да мисля в какъв свят трябва да живее момичето ми .....

Онзи ден на касата в кварталния магазин беше една касиерка, младо, симпатично момиче, и докато плащах, някакъв ненормалник, влязъл в магазина отправяше към нея грозни и цинични реплики. Чист тормоз на млада жена на работното място. Не знам охраната беше на близо, но не се намеси, не чу ли, какво ли. Този трябваше направо да бъде изхвърлен от магазина.