Даже и вечните оптимисти страдат.
Когато те тъгуват, положението им наистина е ужасно.
Когато те тъгуват, положението им наистина е ужасно.
- Публикувана: 10 септ. 2006, 20:32 ч.
- Последно мнение: 11 септ. 2006, 15:38 ч.
За тъжните хора
...............
Друг е въпроса, че вечния оптимизъм ми се струва малко фалшив...невъзможно е да има такива хора
/.
Ами то и в природата стана вече така - преходни сезони вече няма. Или е лято, или е зима. При хората положението е същото - или си щастлив,или се тъжен. Средно положение като напр. добро настроение вече няма! Днес си в едната крайност, утре в другата! Не може да се задържиш в добро настроение напр. дни наред. Станахме хора на крайностите.
И защо ли се злобее срещу веселите хора?..... Защо ли някои хора не обичат веселите хора?.....Защо ли не приемаме някой да е щастлив,но не защото има материалното,а защото се радва и е благодарен от самият факт напр.,че е жив,че се радва на птичките и ред други прости,но безценни неща!
А да не говорим,че в един ден един и същ човек може да мине през двете крайни състояния и това да го съсипе .......
И защо ли се злобее срещу веселите хора?..... Защо ли някои хора не обичат веселите хора?.....Защо ли не приемаме някой да е щастлив,но не защото има материалното,а защото се радва и е благодарен от самият факт напр.,че е жив,че се радва на птичките и ред други прости,но безценни неща!
А да не говорим,че в един ден един и същ човек може да мине през двете крайни състояния и това да го съсипе .......
Аз мога да кажа, че съм от хората, които винаги изглеждат щастливи. И определено често не са ме харесвали за това. Предпочитам да се усмихвам, да съм оптимист, но не и да се самосъжалявам. Казвали са ми, че съм шут, защото разсмивам...това определено смачква.
А, когато ми се случи да съм тъжна е нещо ужасно. Изведнъж сякаш целият ми свят ръхва, опитвам се да го вдигна, но ако представите ти за живота са, че през повечето време е слънчев и изведнъж ти удари 10 шамара...Някак ставаш като малко дете, което не знае откъде му е дошло.
Нямам нищо против тъжните хора, опитвам се да им помогна, да ги развеселя, макар и за малко. За съжаление, там, в главите им, не можем да проникнем и да ги измъкнем. А знам, че е много тежко..
А, когато ми се случи да съм тъжна е нещо ужасно. Изведнъж сякаш целият ми свят ръхва, опитвам се да го вдигна, но ако представите ти за живота са, че през повечето време е слънчев и изведнъж ти удари 10 шамара...Някак ставаш като малко дете, което не знае откъде му е дошло.
Нямам нищо против тъжните хора, опитвам се да им помогна, да ги развеселя, макар и за малко. За съжаление, там, в главите им, не можем да проникнем и да ги измъкнем. А знам, че е много тежко..
...............
Друг е въпроса, че вечния оптимизъм ми се струва малко фалшив...невъзможно е да има такива хора
Не смятам, че става дума за фалш. По-скоро за начин на възприятие на света, за нещо, което носиш вътре в себе си.
От един момент нататък в живота ми, престанах да очаквам да стане нещо лошо. Напротив. Винаги вярвам, че нещата ще станат така, както трябва да станат. Събитията след дадени провали са ми показвали, че всяко нещо, и най-тъжното и гадно, което се случва, си има причина и обикновено след него идва и доброто.
Аз наистина вярвам- дълбоко и от сърце- във всяка една ситуация, че всичко ще бъде наред. И наистина вярвам, че тази моя вяра ми помага нещата да се нареждат. Не мога да съм песимист, просто не им е в природата.
А тъгата всъщност е едно много градивно чувство. Стига да знаеш как да я използваш.
Щастието е лекомислено, то е момент, който изживяваш с всичките си сетива и не мислиш за него, не го анализираш, не го изучаваш, само му се наслажсаваш.
Най-хубавите си стихове, най-големите си проникновения за живота, стигането до най-далечните точки от мен си, най-голямото самоопознаване съм постигала, когато съм била тъжна и нещастна.
...............
Друг е въпроса, че вечния оптимизъм ми се струва малко фалшив...невъзможно е да има такива хора
Не смятам, че става дума за фалш. По-скоро за начин на възприятие на света, за нещо, което носиш вътре в себе си.
От един момент нататък в живота ми, престанах да очаквам да стане нещо лошо. Напротив. Винаги вярвам, че нещата ще станат така, както трябва да станат. Събитията след дадени провали са ми показвали, че всяко нещо, и най-тъжното и гадно, което се случва, си има причина и обикновено след него идва и доброто.
Аз наистина вярвам- дълбоко и от сърце- във всяка една ситуация, че всичко ще бъде наред. И наистина вярвам, че тази моя вяра ми помага нещата да се нареждат. Не мога да съм песимист, просто не им е в природата.
А тъгата всъщност е едно много градивно чувство. Стига да знаеш как да я използваш.
Щастието е лекомислено, то е момент, който изживяваш с всичките си сетива и не мислиш за него, не го анализираш, не го изучаваш, само му се наслажсаваш.
Най-хубавите си стихове, най-големите си проникновения за живота, стигането до най-далечните точки от мен си, най-голямото самоопознаване съм постигала, когато съм била тъжна и нещастна.
Абсолютно правилно ! Точно това исках да кажа и аз с моя постинг по темата
...........
...........
А пък аз не разбирам добре разликата
Така че ако пообясниш какво имаш предвид, ще ти бъда благодарна, ще мога да те разбера по-добре 
Между другото, на хората, които изглеждат сякаш винаги весели, им е трудно. Иска се сила. Защото околните неусетно се вкопчват в тяхната веселост, търсят опора. И отказват да приемат, че е възможно и те да се почувстват тъжни, да имат нужда от помощ... Имало е моменти, в които почти съм изкрещявала, че съм зле и се нуждая от помощ, но околните сякаш не го разбират. Или отказват да допуснат, че е възможно...
Аз минавам по-скоро за малко мрачен човек. Истински се радвам на хората, които винаги са усмихнати и гледат ведро на живота. Аз съм малко черногледа, но пък никога не се отказвам да се боря и затова всички казват, че съм оптимист, а аз се чуствам по-скоро като песимист. Иначе в събота и неделя бях изпаднала в една дупка... Та се разхождах сама по улиците с мислите си и тъгата си.
Тъгата се лекува лесно стига да умееш да намираш радост в малките, уж дребни неща. Или да й даваш израз, да я изкарваш навън по някакъв начин.
Аз съм от хората, на които рядко им личи че имат проблеми. За да стана навъсена, например, положението наистина трябва да е критично и пак голяма част от обкръжаващите ме не разбират. Но това си има своята цена.
Аз съм от хората, на които рядко им личи че имат проблеми. За да стана навъсена, например, положението наистина трябва да е критично и пак голяма част от обкръжаващите ме не разбират. Но това си има своята цена.
Препоръчани теми