Мен би ме било срам да споделя такова нещо...
- Публикувана: 17 окт. 2020, 23:12 ч.
- Последно мнение: 19 септ. 2021, 19:25 ч.
Какви пакости сте правили, когато сте били деца?
Мен би ме било срам да споделя такова нещо...
Щом ти е забавно, споделяй си... Аз не харесвам мъжа ти 
Щом ти е забавно, споделяй си... Аз не харесвам мъжа ти
Въпрос на интерпретация. Той не е нито прост, нито тъп...понастоящем дори е доцент хаха...с тенденция за професор, но чувството му за хумор е ...доста извън рамките на общо приетото. Забелязала съм, че едни и същи неща напраени или казани от различцни хора се възприемат различно. Примерно нецензурни неща..от устата на един ще звучат гадно и мръснишки, а от устата на друг не, прощаваш му както се прощава на дете. Той е от втория тип.
А погледнато безпристрастно, ..дали това, което пушещите си вкарват в дробовете е по-безвредно, по-лицеприятно от кератина на ноктите и дали самият акт на пушете не е висша форма на простащина? Да вкарваш отрова в един орган, който денонощно работи за теб и от чиято работа зависи живота ти. Хм? Та...нещата са относителни.
А погледнато безпристрастно, ..дали това, което пушещите си вкарват в дробовете е по-безвредно, по-лицеприятно от кератина на ноктите и дали самият акт на пушете не е висша форма на простащина? Да вкарваш отрова в един орган, който денонощно работи за теб и от чиято работа зависи живота ти. Хм? Та...нещата са относителни.
Между "прост" и "глупав" за мен има разлика. Бъдещият професор е доста прост, като това не го прави глупав. Много простащина съм виждала из тези среди, също както и из лекарските. Като образование и способности - гениална работа, но...
Много спам направихме в иначе забавната и приятна тема.
Много спам направихме в иначе забавната и приятна тема.
Хаха.. Мъжът ми слагаше в цигари на приятели изрезки от нокти и косми. И като запалят се разнасяше ужасна смрад. Е не е бил дете, но.. пак си е пакост.
Ако мъжът ви ми беше приятел, щеше да престане да бъде такъв още след първата порция косми и нокти (от краката) в цигарата ми. Това не е "пакост", а чиста гнусотия. Не знам кое ме отвращава повече - космите, ноктите, споменатата смрад или характера на човека, за когото това е забавление. Пък ако ще не професор, а нобелист да е.
Като чета някои пакости, направо ми става лошо.
То бива фантазия, ама чак пък толкоз?😮
Аз имам една пакост...ама тя е по неволя...
Не ми е удобно да я споделя....ще я напиша в скрит текст, но предупреждавам, че е гнусна. И е ненарочна.
То бива фантазия, ама чак пък толкоз?😮
Аз имам една пакост...ама тя е по неволя...
Не ми е удобно да я споделя....ще я напиша в скрит текст, но предупреждавам, че е гнусна. И е ненарочна.
Скрит текст:
родителите ми правеха ремонт. Всичко беше в мазилки, тапети, боя, плочки, мебелите един върху друг, тоалетната чиния беше на две дървени подпорки....банята не работеше....
Та аз исках да си измия краката, преди вечерния ми сън. Но нямах лесен достъп до чиста вода. Случайно съзрях една тежджера с чиста вода в спалнята...и използвах водата. Заспах чиста и спокойна.
На сутринта не намерих теджерата с вода, а с вкусни пълнени чушки..
Беше ми неудобно да призная на майка ми с каква вода ги е сготвила. Хапнахме всички . Нищо не ни стана.
Та аз исках да си измия краката, преди вечерния ми сън. Но нямах лесен достъп до чиста вода. Случайно съзрях една тежджера с чиста вода в спалнята...и използвах водата. Заспах чиста и спокойна.
На сутринта не намерих теджерата с вода, а с вкусни пълнени чушки..
Беше ми неудобно да призная на майка ми с каква вода ги е сготвила. Хапнахме всички . Нищо не ни стана.
Сега се сещам за една пакост. И то на дърти години.
Дойдоха ни приятели от САЩ, колега на мъжа ми американец с жена си българка. Отидохме на плаж и след това седнахме до морето в едно заведение да хапнем . Не помня мъжете какво поръчаха, но ние двете с нея - миди с ориз. Чакахме 30мин, храната на мъжете дойде, минаха още 30 мин, те вече я изяли. Ние питаме - какво става с мидите? - приготвят се. След още 30мин пристигнаха. Вече ни се беше отяло. Като донесоха сметката, аз предложих да я платим само в монети. Може би имаше едно, две метални левчета. Всички си изпразнихме джобовете. Сметка от около 60 лв платена в монети от 50, 20, 5 , 2, 1 стотинки 🤣 Иначе абсолютно точна. Предполагам , че е сервитьорката е броила толкова дълго, колкото и ние чакахме.
Дойдоха ни приятели от САЩ, колега на мъжа ми американец с жена си българка. Отидохме на плаж и след това седнахме до морето в едно заведение да хапнем . Не помня мъжете какво поръчаха, но ние двете с нея - миди с ориз. Чакахме 30мин, храната на мъжете дойде, минаха още 30 мин, те вече я изяли. Ние питаме - какво става с мидите? - приготвят се. След още 30мин пристигнаха. Вече ни се беше отяло. Като донесоха сметката, аз предложих да я платим само в монети. Може би имаше едно, две метални левчета. Всички си изпразнихме джобовете. Сметка от около 60 лв платена в монети от 50, 20, 5 , 2, 1 стотинки 🤣 Иначе абсолютно точна. Предполагам , че е сервитьорката е броила толкова дълго, колкото и ние чакахме.
О, това същото го направихме с приятелка от студентските години във вегетариански ресторант на "Графа", доста модерен, но и достъпен по онова време. Нещо ни ядоса сервитьорът и му платихме в жълти стотинки. Но в тези години и сметката не беше голяма.
Сещам се за друга пакост, пак като студентка.
В първи курс ме тресеше голяма носталгия по "домашния уют", а и 500 км не бяха лесно преодолими. Веднъж хазяйката пече сладкиш в кухнята, ние със съквартирантката се облизваме. Имахме право да ползваме кухнята за кафе, за миене на чинии и видяхме сладкиша. Понеже сме "от провинцията", (в съвсем различни региони, съвсем различни по големина градове, но по онова време имаше само София и провинция и толкова) провинциалното ни очакване беше хазяйката да ни почерпи с едно парче кекс. Но не се случи. Тя го разряза на красиви ромбчета и си го отнесе в хола. Тогава аз и съквартиранката ми решихме да я "накажем", като и отмъкннем нещо рано сутринта от кухнята. И понеже сме се събудили по различно време, съквартирантката ми отразала едно парче салам, а аз взех 2-3 шоколадови бонбони от хладилника. Направихме си "пиршество" и се смяхме много. Чак ме е срам да кажа от коя година е събитието, обаче преди две години разбрах, че съквартирантката ми(с три деца) вече има първо внуче: joy:
Сещам се за друга пакост, пак като студентка.
В първи курс ме тресеше голяма носталгия по "домашния уют", а и 500 км не бяха лесно преодолими. Веднъж хазяйката пече сладкиш в кухнята, ние със съквартирантката се облизваме. Имахме право да ползваме кухнята за кафе, за миене на чинии и видяхме сладкиша. Понеже сме "от провинцията", (в съвсем различни региони, съвсем различни по големина градове, но по онова време имаше само София и провинция и толкова) провинциалното ни очакване беше хазяйката да ни почерпи с едно парче кекс. Но не се случи. Тя го разряза на красиви ромбчета и си го отнесе в хола. Тогава аз и съквартиранката ми решихме да я "накажем", като и отмъкннем нещо рано сутринта от кухнята. И понеже сме се събудили по различно време, съквартирантката ми отразала едно парче салам, а аз взех 2-3 шоколадови бонбони от хладилника. Направихме си "пиршество" и се смяхме много. Чак ме е срам да кажа от коя година е събитието, обаче преди две години разбрах, че съквартирантката ми(с три деца) вече има първо внуче: joy: