Първа любов

Имам приятелка, и тя така над 10 години страда по първата си връзка . Даже се зачудих дали тя не пише
При нея 4 години били заедно, ама пичът се оказал женен, та тя заминала от града, за да е далеч. Вече на определена възраст решила, че й е време за семейство и се омъжила за свестен, но скучен мъж. Имат син. И още страда и сравнява всичко и всички с голямата  й любов. Често ми говори за него. Останал е идеал и никой не може да го достигне, още повече, че според нея за тези 4 г. чувствата им все така били силни, а сексът - прекрасен.

Надявам се да успееш да намериш начин, по който да спреш да мислиш за него. Не искам и не мога да си представя какво е 10 години да искаш нещо, и да го нямаш.
Защо не отидеш при психолог?

И аз мисля, че и трябва помощ. Това е една огромна празнина "отвътре ", някакъв копнеж и страдание, празнина която тя явно се мъчи да запълни в реалният живот, но понякаква причина не иска, отказва да приеме че всичко е наред.  Може би смята, че не заслужава да бъде обичана извън фантазията или е страшно да те обичат (ами ако сгрешиш и спрат или те заменят)

Шансовете с този Брад Пит са колкото с оригиналния...

Аз смятам, че този трябва за ен ти път да я разочарова иначе, все ще го идеализира. Трябва и реален контакт с него, който да е травмиращ, доколкото реалността ще срещне мечтата и ще се убеди, колко е различно всичко, в сравнение с мислите в нейната глава .

Авторката се насочи към ясновидка , май не й помогнаха мнениета тук

Търси " нова доза лекарство", за да поддържа изкуствената кома на любовта

Ами ако те е страх, че ще реагира остро, дали всъщност вътрешно не предполагаш, че може той да не е истинската ти любов, а само фантазия по нещо неизживяно? Аз бих претеглила нещата така:
1. Готова ли съм да опитам авантюра, която може да развали семейството ми, да нарани мъжа ми и може да се изправя пред развод с всичкото,  което един развод може да причини и на детето ми?
2. Ако бившият не ме приеме с мъж и дете, ще ми стиска ли да остана сама, без мъж и без бившия, ще бъда ли по-щастлива?
3. Мога ли са си оставя детето, за да опитам да се върна при мъж, който 10 г. не ме е потърсил и може да реагира зле? Сегашният мъж ще е съгласен ли да ми остави детето, ако съм готова да си жертвам семейството, за да опитам с бившия?

И аз на твое място бих потърсила психолог, който да ми помогне да се оправя с чувствата си,  преди да нараня 2ма или 3ма души.
3.

Няма човек, който я забравя. Не слушай какво се говори и пише. Всеки си помни и първата любов, както и всички останали в живота си. Ако говорим за любов де, не за познанства и симпатии. В крайна сметка не се влюбваме истински в стотици души през живота си. Дори десетки не са.

Проблем е, ако имаш неудовлетворителен семеен живот в момента. Над това трябва да помислиш и да поработиш. При подобни липси, човек е склонен да фантазира и идеализира какво ли не. Най-вече преживяно минало или неосъществено още бъдеще /мечта/. Затова е полезно да осъзнаеш и поразчепкаш сегашното си битие - има ли за теб големи такива липси, до колко са съществени, какво ги поражда, поправими ли са нещата и ако да - как.
Съществена е не фантазията за нещо несъществуващо, а реалният проблем, който тя измества.
Също така е добре човек да не оставя висящи неизяснени отношения. Можеш да го потърсиш този човек просто да поговориш с него. Според отношенията ви сега - може и "случайно" да стане среща. Нищо ангажиращо. Нищо, което да намеква за желанието ти за нова връзка с него. Да поговорите за причините за края ви като двойка /ако е удобно, разбира се/, за сегашния си живот.

Неизживяни или неосъществени тръпки, все тая. Идеализират се съответните хора с течение на времето, заради рутината в семейния живот и грижите, може би и покрай носталгията от младите години.
Не е нещо уникално или рядко срещано, почти всеки си има по нещо такова. Моята е най-добрата ми приятелка, писал съм много пъти за нея. Едва ли ще я забрава някога, сещам се за нея или пък случайно ми се прокрадва въпросът "какво щеше да е, ако..."
Еми да ама не, няма да се засиля да я търся, дори отбих доста опити за контакт от нейна страна през годините. Тези, които са останали в миналото, обикновено е имало съществени причини за което, и изваждането им от там не води до хубави неща. Също както казаха по-назад, хората се променят с годините, особено когато ги помним в началото на 20-те, след 10, 15 или 20 години вече може да се окажат напълно различни хора.
При авторката е налице някакво идеализиране на този човек, точен бил, ама я зарязал, добър бил, ама ще се ядоса ако го потърси (това също някой го спомена по-назад). Голяма грешка е събирането с бивш/а в повечето случаи, още по-голяма грешка е връщането и реваншизмът. Личен опит и с двете, макар и не по този начин, за което също си платих, но поне тази същата бивша и първа любов успя да ми се отще до такава степен, че като я видя някъде се чудя какво толкова харесах в нея на времето. Та може би все пак имах полза от втория тур.
Да опита с него, както получава такива съвети означава да излезе от ситуацията в още по-лошо състояние, почти на 100% сигурно е, че онзи в най-оптимистичния вариант би я изклатил и захвърлил, сегашния мъж също може да разбере и да я натири, или и да не разбере ще я мъчи чувство за вина, все хубави неща. Така че не виждам какво може да направи. Да спре да се занимава с глупости и да си гледа животът напред и бъдещето.

Какво се коментира изобщо, като не иска да бъде с теб?
Щом си влюбена, ок, но не очаквай нищо.

Хроника на любовта

След Първата любов животът спира,
в сърцето ти вилнеят урагани.
След първата си мислиш,че умираш
и дълго ближеш кървавите рани.

След Втората любов ти е горчиво
от казаните думи за раздяла.
Отдъхваш си. Усмихваш се накриво,
доволен, че сърцето ти е цяло.

След Третата е вече безразлично,
дори не помниш цялото и име.
Усещаш, че по навик си обичал,
макар да знаеш, че е непростимо.

Оттам-нататък всички са еднакви.
Лицата им се сменят като кадри.
Оттам-нататък нищо не очакваш,
а дните ти са низ от листопади.

И попрехвърлил следващата младост,
решил, че вече всичко е живяно,
животът те наказва за награда
и Истинската сграбчва твойто рамо.

Сърцето ти е не сърце, а клада -
изгаря те, когато я погледнеш,
но си щастлив, макар да си във ада,
защото знаеш, че е за последно.

Ники Комедвенска

Заключвам по желание на автора.