Частни училища-информативно-дискусионна тема 42 - все още ваканционна

Те в днешно време половината момичета са Александра, Лора и София, споко Тук таме някоя Яна и Мария за цвят

А знае ли се по колко деца общо са приели и за двете паралелки?

За БШ актуалната информация е 9 500 лева (вкл. една униформа, закуска, обяд и следобедна закуска), втори чужд език няма в прогимназиалните класове (такъв ще бъде включен след 7 клас).

Реших, че съвсем съм се бъгнала. Не е в тази тема обаче нейното съобщение. Не всички следим другата.

Звездица, малко преди крайния срок бяха 30 деца записани.

По информация от родител на осмокласник, децата са по 20 в паралелка./пчмг, 8 клас/

Fran, а ще се разширяват ли сградно, знае ли се? Вероятно още 5 класни стаи ще са нужни

Не знам.
Миналата учебна година се чуваше за преместване на Питагор в друга сграда, но докъде стигнаха нещата?
Може би някой с дете в Питагор би имал повече инфо.

Вчера следобед щяхме и тримата от семейството да загинем в морето на Несебър. Имаше големи вълни, влязохме уж на плиткото и изведнъж морето ни завлече на място, където нямаме дъно. Не знам просто как успях да извадя детето, и аз нямах дъно, викахме "помощ", имаше хора на около 15 м от нас, но от рева на вълните не ни чуваха явно. И изведнъж разбрах, че никой няма да ни помогне, и изведнъж разбрах, че никой освен мен няма да спаси детето и трябва непременно да го извадя. Жена ми се давеше, и просто разбрах, че ако се опитам и нея да извадя, ще се удавим със сигурност и тримата. И тръгнах с детето да се боря с вълните към брега и виках - жена ми се дави!-, докато наближих едни хора и те ме чуха. Беше ужасно, наистина ужасно, но знаех, че трябва да спася детето и изведнъж просто ми дойдоха сили и някак си го извлачих до място, където вече имах дъно, вълните реват, удрят ни и ни влачат навътре. Детето се разплака, вика - мама умира! Викам му - моля ти се пиленце, нека теб да те извадя на брега и веднага се връщам за нея. Беше ужасно, по едно време силите ме напуснаха, една вълна ни събори, детето потъна, но не му изпуснах ръката и със сетни сили го извадих над водата, аз самият нямам сили да се изправя, стоя на колене, вълните ни бият, вече на 10 метра от брега точно пред спасителите, викам "Помощ!", те не чуват и не разбират, гледат ме все едно не ме виждат. Със сетни сили извлякох детето и себе си от морето и крещя на спасителите - помощ, жена ми се дави, те ме питат най неадекватно имало ли конкретен човек в морето, за кого говоря, просто нямам думи, минаха поне 2 минути, докато ме разберат и тогава хукнаха в морето наистина, а ние с детето рухнахме на пясъка и аз дъх не мога да си поема с ясното съзнание, че трябва да се върна за жена ми, не знаех и дали не се е удавила вече. След малко я изведоха на брега и се оказа, че не спасителите, а други хора, които са ме чули, докато се борех да извадя детето и крещях, че тя се дави, са й помогнали. Беше ужасно, ужасно, ужасно! Света Богородица и Господ ни спасиха, вчера беше Света Богородица.

Та какво майкината си търсим в Несебър? Ами днес в Несебър беше финалът на Математика без граници, на който детето участва, пребори се за финала и си мислех, ми супер, хем финал, хем море. Ето ти сега море! Ето ти състезания!

Значи вече оттук нататък!!! Не ме интересуват никакви постижения, рейтинги, финали, точки, резултати, класации и болни амбиции!
Благодаря на Бога, че сме живи!
Нищо друго няма значение. Детето да е живо и здраво, жена ми да е жива и здрава, друго вече не ми пука, кои училища са рейтингови, кое колко точки имало на НВО! Празна суета.
Още не мога да се освестя. Снощи като се добрахме до хотела се напих като казак. Ужасна работа как сме зомбирани, днес сутринта си заведохме детето на финала, не стига това, ами му проверих и задачите и решенията, като излезе. Мисля ще вземе медал, въпреки, че снощи щяхме да се удавим. Да му се невидеха и състезанията! И утре сме в Несебър, че ще излязат резултатите. В морето и на плажа повече не стъпваме. Добре, че хотелът си има басейн, на басейна, бате и това е. Това ми е наказание сигурно, дето оня ден писах в темата за Албена, че не разбирам идиотите, които отиват на море, а се къпят в басейн, че басейни и в София има бол и че за мен да бия 500 км път, за да се къпя в басейн, е направо шизофренично.

Е, то се видя кой е идиота и шизофреника - пишещия тези редове в целия му блясък.

Още треперя, като пиша това и съм на края на бутилката вино, и то не ме спасява.

Доп. Боже, мислех, че съм в Говорилника, тук не е по темата, треперят ми ръцете още, сбъркал съм къде го пльоснах. Ще го изтрия, но първо нека пък хубаво да ме видите колко ми е акъла, прочетете го, нямам сили да го местя през телефона. Тук в Несебър нямаме компютър. След малко го махам.

А, и тук във форума бях чел в темата за Несебър за ресторант Адамо в Стария град колко бил върха, днес след състезанието ходихме да обядваме там и ни обръснаха 193 кинта сметка, хвърлих 200, естествено, при такава сметка оставих  7 кинта бакшиш да закръгля. Никога в живота си, никога, не съм плащал такава сметка, нито в Гърция, нито в Германия, никъде!

Мразя Несебър, винаги не съм го харесвал като място за прекарване, да, Старият град е уникален, но сега вече истински мразя Несебър.

Мецане, ужасно...добре  че краят е щастлив!

Единственото, което знам при мъртво вълнение е, че не се бориш с вълните и не плуваш към брега, а плуваш успоредно на брега, докато не се измъкнеш от течението. Иначе се изморяваш и ...

Мецане, прегръщам те силно!

Не се самонаказвай! Ти си страхотен баща и страхотен съпруг! Справил си се с невъзможното!
За останалото , да се върнеш към нормалното, ще е нужно време!

Леле Мецане, какъв ужас сте изживяли!

Добре,  че всичко е проключило добре!
Понякога по кофти начин разбираме какво е важно в живота! Да сте здрави!

Ужасът е голям, но важното е, че сте живи и здрави!  Направил си каквото е било нужно, спасил си семейството си. Нищо им няма на състезанията и точките, занапред ви очакват още успехи! Стресът ще отмине. Не си намирай поводи за самообвинения, просто така се е случило, стечение на обстоятелствата.

Леле, останах без дъх!
Господ ви е опазил!
Виетуална прегръдка на всички от семейството!

Мецане, да си жив и здрав!!! Голям ужас ще да е било, ама с момчешките игри си е рисково понякога. Ние с момичетата си стоим под чадъра. Браво, браво на тебе. И повече калкан в Несебър да не ядеш😀
 
Браво и на хлапето, много медали още да изкара, а баща му да ги полива.

Мецане, настръхнах, разтреперах се, потекоха ми сълзи... човече! Как е жена ти?