Искам нормално семейство ...

Аз на твое място бих поискала добра издръжка от биологичния и бих започнала начисто само с детето.Честно поведението на Х не ми харесва и мисля,че не ти и трябва подобно усложнение на живота.И друго бих те посъветвала,недей да плащаш данък обществено мнение - какво мисли майка ти,хората около тебе - дреме ти.Важното ти и детето ти да сте добре осигурени.Стискам ти палци да решиш проблема и подредиш живота си добре доколкото може.

Не си мислете, че професията ми ми отваря всички врати. Напротив - факта че съм жена ми намаля шансовете наполовина. Във фирмата най-голямата скатавка мъж взема повече от мен. Работим с договори, срокове, непрекъснато съм пришпорена - сега не знам бих ли издържала на темпото. Подписала съм декларация, че няма да работя на частно или за други фирми. Това, разбира се не пречи да го правя ... но все дребни нещица си вземам. Дори и вкъщи нямам много свободно време. Бебето не е вече бебе, почти на 8 месеца е, и си иска внимание. Записан е на ясла от 01.07 г., живот и здраве, но дотогава парите наистина са ми проблем. Но не такъв, че да търся "спонсор". Това, че ще остана сама ме плаши наистина, но по-големия страх е да лиша детето си от баща! Нямам право да го правя. Разберете ме, моля ви. Едно дете има нужда от двама родители, за да расте спокойно, с пълноценно детство, има нужда от татко когото да обожава, на когото да подражава, който да му е опора в живота. Не мога да омаловажавам ролята на бащата в едно семейство. Аз няма да мога да се справя сама /не финансово, пак повтарям/ а физически, психически. Познавам се добре. Затова не работя в чужбина, не обичам да сменям, да бягам. Свиквам с мястото, с хората, и ще ми липсват. Остана ли сама съвсем ще рухна. Към мъжа Х постъпих прибързано, необмислено, притисната от обстоятелствата, отначало бяхме съквартиранти в по-хубава и скъпа квартира заради бебето. Но бременността не беше лека, 6 пъти влизах в болница. Тогава е идвал всеки ден, изтърпял е всичките ми кризи, ревове, споделял е страховете ми, честно казано не знам как издържа. Вече година е все до мен, отначало бяхме в отделни стаи, отскоро спим в едно легло. Не трябваше да позволявам да се афишира като баща на детето ми, мисля че ще е жестоко сега да му отнема тази "илюзия". Защото той наистина е "горд със сина си", държи се добре с него ... до момента когато се напие ... там е без коментар ... тогава идва адът, и не преувеличавам. На другия ден пак много ни обича, пак за нас живее и без нас не може, пак молби да не го оставям никога ...
Другият мъж, истинския баща, се появи в живота ми, в момент когато мислех че съм на дъното. Един ден се появи в офиса като клиент, после пак си намери работа да дойде, накрая стана така че аз се заех с поръчката му. Виждахме се къде по работа, къде не. В неговия свят беше интересно, динамично, той е човек без задръжки, човек с положение в обществото. С нищо не ме задължаваше, чувствах се жива, чувстах се себе си, беше ми супер спокойно с него. Имаше дълги паузи, когато го нямаше, тогава осъзнах как ми липсва, чаках го, обичах го. Знаех всичко за него, не е крил, че не иска сериозна връзка, две му стигат. Сега се е заел с доста неща и не иска обвързване. Уж приех това с разума си, но в сърцето ми се настани трайно. Всеки миг с него е изживян на 100%. Мъж, който знае какво иска от жените и какво искат жените. Никога не ми даваше всичко, никога не ме допускаше прекалено близо, и това ме амбицираше да го спечелвам пак и пак. До момента с резултата от ехографа. За миг живота се преобрази, преоритетите се пренаредиха. Аз ще ставам майка. Господи! Казах му, загуби ума и дума, не щял, не сега, дъра - бъра. Край тогава, мъжът когото обожавах ми се стори дребна мишка, избяга, ската се, не ме потърси 4-5 месеца. Накрая се обади, разбра че ще има син и бащините му чувства се отприщиха. Започна да ме търси, да идва, беше гузен, объркан, не знаеше какво да каже. Вярно е че пари лесно не се правят, че ако искаш да си играч трябва да си сам. Но в живота има и по-важни неща, мисля че сега го е разбрал ... Разказала съм и на двамата един за друг, и двамата беснеят, разпъват ме. Мисля, че знам какво искам, накъде ме тегли сърцето ... но гузната ми съвест ме яде отвътре. И все пак си мисля, че сте прави и трябва да намеря начин да остана малко сама, с риск да нараня или загубя и двамата!

Да, има мъже и мъже. Когато се разхождаме в парка гледам горди татковци с колички, или пък препотени костюмари да тичат след някой малък юнак, и очите ми се насълзяват от умиление. Прекрасна гледка са.