Какъв ще стана, когато порасна?

  • 2 896
  • 40
  •   1
Отговори
# 15
  • София
  • Мнения: 18 730
Исках да стана директор на производствено предприятие/фабрика.
Още пазя голямата дебела тетрадка с чертежи на цехове имената на заместниците ми и служителите.Ооисанието на процеса на производство.
И също чертаех лабиринти.

# 16
  • Мнения: 3 732
Исках да съм учителка. Сега осъзнавам че нямам нерви за това. Работя с хора, най - често звероукротител, психолог, обясняващ, всякакъв. Забавно е и ми харесва.

Исках да стана писател. Водих си дневници, пишех разказчета. Обичам да пиша, мразя да говоря.


Сега искам да стана тираджия но пак е детска мечта. Не ставам.



МоарейнД, мислех, че само аз помня Фарскейп.
ФейърТейл11, и аз си мечтаех да продавам сладолед. В детството ми първите ми спомени са за дълбоки пластмасови купи на метална количка. Имаше бял и кафяв, рядко розов. Успях да си сбъдна тази мечта - можех да ям колкото искам сладолед. В началото се кефех, сега сладолед не ям. Изяла съм си дажбата за цял живот.

Като написах това се сетих за още една мечта - да работя в бирена фабрика. Или да се омъжа за собственик на такава.

Последна редакция: пн, 24 авг 2020, 21:23 от Зуки Су

# 17
  • Мнения: 4 622
Исках да стана художничка. С времето обаче се преориентирах към специалност, близо до тази и до ден днешен това, че мога да рисувам само ми помага в работата. Така, че може да се каже, че съм сбъднала детската си мечта.

# 18
  • Мнения: 760
Исках да стана магьосник, бях голям фен на филма Хари Потър, исках да съм като него и да мога да правя магии. Сега интересите ми са съвсем различни.

# 19
  • Мнения: 3 640
Исках да стана учител. Помня как нареждах всичките си кукли и плюшени играчки на леглото и започвах да им разказвам урока, който трябваше да науча. И така няколко пъти като си представях, че всеки път съм пред различен клас. Това беше моят начин да научавам скучната география.
А когато учех по математика, помня, че залепях листи по стената, за да чертая геометрични фигури, таблици, формули и обяснявайки на играчките си написаното, си научавах урока.

Днес работа в посока да осъществя детската си мечта.
Пораснала съм за някои неща - дом, мъж, семейство, деца, но пък все още съм готова за една игра на "Блъскащи (се) колички". 🙂

# 20
  • Мнения: 31 962
Първо исках да обирам банки Joy Но не случих на родители. Възпитаха ме почтено.
После исках учителка и полицайка да бъда.

# 21
  • Мнения: X
Исках да стана актриса. Не знам дали щях да бъда добра. Може би, и без това понякога драматизирам..
Исках да стана и писателка. До ден днешен пиша кратки разказчета. Веднъж започнах роман, но не го завърших.. Почти никой обаче не е чел нещо, написано от мен.

В крайна сметка станах учител. Не ми е било мечта, но не съжалявам.

# 22
  • Мнения: 746
Като малка гледах много сапунени сериали и затова мечтаех, че ще стана актриса, ще замина в Южна Америка, където и ще живея и ще се снимам в сапунени сериали GrinningGrinning
Сега пък ми се иска отново да си бъда дете и да си гледам безгрижно и без всякакви отговорности сапунени сериали GrinningConfused

# 23
  • Мнения: 18 331
Упражнявам професията, която си избрах в шести клас. Много съм доволна, това е моето нещо и никога не ми омръзва.
Майка ми имаше друга визия за бъдещето ми, добре че не я послушах. Убедена съм, че това другото (архитект) щеше да се работи със зор и неудоволствие, макар иначе да е прекрасна професия. Grinning

# 24
  • София
  • Мнения: 1 275
Исках да стана ветеринарен лекар, много обичам животните и исках да им помагам. За съжаление с годините, когато разбрах, какво се учи, как, се отказах. Вместо това станах активист в подкрепа на животните - ходила съм по протести, грижа се за бездомни котки, кучета. Дори съм осиновявала животни и съм се грижила за тях.

Моите родители не са си налагали мнението и не са ме принуждавали да уча нещо, което не е по моята воля, за което съм им много благодарна.

Когато бях 12-ти клас ми беше още объркано, но виждах, че страшно ми върви с литературата - пишех своите съчинения и есета, тези на колегите, курсовите работи на приятели, които бяха в унито. Отделно се занимавах с извънкласни дейности, сред които пишех стихотворения към литературния клуб и ръководих изцяло училищния вестник. От идеята за корицата, през материалите в него и всичко, държах да е авторски, взимах и интервютата. Съответно се насочих в сферата на комуникациите и определено ми харесва това, което работя.

# 25
  • Мнения: 3 439
Исках да стана певица и да, щях да съм добра. Сега съм скромен инженер. Някой ден ще бъда и актриса. Нещо в мен с любов ме води по люлките и не е само дъщеря ми 🙃

# 26
  • Мнения: 4 425
Исках да стана русалка. Уви, не ми се получи (макар че има такава длъжност в разни паркове, но не съм пробвала).
Не мисля, че съм пораснала.
И още не знам каква искам да стана :/

# 27
  • София
  • Мнения: 3 079
Като дете исках да бъда художествена гимнастичка. Мечтата ми нямаше как да се сбъдне, защото съм от малък град и нямаше къде да тренирам точно този спорт.
В по-осъзната възраст си се представях като журналист. Донякъде успях да усетя и да се разочаровам от професията, но в същото време се радвам, че имам възможност да я практикувам в най-добрата й страна като хоби.
В крайна сметка работя по наследствена специалност - икономика. Мисля, че е добър избор от практична гледна точка.

# 28
  • Мнения: 11 140
Станах това, което исках, когато бях на 13-14. Практикувам го вече 26 години. Разбира се, от най-добрите съм - макар че то във всяко нещо, което обичаш + си правил поне 10 000 часа, вече си добър.

Тайната: много хора имат за хоби това, което аз работя. Всъщност това, което повечето хора мислят, че работя, е около 5-10% от действителната ми работа (най-видимата и най-приятната част от нея.)

Лошата новина: От доста време виждам как професията си отива. И не става дума само за България, а просто отживяват всичките съпътстващи я културно-исторически процеси в световен мащаб. (Коронавирусът влоши нещата допълнително.)
Това ми носи ужасна тъга, не само защото съм на 45 и ми остава още много време до пенсия, а защото наистина я обичам.

Към днешна дата не е особено високоплатена, въпреки че съм имала и периоди с повече от добри доходи.

# 29
  • София/Севлиево
  • Мнения: 11 030
Исках да съм учителка или да се занимавам с туризъм и културно -историческо наследство.Или пък лекарка.Е завърших етнология,културен туризъм и взех правоспособност за учител по история.Но не работя по специалността си,а съм майка на едно специално дете(донякъде учителските умения са ми в огромна помощ).Не знам дали щях да съм добра и удовлетворена от работата си...

Общи условия

Активация на акаунт