В последните години много ми става тъжно като видя сгазено на улицата коте. Едно такова ми е болезнено сякаш са хора. Пък в крайна сметка и те душа носят. Животните са без грехове. Никому нищо не са направили. Просто тръгват да пресичат нанякъде и... Защо тия от чистотата не ги махат, а ги оставят така с дни не знам.
А пък аз да ви кажа от 2 години пиратЯ Ришко има изградено едно повтарящо се действие. Абсолютно всеки ден, по един и същи начин, една и съща програма ми изнася сутрин като усети, че съм се събудила. Пристига в спалнята като още от коридора започва едно подмяукване. Сякаш казва "Айде, събуди ли се, знаеш ли откога чакам". След което като седна в леглото (никога преди да седна) захожда винаги отдясно в скута ми. Пърпарикайки като камион, се изправя на задни крака да ми се гали с муцуната в лицато. Следва дъвчене на косата. И така мъркайки ме подканя да стана. Никога не пропуска. Абсолютно всеки божи ден. Веднъж станах към 4, нахраних го и пак легнах. Реших, че като е сит към 6 няма да дойде. Нищо подобно. В 6 пак дойде и пак същата програма - захожданка отдясно, изправяне, галене с муцунката дъвчене на косата и така докато не тръгнем дружно към дневната.
Харесвам неща, които са неизменни.