Василиса, сигурно е истинско удоволствие човек да си поговори със сина ти. 
Чуден е!! Сигурна съм, че се гордееш с него! По-добра реакция не мога и да си представя
- Публикувана: 7 септ. 2006, 14:38 ч.
- Последно мнение: 8 септ. 2006, 14:49 ч.
Умеем ли да сме критични към децата си?
Аз се притеснявам, че расте много устат.
Чуден е!! Сигурна съм, че се гордееш с него! По-добра реакция не мога и да си представя
Василисе, от все сърце ти пожелавам и Гъргалчо да е така прекрасно дете 
Двете теми в паралел е едно много хубаво стечение на обстоятелствата.
Сутринта писах по първата и не ми беше лесно.
Сега тази тема, пак размисли.
Не мога да преценя, дали дозата критичност към дъщеря ми е точна.
Изглежда, като да е прекрачвам в нейна вреда често. Вярно, че това не го правя чрез директни послания към нея самата, а когато си мисля за нея или разговарям с татко и за нея. Опитвам се да туширам ндостатъците - неща, които са недостатъци в моите очи, някак да ги коригирам или поне да ги смекча, а най-добре да ги пренасоча в полезна посока. Най-много ме ядосва, когато баба и каже за нея (под формата на упрек), че е момиче с характер, прекалено настоятелна. Това не го приемам за недостатък и не критикувам, даже напротив. Критикувам огромното и нетърпение, критикувам желанието и да бъде център на внимание и да си търси публика (макар да съзнавам, че за това причината не е само в нея - поради голяма нейна чаровност, навсякъде прекалено много и се обръща внимание и тя взе да свиква с него. По - лошото е, че започва да си го търси в една прекалена, според мен, степен).
Определено не съм най-глезеща от всички, които са около нея. Може би на моменти съм и по - сурова от необходимото. Всичко това до момента, в който някой отправи критика към нея Майка съм, какво да се прави ДУмите от първия пост са много силни. И истински.
Двете теми в паралел е едно много хубаво стечение на обстоятелствата.
Сутринта писах по първата и не ми беше лесно.
Сега тази тема, пак размисли.
Не мога да преценя, дали дозата критичност към дъщеря ми е точна.
Изглежда, като да е прекрачвам в нейна вреда често. Вярно, че това не го правя чрез директни послания към нея самата, а когато си мисля за нея или разговарям с татко и за нея. Опитвам се да туширам ндостатъците - неща, които са недостатъци в моите очи, някак да ги коригирам или поне да ги смекча, а най-добре да ги пренасоча в полезна посока. Най-много ме ядосва, когато баба и каже за нея (под формата на упрек), че е момиче с характер, прекалено настоятелна. Това не го приемам за недостатък и не критикувам, даже напротив. Критикувам огромното и нетърпение, критикувам желанието и да бъде център на внимание и да си търси публика (макар да съзнавам, че за това причината не е само в нея - поради голяма нейна чаровност, навсякъде прекалено много и се обръща внимание и тя взе да свиква с него. По - лошото е, че започва да си го търси в една прекалена, според мен, степен).
Определено не съм най-глезеща от всички, които са около нея. Може би на моменти съм и по - сурова от необходимото. Всичко това до момента, в който някой отправи критика към нея
Майка съм, какво да се прави ДУмите от първия пост са много силни. И истински. 
! Поздравления!