Maйка му купува ли му дрехи?

И защо да не разбира?
И какво толкова има за разбиране всъщност?
Всеки си разбира и коментира от собствената камбанария.
Вярно май, както ми каза някой - въпрос на възпитание, мироглед, та ако щеш тактичност и тесногръдие може би?
Но те нещата винаги са две - свекървичка го е родила тоя мъж, вкл. моя имам си и аз. Аз съм го приела с такава майка, какво и да не ми изнася просто се старая да не обръщам внимание. И никога не угаждам нито погаждам всъщност (тъй понашему казват на това някой да "сгоди" на родата). Знам ли - изкривена ли съм, но чак да мисля специално за това да им ползвам дрехите - мисля си, поне съм все много знаещо устата първом и последно ще да ми направят забележка. Мани, че отскоро съм и зълва...
Да се поуча, че ще ме шкартират, ако много знам.
Истината е, че лично на мен не ми остава време да се почеша, камо ли да се пеня или бъркам, дет ми не е работа.

Ама ти все тъй тръгваш в темите с рогата, пък после си жертва. Ми като не ти изнася мислиш мислиш пък го измисляш, вземаш си решенията, носиш си последствията. То хем боли хем сърби хем драго ми е няма

Eva, подобни въпроси из форуми само могат да те объркат. Колкото хора, толкова мнения, семейна среда, нравни, порядки и гледни точки.
Връзката майка-син и изобщо дете-родител е най-емоционално натоварената, водеща до най-много комплекси в живота и като цяло според мене най-болезнената. Така че ако драмата е само дрехите през няколко месеца... свиркай си Преживяват се.
Аз като човек, който е супер самостоятелен, това да ми се купуват дрехи от родител на една зряла възраст ме дразни. Като цяло ми бърка в здравето всяка проява, която третира мене или човекът до мене като дете. За мен е неадекватен начин да проявиш любов. И да третираш възрастен човек като някогашното ти малко момченце също не е Ок. Но това си е моята гледна точка, може би защото и аз забелязвам подобни прояви, които не ми допадат. Но няма да забравя нещо, което дядо ми, лека му пръст, вече доста възрастен каза на баба ми "това одеалце си ми е от мама." Ами някои мъже винаги си остават на мама дечицата, колкото и силни да са в други области от живота си. В това няма нищо лошо, просто обикновено пречи на взаимоотношенията жена-мъж

И не, някои жени не искат да водят войни с майките/сестрите/бабите на мъжете си. На някои жени просто им е трудно да прехвърлят мъжките "роли" и да свикват с тях - гледаш го у дома твоят мъж, бащата на твоят син, силен, стабилен и изобщо - човек на място. А при мама - на мамам малкото детенце, дето някой му казва какво да яде и какво да пие и колко да яде и пие. Ами не е лесно. На мен не ми е лесно. И това не значи, че не харесвам майка му, нито че си позволявам да говоря лошо за жената. Значи, че е странно и имам пълното право да ми е странно
И да му се купуват дрехи през определено време е странно - дрехата е индивидуалност, говори за стил, начин на живот и светоусещане. Често е белег за принадлежност и може да покаже какво харесва един човек и какво не. И всичко това като го вземем и го занесем в ръцете на мама/кака/баба, че дори и в ръцете на гаджето/жената, вече ми е странно и не ми е ОК.

Заключвам.