Джан Яман - свободна тема за размисли и страсти

Превода е с Автоматичен преводач.. което значи, род, число, словоред..всичко е мазало.. но горе долу да добием представа : ))

Красива, невъзможна с черни очи и недвусмислен близкоизточен вкус. За кого говорим? Естествено на Can Yaman , турският актьор протагонист на телевизионния сериал Dreamdreamer - Крилата на мечтата,  която обезлюдява в Италия и разпалва сърцата на феновете вече месеци наред. GossipeTv събра изключително някои изявления от актьора, пуснат в Истанбул на снимачната площадка на Bay Yanlis , новия телевизионен сериал с колегата Ozge Gurel, продуциран от Gold Film и излъчен в праймтайма всеки петък по Fox Turkey.. В този приятелски разговор, който се проведе, докато звездите се обърнаха през нощта върху сладките и романтични нотки на песента на мюецина в Истанбул, Кан даде много емоции, преди да построи мост към душата. Моменти на пребиваване, в които животът му е бил показан чрез думи, погледи, мълчания, всякакви най-малки знаци. Неговата история припомня личната му история, ценностите на турската култура, но също така и осъзнаването на това, което има най-голямо значение в живота. Яман започна тази среща, като говори за миналото си, припомняйки, че когато посещава италианската гимназия в Истанбул, той има учител, който идва от Палермо. Тя се нарича Касандра. Роднина на този учител беше убит от мафията. Професор Касара не беше единственият сицилианец, който преподаваше в гимназията, посещавана от Кан, всъщност имаше много други учители от Сицилия. По време на разговора се появи и голямата любов на главния герой на Daydreamer към Истанбул : „ Сложен град, защото има 7 хълма като Рим. Огромен град, който е трудно да се познае. Всеки квартал на Истанбул се появява като град, различен от другия “. Тогава голямото желание на Кан да учи чужди езици го накара да избере да посещава италианското училище. Изборът му произтича и от историята на Османската империя: "Многоезична и многонационална империя. Тази култура означава, че в Истанбул има много гимназии, много чуждестранни училища. Един от тях е италиански. Много френски, немски, американски, английски. Няма испанско училище. Италианското училище има своите корени, създадено е през 19 век “.
Ходихте ли в това училище, защото си мислихте, че в бъдеще ще имате професионална връзка с Италия?
Това също. Бях научил английски в гимназията и исках да науча друг език, защото е важно в бъдеще да знам езици. Не исках да уча френски, италианският ми се стори по-симпатичен. Това е мелодичен език.
Били ли сте често в Италия?
Когато учех след подготвителната, отидох в Ливорно, за да остана при семейство. Останах там един месец и посетих училище по италиански език. За първи път се озовах сам на 14 години.
Как намери себе си?
Е, много странно е, че 14-годишен ходи сам със семейство, сприятелява се с възрастни, пътува из цяла Тоскана. След това се върнах и отидох в гимназията. Имах италиански приятели и професори. Бях най-добрият в училище. Имах най-високата средна стойност през последните 100 години. В крайна сметка, когато завърших, средната стойност беше 92,57 / 100. Дори никой не можеше да се приближи. Бях много специален и добър ученик. Това благодарение на факта, че бях много стимулиран, веднага харесах италианеца. След първата година в училище вече го бях научил добре.
Следователно си много добър в езиците ...
Да, не говоря италиански от 10 години. Случва се да говоря италиански от време на време. По това време бях сякаш италиански. Попитаха ме след 4 години къде съм научил турски. Мислеха, че съм италианка. След това беше директорът на училището - който разпозна и видя моето умение - който ми даде парична награда, в допълнение към стипендията, която вече имах. Директорът ми каза: „Вземете и отидете в Италия, изберете университет и продължете да учите там“. Всяка година бях първият и имаше церемония, на която раздаваха подаръци на най-добрите ученици. Получавах паричен подарък всяка година. Не беше нещо, което се правеше често. Директорът искаше това, защото искаше да отида в Италия и да пътувам из Италия. Посетил съм почти всички университети: Болоня, Милано, Тренто, Падуа.Първо отидох в университета в Болоня, най-старият в Европа. След това отидох в Падуя и Тренто, които много ми харесаха. Отидох един или два дни, останах в хостелите и след това продължих пътуването си с влак. Накрая завърших следването си в турски университет. Това беше така, защото компанията на баща ми беше фалирала. Той имаше много пари, но после загуби всичко, когато бях на 14 години. Той беше митничар. Искаше да бъда адвокат, тъй като тъй като той беше митничар, той винаги имаше отношение към среда, в която имаше много закон. Каза ми, че следвайки пътя на адвоката, мога да имам солидна професия. Той ме убеди, без да ме принуждава. В Италия са необходими 3 години плюс две, за да получите диплома по право. В Турция вместо 4. Ако се добавят годините стаж, в Италия отнема около 10 години, преди да се работи на полето. В Турция по-малко. Ето защо най-накрая завърших тук.
Работили ли сте за Price Waterhouse & Coopers?
Да, за кратко време. Работих в офиса в Истанбул. Този, който живее в Истанбул, никога не може да го напусне.
Чувствате ли се по-турски или повече граждани на света?
Чувствам се гражданин на света. Но аз обичам Истанбул. Това, че я обичам, не означава, че не се чувствам и като гражданин на света. Всички, които идват тук, обичат Истанбул.
Daydreamer има много важна социална стойност и различните места в Истанбул, представени в сапуна, се превръщат в главните герои ....
Да, всъщност това е много трудно нещо. Моите сериали винаги са били модерни сериали. В Турция сериалът обикновено не представя света, а местните култури на част от Турция. В Daydreamer, от друга страна, е представен съвременен език на турски и съвременни персонажи на Турция, така че е бил особен както тук, така и по света.
Какво остава от символа Can Divit?
Обичам характера. Липсва ми. Той е странен, различен характер. Никога не съм виждал такова нещо. За мен беше късмет да изиграя такава роля. Създадохме тази фигура заедно, като начина, по който се облича, аксесоарите. Отначало ги купих сам. Похарчихме много, за да му дадем „вещество“. Тогава, когато около Can Divit възникна истинска мода, всички марки пристигнаха. Всички искаха да бъдат спонсори. Това демонстрира високото качество на сериала. Когато нещо е добро, всеки иска да бъде с вас. Но когато не работи, те не ви дават нищо. Е просто.
Били ли сте препоръка на някоя модна къща?
Сега имаме споразумение с Tudors, но все още не с италианска марка. Бих искал да го направя. Турското споразумение ми позволява да се уговарям и с други марки.
Кой сапун предпочитате между Bay Yanlis и Daydreamer?
Мечтателвинаги ще бъде и ще остане специално за мен. Бей Янлис също е, тъй като това е страхотна и важна серия. Характерът, който играя сега, има характеристики, които наистина обичам. Действам с много вкус. Освободи ме повече от Can Divit. Защото с Can Divit имах ограничения. В сценария не бях толкова свободен. Понякога сценарият ви принуждава да действате по определен начин, защото сцената не ви позволява да импровизирате много. Докато в този герой ние импровизираме повече. Тази по-голяма свобода ме кара да се чувствам по-малко свързана. Например в езика, както и в поведението. Ако сега влязох с маймуна през рамо, никой не би казал, че това е странно нещо, защото той е герой с много цветове, не е принуден да се занимава с нещо много дефинирано. Разбира се Daydreamer - Крилата на мечтата винаги ще бъдат специални за мен и не крия факта, че има носталгична жилка от моя страна. Но сега с Bay Yanlis се чувствам, от гледна точка на актьора, по-свободен и див.
Какви ще бъдат вашите бъдещи работни проекти?
Все още е рано да се говори за бъдещи работни проекти, защото съм фокусиран върху това, което правя сега. Но кой знае в бъдеще, може би ще дойда в Италия.
Има ли възможност за сътрудничество с Ферзан Йозпетек?
Разбира се, винаги говорим на Whatsapp, наричаме се. И двамата искаме да направим нещо заедно, да се опознаем. Все още няма име и конкретен проект, но волята е налице.
Къде се виждате след 10 години?
Най-хубавото в това да си актьор е да си отворен за всичко, за възможности и това е нещо, което ме вълнува, защото не знаеш нищо със сигурност. Това винаги ми дава повече мотивация. Да кажем, че съм мотивиран от самия факт, че не знам .
Бихте ли оставили романтичния комедиен жанр, за да се състезавате с по-предизвикателни филми, драматични филми или исторически филми?
Това е грешка, в която попадат много актьори. Когато правят едно нещо и станат популярни, както направих с Daydreamer в международен план, те се опитват да сменят ролите си. Но защо да изоставим типа работа, за да търсим нещо ново точно сега? Защото? Защо да не продължите? На 30 години вече се чувствам по-добре като играя такива роли. Когато съм на 40, няма да мога непременно да правя романтична комедия; това е по-зряла възраст. По това време ще правя повече екшън или исторически филми. Накратко, различни роли. Например Хю Грант или Джулия Робъртс са правили предимно романтични комедии. Те са станали емблематични. В Турция има малко от тях, те стават звезди с романтични комедии и след това вече не го правят, сякаш са по-малко ценни продукти. Не мисля така, защото романтичната комедия също е ценно нещо, трудно е, никак не е лесно. Изискват се различни качества и усилия.
Кой е актьорът, от когото сте вдъхновени?
Брад Пит, Мел Гибсън и Джони Деп за стил. Тези трима актьори винаги са ме вдъхновявали.
Кога актьорството дойде в живота ви?
Случвало ми се е, когато бях адвокат. Разбрах, че не искам да бъда адвокат. Имах твърде много енергия за освобождаване. В Price Waterhouse & Cooper бях започнал в сектора на сливанията, придобиването и данъчното облагане. Така че правех корпоративно право. Бях обаче отворен за всичко. Това, че съм адвокат, ми омръзна. Като герой съм човек, който често рискува да се отегчи. Когато се случи, в крайна сметка си тръгвам. Никога не трябва да ми омръзва. Не искам да знам какво ще правя след 10 години, защото всъщност мисля, че това ме отегчава. Искам да бъда отворен. Не искам да знам. Искам да се изненадам, да приветствам онова, което дори и неволно ще ми донесе животът.
Може ли Divit в Daydreamer също да попита Sanem дали иска да приеме изненадите, които животът й носи ...
Can Divit има много неща от Can Yaman. Като актьор добавям много от себе си към персонажите, които играя. Това означава импровизация. Героят се трансформира по различен начин, отколкото в сценария.
Фарук Тургут е филмовият продуцент, който най-вече вярваше във вас. Какво мислите за него?
Мисля, че всичко най-добро от него. Виждам го като татко , много интелигентен човек, човек, който има ценности. Той дава на всички, които заслужават; той е истински и доблестен човек.
Къде ви отвежда сърцето?
На снимачната площадка.
В предишно интервю заявихте, че когато подстрижете косата си, ще я дарите на благотворителна организация
Отказахме се от тази идея, защото хората я възприеха като нещо мегаломанско. Хората разкритикуваха инициативата. Хората винаги търсят нещо, което да критикуват. Дори ако го правите по положителен начин, хората го виждат по негативен начин.
Подкрепяте ли някакви благотворителни организации?
Да, но не мога да кажа кои.
( Може вероятно не иска да уведоми хората кои благотворителни организации поддържа, защото благотворителността се прави за него, но не се казва, Ед )
Искате ли да бъдете препоръка за благотворителна кампания или да станете посланик на хуманитарна организация?
Да защо не? Но когато правиш нещо подобно, хората винаги търсят гадно нещо, което да кажат за това, което правиш. Трябва да бъдете много внимателни. Правите го с човечеството, но хората го „отклоняват“, фалшифицират. И това е доста опасно. Следователно това трябва да е професионално нещо, в което трябва да се доверите и да се чувствате защитени. Ако чувствам, че ме защитават, тогава давам добре. Иначе винаги е хаос. Трябва да избегна хаоса. Мразя хаотични ситуации.
Какви видове музика харесвате най-много?
Харесвам много големи пиеси, където има италиански, испански, английски, турски песни. Винаги предпочитам ремикс песни.
Коя е любимата ти песен?
Животът е разнообразие. Когато слушам песен 50 пъти, тогава вече не я слушам. Харесва ми преработената версия на старата музика. Има групи, които преправят песните и ги правят по-стимулиращи от оригинала. И това подмладява песента. Например тежко парче, те го преработват и трансформират в нещо по-малко старо. Да бъдеш отворен за тези новини е важно.
Обичаш ли да пътуваш?
Да, но ми е трудно да го направя. Също и защото съм много зает. Ако бях непознат човек, щях да пътувам повече. Всъщност отдавна не мога да направя пътуване с удоволствие.
Каква е връзката ви с успеха? Вече се превърнахте в международен феномен ...
Не се смятам за международен феномен. Просто искам да забравя това. Познаването и запомнянето на нещата ви носи нещастие. Опитвам се да живея като нормален човек. Не е като да се събудя и да кажа, че съм феномен. Събуждам се и забравям. Забравям, когато се движа, забравям, когато пътувам, забравям, когато дойда тук. Обичам да забравям за себе си. Но трябва да го помня, когато е необходимо, когато не е необходимо, предпочитам да забравя.
Как чувствате популярността на този момент?
Най-хубавото в този момент е, че хората ме обичат и тази любов е много емоционално нещо. Да знаеш, че си обичан, е чисто. И когато виждам хора да идват при мен с тениски с моята снимка върху тях, разбирам, че го правят не защото съм известна, а защото обичат. Моите фенове по този въпрос са много фанатични. Това е мания, това е много конкретно нещо и това ме трогва, много ме вълнува.
Какво мислите за факта, че в Италия са ви посветили сладолед?
Не е за първи път. В Испания една дама оцвети цялата си къща с моя снимка. Аз обаче го виждам като нещо положително, вълнуващо и вълнуващо; това е лудост. Но не е за първи път. Това се случва вече 2 години. Но хората го забелязват сега. Видях го, но когато го споделих, хората си мислеха, че това е лъжа. Сега вече не споделям. Отказах се. Накратко, нещо ново за другите, но не и за мен.
Каква връзка имате със социалните мрежи?
Обичам да общувам, но човек винаги трябва да бъде внимателен. Защото, както казах, има тенденция да се фалшифицират. Казвате едно нещо и то е представено погрешно. Така че трябва да внимавате. Аз обаче управлявам акаунтите лично.
Защо вече не сте във Facebook?
Не съм във Facebook от 7 години. Инстаграм ми стига.
Каква връзка имате с хейтърите?
Без връзка. Те имат връзка с мен. Хейтърите са тези, които тайно ви обожават. Така че, когато ги видя, това ме кара да се смея и усмихвам. Хейтърите са отражение на собствените им комплекси.
Преди време имаше спор за снимка без риза, на която той се слънчеви бани в Неапол. Instagram го беше цензурирал, но след това се появи отново ...
Това е нещо, което ви оставя без думи, безполезно е да коментирате.
Как преживяхте дните на заключване?
Бях сама вкъщи. Тренирах по два часа на ден и се опитвах да уча испански. Чел съм и съм гледал някои иберийски телевизионни сериали или с испански субтитри. Направих го и на италиански. След това танцувах танго с майка си. Танцувахме три месеца и научих много. Опитвам се да науча и някои барабани, но все още не мога да го свиря. Връщайки се към снимачната площадка, не ми остава време да се занимавам с това хоби.
Не се ли страхувахте от пандемията?
Бях у дома, така че не. Страхът не е чувство, с което съм много свикнал. Не се притеснявах за себе си, а за света. 2020 г. беше катастрофа. В допълнение към пандемията, имаше и смъртта на Кобе Брайънт. Ужасно.
Кои са любимите ви литературни жанрове?
Харесвам Буковски, Ницше, Шопенауер. Последната книга, която прочетох, е "Ела и не дишай" от Ферзан Йозпетек.
Следващата книга, която искате да прочетете?
Има книги, които феновете ми носят на испански и италиански. Ако имам време, със сигурност ще прочета произведения на тези езици. Докато бях в армията, прочетох много книги за действие на Ахмет Умит. Мама винаги ми носеше томове и по време на черновата имах много време на разположение.
Как изживяхте това преживяване?
Всички останали другари бяха шокирани, когато ме видяха, за тях също беше различно преживяване. Със сигурност добро преживяване. За мен това беше период на пречистване, да мисля, да размишлявам и да съзерцавам. Да живея месеци с различни хора, които никога не бях виждал през живота си, беше важно за мен. Също като актьор беше полезно да наблюдаваме останалите другари.
Когато се приберете вкъщи, можете ли да оставите актьора на вратата и да пуснете само Can в къщата?
Други хора не ми позволяват да забравя, че съм Can Yaman. Защото хората винаги ми напомнят. Когато отида на място, хората полудяват. Къщата е единственото място, където мога да бъда само Can, къщата е свещена.

Автоматичен преводач.