А защо някои от вас смятат, че първолаците трябва да имат мобилен? Случва ли се, дори и за малко, да останат без надзор от страна на възрастен?
Аз казах и по-горе. Нашето училище е далече. Взима я човек. Тя сама не се прибира. Ако свърши по-рано или нещо стане, искам да знам, че тя има връзка с мен. Но най-вече заради тренировките. Аз я вмъквам в графика си. Понякога се налага да я оставя между две ходения при клиент. Оставям я половин час по-рано. Оставям я в залата, при треньорки, те уж я гледат. Но на мен ми се пука душата. В часа, когато тя трябва да започне със своята треньорка аз звъня, за да знам, че са я взели, в нейната зала е и треньорката е с нея. Налагало се е. Случвало се е да не дойде треньорката, да свършат час по-рано. Аз я оставям на обед, взимам я в 5 следобед. Понякога закъснявам, звъня й, за да й кажа да не излиза от стадиона, да стои вътре или пък да звънне на баща си той да я прибере, ако аз не мога /залата й е на края на града/. Тя не се страхува, но аз полудявам от притеснение в такива моменти и ако нямам връзка с нея сигурно ще загубя човешки облик. Та на моето дете телефон му трябва. Това е. Нито е прищявка, нито начин да се демонстрира статус по-особен, нито поза. Просто е необходим. Сега през лятото телефона не го взима, не го ползва, освен ако не е на тренировка. Ако аз не й напомня за телефона, тя няма и да го вземе. За нея той е по-скоро бреме, отколкото кеф.
), си спестява от джобните.
. 
Здравейте. Ние вече сме във втори клас, но понеже още си спомням вълнението и хилядите въпроси на майката-първолак, си позволявам да Ви споделя част от моя опит. Преди всичко, решенията за джобните пари и GSM зависи от разбиранията и възможностите на родителите. Тръгването на училище и всички новости там са стресова ситуация за децата.Моето момиченче се чувстваше по-сигурна с GSM, а и ние имахме връзка с нея. Само спирахме звука на телефона, за да не пречи случай, че я потърсим в час и я инструктирахме, да ни се обажда само в почивките. От първия ден детето беше с GSM и нито за миг не сме съжалавали за това. Дори не сме се замисляли да си го крие от другите деца, това не луксозен аксесоар, а средство за комуникация. В началните класове, децата са почти изолирани и риска да ги набият и да им вземат нещо е минимален. Разбира се ако някой ги придружава до училище. Успех на всички ученици! 
