По коя програма са давали филма?
Книгата на мен много ми хареса. И изобщо харесвам Кох.
Книгата на мен много ми хареса. И изобщо харесвам Кох.
- Публикувана: 30 окт. 2020, 14:01 ч.
- Последно мнение: 20 ян. 2021, 14:39 ч.
В момента чета ... 67
Прочетох "Още въздух" на Оруел, зарибена от тук. Вярно е леко депресарска, но на мен ми хареса. Не е безнадеждна, по-скоро бих казала сурово реалистична. Понеже съм на същата възраст като главния герой, макар и да нямам изкуствено чеене, се разпонзах като размисли и изводи на много места.
Започнах "Жената, която има план" от Мей Мъск.
Започнах "Жената, която има план" от Мей Мъск.
Аз прочетох "Дългата разходка" на Стивън Кинг. Срам не срам, това е едва втората негова книга, която чета. Още я мисля. Майсторът си е майстор. Написал 300 страници за история, случваща се в няколко дни, без да ти стане скучно, без да ти се иска да я дочетеш "на вентилатор".
Изчетох на един дъх "Игри на злото"- втората книга на Анджела Марсънс. Много ми харесва поредицата ѝ, но на български има само две преведени 
Давам ѝ чиста петица, както и на първата част 
Сега почнах "Легло от кости" на Корнуел. След всички скандинавци и трилъри, които прочетох напоследък вече ми идва слабичка Патриша. Намерих си и на Баркър втората и третата книга и съм супер щастлива
Давам ѝ чиста петица, както и на първата част Сега почнах "Легло от кости" на Корнуел. След всички скандинавци и трилъри, които прочетох напоследък вече ми идва слабичка Патриша. Намерих си и на Баркър втората и третата книга и съм супер щастлива
Чета Мостът на Клей и съжалявам, че си го причиних.
Мудна, протяжна и приспивателна. Уморява ме.
Една житейска история е разтегната безпределно.
Наясно съм със символизма в творбата, но една трета от книгата си е пълнеж.
Започна ли да чета по диагонал , вече губя интерес и търпение.
Дано скоро попадна пак на Книгата. Тази, която ще ме кара да мисля за нея когато съм на работа и да чакам с нетърпение да я взема в ръце.
Мудна, протяжна и приспивателна. Уморява ме.
Една житейска история е разтегната безпределно.
Наясно съм със символизма в творбата, но една трета от книгата си е пълнеж.
Започна ли да чета по диагонал , вече губя интерес и търпение.
Дано скоро попадна пак на Книгата. Тази, която ще ме кара да мисля за нея когато съм на работа и да чакам с нетърпение да я взема в ръце.
Уф, май доста избързах с коментара си за Будзати.
Всъщност доста си приличат разказите. Повечето са доста тягостни като настроение, което носят. Има някакъв интригуващ елемент, но рядко се стига до истинска развръзка или след развръзката обикновено не следва нищо. Не знам дали ще мога да ги изчета всичките, ако са все такива.
Всъщност доста си приличат разказите. Повечето са доста тягостни като настроение, което носят. Има някакъв интригуващ елемент, но рядко се стига до истинска развръзка или след развръзката обикновено не следва нищо. Не знам дали ще мога да ги изчета всичките, ако са все такива.
Интересно ми е защо четете една книга,ако не ви е по вкуса и си губите времето??...има толкова много други...аз продължавам с тетралогията “Гениалната приятелка”...увлича с всяка една страница,още повече след сериала,който покрива първите две книги,и сега тръпна в неизвестност ...разказвателният монотонен стил на Феранте не ми беше допаднал преди време и ме дразнеше,но сцените от сериала са толкова истински,направен е повече от отлично,и това ме провокира да намеря последните две книги от тетралогията...сега вече някак си действието автоматично се пренесе на хартия с истински,кръвни герои,харесва ми начина на писане,всички детайли са пресъздадени много реално и с всяка страница потъваш все по-дълбоко в историята.
...разказвателният монотонен стил на Феранте не ми беше допаднал преди време и ме дразнеше,но сцените от сериала са толкова истински,направен е повече от отлично,и това ме провокира да намеря последните две книги от тетралогията...сега вече някак си действието автоматично се пренесе на хартия с истински,кръвни герои,харесва ми начина на писане,всички детайли са пресъздадени много реално и с всяка страница потъваш все по-дълбоко в историята. Дочетох "Възкресение" на Владимир Сълов. Интересна книга, обаче краят ме потресе 
По-точно липсата на край. Чувала съм за отворени финали, но това бие всички рекорди, все едно някой ми взе книгата насред историята 
По-точно липсата на край. Чувала съм за отворени финали, но това бие всички рекорди, все едно някой ми взе книгата насред историята 
. Толкова да нямат какво да правят в тоя университет, че чак масово книги прописаха, защото не само той се изживява като писател 
. То не бяха филми да снима, сега книги пише, ще припадна хахахНе ми е минавало през ума да го чета, но този коментар здраво ме разсмя.
По темата - чета "Лебедова песен" на Робърт Маккамън. Нямам много време напоследък, но когато я хвана, забравям умора и сън. По някакъв начин книгата ми напомня "Сблъсък" на Стивън Кинг. Много хубаво пише Маккамън.
Приготвила съм си за след това "Изхвърлени в Америка" на Джанин Къминс. Много ми я похвалиха, да видим.
На мен ако много не ми допадне нещо, се отказвам. Изключение съм правила за някои класики в опитите си да открия това, което и другите намират, естествено не винаги успешно.
В конкретния случай с разказите все още мисля, че има надежда все пак от толкова разкази да има и такива, които наистина да ми харесат ( за момента ако 5 не са ми допаднали, то 4 съм прочела с интерес). Пък и при разказите е лесно, ако пропусна някой, това няма да попречи на четенето на останалите.
Всъщност разказите, които неочаквано дори за самата мен никак не можах да разбера, камо ли да харесам, са тези на Туве Янсон. Цели два нейни сборника пробвах и така и не открих смисъл в написаното.
А понякога критичния поглед към четивото не ми пречи и да си го дочета, и въпреки критиките накрая дори и да започна да го харесвам. Типичен пример за нещо такова ми е "Птиците умират сами" - през първата половина на книгата се късах от яд и към Ралф, и към Мегън и изобщо цялата тази тяхна непозволена любов. А накрая смятах, че ако бях зарязала тази книга още на първата четвърт, е щяло да е огромна грешка.
В конкретния случай с разказите все още мисля, че има надежда все пак от толкова разкази да има и такива, които наистина да ми харесат ( за момента ако 5 не са ми допаднали, то 4 съм прочела с интерес). Пък и при разказите е лесно, ако пропусна някой, това няма да попречи на четенето на останалите.
Всъщност разказите, които неочаквано дори за самата мен никак не можах да разбера, камо ли да харесам, са тези на Туве Янсон. Цели два нейни сборника пробвах и така и не открих смисъл в написаното.
А понякога критичния поглед към четивото не ми пречи и да си го дочета, и въпреки критиките накрая дори и да започна да го харесвам. Типичен пример за нещо такова ми е "Птиците умират сами" - през първата половина на книгата се късах от яд и към Ралф, и към Мегън и изобщо цялата тази тяхна непозволена любов. А накрая смятах, че ако бях зарязала тази книга още на първата четвърт, е щяло да е огромна грешка.