Фло, моята Йорданка веднагически ти благодари за песничката.
Но вместо за мишки, отиде на лов за врабчета
Но вместо за мишки, отиде на лов за врабчета
- Публикувана: 12 авг. 2020, 16:49 ч.
- Последно мнение: 15 ноем. 2020, 15:56 ч.
КГБ = Клуб на Готините Баби - 202.
Честит празник Голяма Богородица!
Нека Дева Мария да пази и закриля семействата ни- деца, внуци, правнуци и нас! Амин!
Честит имен ден на нашата Марианка!
Честит имен ден и на внучката на Дидия!
Честит празник на Варна и варненци!
Честити да са всички, които празнуват и тачат този празник!
Нека Дева Мария да пази и закриля семействата ни- деца, внуци, правнуци и нас! Амин!
Честит имен ден на нашата Марианка!
Честит имен ден и на внучката на Дидия!
Честит празник на Варна и варненци!
Честити да са всички, които празнуват и тачат този празник!
Офф, пък да ви кажа. Днес е не само имен ден, но и рожден ден на моята братовчедка кака ми Мария от София. Звъня аз и ми каза, че такъв номер няма. Звъня на снаха й (моята Галя) и тя ми казва, че е починала точно на Коледа миналата година. По-малкият й син се обадил уж на всички и тя мислела, че зная. Вярно, че аз бях в Германия, но.. А днес щеше да навърши 80....
Честит празник!
Да са живи и здрави имениците в темата и семействата ви!
Да си носят с гордост името.
Честит празник на Варна и варненци!
Янке, така става понякога - далече сме с роднините. Но ако сина е звънял би трябало да се чуете и от Германия. На моя тел. план няма роуминг, но хора от Бг. могат да ме търсят докато съм там.
Аз днес пазарувам, зареждам хладилника, купувам пюренца. Утре пак ще ни доведат Мрънчи да го дондурим 1 седмица.
Фло, май ти питаше до кога са тук - до края на месеца.
Сега варя дреболии за дроб-сърма.
Да са живи и здрави имениците в темата и семействата ви!
Да си носят с гордост името.
Честит празник на Варна и варненци!
Янке, така става понякога - далече сме с роднините. Но ако сина е звънял би трябало да се чуете и от Германия. На моя тел. план няма роуминг, но хора от Бг. могат да ме търсят докато съм там.
Аз днес пазарувам, зареждам хладилника, купувам пюренца. Утре пак ще ни доведат Мрънчи да го дондурим 1 седмица.
Фло, май ти питаше до кога са тук - до края на месеца.
Сега варя дреболии за дроб-сърма.
Искам дроб сърма...
Ето нещо от днес, гост съм и темата е за живота, може още да добавя да стане триптих
Животе, много даде ми и взе,
единствен си и нищо лично няма,
но вземаш ме за някакво мезе
понякога.И често си измама.
Вървяхме двама с теб през есента,
през пролети и зими с тебе бродим.
И както се разказва в песента
и лято бе битки и несгоди.
Но не сезоните са моят грях,
и твоят, между впрочем, с теб едно сме.
Живях ли аз или пък не живях?
Не зная, всичко колело е.
+++
Животе мой, дори да беше
рисуван със бележки под черта,
със обяснени пътища далечни,
с гранична разорана там бразда-
не бих могла да те живея скучно,
щях да излизам винаги от път.
Сърцето ми приемаше радушно
да изкачи висок и тъмен рът.
Сърцето ми не би се примирило
да ходи като пленник по черта.
Душата с него е съгласна мило
да шляпа мокра нейде под дъжда.
А той-дъждът, със ярост все ме брули.
Да ме насочи все по верен път.
Не съм глава на лук, не съм марули
увяхнали на кухненския плот.
Все вироглава, все тъй остра още
вървя да стигна някой стар подслон,
планинска хижа или покрив нощен
на звездния притихнал небосклон.
Животе мой, ти силно си начало,
и мярка за присъствие си пак.
С теб заедно сме, то се е разбрало
и ще вървим докрая със мерак.
Когато дойде зимата студена
ти дръж ръката ми във онзи миг,
да се простя със тази тук вселена
и чест да и отдам като войник.
Не бе напразно в нея да поскитам,
не бе напразен нито миг един,
но в сетния момент ще я попинтам
следата ми дали е мит и дим.
Следата ми дали са наследили
деца и внуци и от мен дали
по нещичко от пътя ми добили
ще издълбаят - тука сме били...
-"-
Остана в миналото минижупа
и токчетата някъде спаси.
сега надничам сякаш от хралупа
и вея побелелите коси.
Животе мой,не бе ни тих, ни лесен
но някакси със теб се погодих.
Изпявам и последната си песен,
а по добре да го направя в стих.
Като помисля, колко много помня,
светът бе сякаш още нероден.
Духът ми само не броди непреломен
нататък, къмто моя ден рожден.
Не мога да се върна, няма време,
нито пък има начин уреден,
ала не беше тежко, мое бреме
на гръб щом носих те и всеки ден
надежда и копнеж напред намирах.
И радост имах в дългия си път.
Понякога на колене умирах,
но вдигах се по-силна в дух и плът.
А спомените времето разяжда -
сега ли бе или или далеч назад
кога неутолима моя жажда
се раждаха мечтите ми със цвят,
Защото днес е малко всичко сиво -
навярно с посивелите коси.
Дори във сиво, пак ми е щастливо
носи ме спомен мой, напред носи.
стана триптих ,нагласих го приятно ви четене.
Ето нещо от днес, гост съм и темата е за живота, може още да добавя да стане триптих
Животе, много даде ми и взе,
единствен си и нищо лично няма,
но вземаш ме за някакво мезе
понякога.И често си измама.
Вървяхме двама с теб през есента,
през пролети и зими с тебе бродим.
И както се разказва в песента
и лято бе битки и несгоди.
Но не сезоните са моят грях,
и твоят, между впрочем, с теб едно сме.
Живях ли аз или пък не живях?
Не зная, всичко колело е.
+++
Животе мой, дори да беше
рисуван със бележки под черта,
със обяснени пътища далечни,
с гранична разорана там бразда-
не бих могла да те живея скучно,
щях да излизам винаги от път.
Сърцето ми приемаше радушно
да изкачи висок и тъмен рът.
Сърцето ми не би се примирило
да ходи като пленник по черта.
Душата с него е съгласна мило
да шляпа мокра нейде под дъжда.
А той-дъждът, със ярост все ме брули.
Да ме насочи все по верен път.
Не съм глава на лук, не съм марули
увяхнали на кухненския плот.
Все вироглава, все тъй остра още
вървя да стигна някой стар подслон,
планинска хижа или покрив нощен
на звездния притихнал небосклон.
Животе мой, ти силно си начало,
и мярка за присъствие си пак.
С теб заедно сме, то се е разбрало
и ще вървим докрая със мерак.
Когато дойде зимата студена
ти дръж ръката ми във онзи миг,
да се простя със тази тук вселена
и чест да и отдам като войник.
Не бе напразно в нея да поскитам,
не бе напразен нито миг един,
но в сетния момент ще я попинтам
следата ми дали е мит и дим.
Следата ми дали са наследили
деца и внуци и от мен дали
по нещичко от пътя ми добили
ще издълбаят - тука сме били...
-"-
Остана в миналото минижупа
и токчетата някъде спаси.
сега надничам сякаш от хралупа
и вея побелелите коси.
Животе мой,не бе ни тих, ни лесен
но някакси със теб се погодих.
Изпявам и последната си песен,
а по добре да го направя в стих.
Като помисля, колко много помня,
светът бе сякаш още нероден.
Духът ми само не броди непреломен
нататък, къмто моя ден рожден.
Не мога да се върна, няма време,
нито пък има начин уреден,
ала не беше тежко, мое бреме
на гръб щом носих те и всеки ден
надежда и копнеж напред намирах.
И радост имах в дългия си път.
Понякога на колене умирах,
но вдигах се по-силна в дух и плът.
А спомените времето разяжда -
сега ли бе или или далеч назад
кога неутолима моя жажда
се раждаха мечтите ми със цвят,
Защото днес е малко всичко сиво -
навярно с посивелите коси.
Дори във сиво, пак ми е щастливо
носи ме спомен мой, напред носи.
стана триптих ,нагласих го приятно ви четене.
Привет, привет.
Мила БОРЯНЧИЦЕ, четох, и мислих, и се вълнувах, как преразказа живота си в стих. Започна го, вълнуващо живя го и създаде от него триптих...Пиши, мила, пиши. И нали помниш какво сме си говорили...Кога???
Днес ми беше ден за готвене. Пак се въртях край печката - за закуска - домашен хот дог. Снощи замесих тестото, после в хладилника и сутринта ми беше готово. За обяд направих мусака и кавърма, и таратор, и "чопска" салата. Сварих и няколко царевички. Заминат ли си децата съм казала, че един месец няма да пипна ни тенджера, ни тиган. Ще видим дали ще устоя на заканата.
След обяд здраво съм поспала - почти 4 часа, а сега да видим какво ще правя нощес.
АЙША, имате време да се дондурите, да се гушкате. Казва ли ти баба или сте модерни и ти казва на име?
ЯНЕ, това правят разстоянията - разделят хората, пропускат важни събития. Бог да прости братовчедка ти! Анджи и баща й прибраха ли се или още пътуват?
ТАНИТКА, честит празник на морската ни столица и на жителите й.
ТАНУ, красавица е твоята Йорданка. Решила е да смени менюто за днес.
ГЪБКЕ, това усуканото произведение, тутманик ли е? А може би нещо сладичко? Изглежда чудесно. Баничката също. Майсторка си!
РИМАРЧЕ, за теб
Хайде лека нощ и приятни сънища.
Мила БОРЯНЧИЦЕ, четох, и мислих, и се вълнувах, как преразказа живота си в стих. Започна го, вълнуващо живя го и създаде от него триптих...Пиши, мила, пиши. И нали помниш какво сме си говорили...Кога???
Днес ми беше ден за готвене. Пак се въртях край печката - за закуска - домашен хот дог. Снощи замесих тестото, после в хладилника и сутринта ми беше готово. За обяд направих мусака и кавърма, и таратор, и "чопска" салата. Сварих и няколко царевички. Заминат ли си децата съм казала, че един месец няма да пипна ни тенджера, ни тиган. Ще видим дали ще устоя на заканата.
След обяд здраво съм поспала - почти 4 часа, а сега да видим какво ще правя нощес.
АЙША, имате време да се дондурите, да се гушкате. Казва ли ти баба или сте модерни и ти казва на име?
ЯНЕ, това правят разстоянията - разделят хората, пропускат важни събития. Бог да прости братовчедка ти! Анджи и баща й прибраха ли се или още пътуват?
ТАНИТКА, честит празник на морската ни столица и на жителите й.
ТАНУ, красавица е твоята Йорданка. Решила е да смени менюто за днес.
ГЪБКЕ, това усуканото произведение, тутманик ли е? А може би нещо сладичко? Изглежда чудесно. Баничката също. Майсторка си!
РИМАРЧЕ, за теб
Хайде лека нощ и приятни сънища.
Който спи през деня, ще брои овце през нощта. Свежа съм като краставичка. А на вън вали доста напоително и е прохладно. Най-после след тези горещини. Пиша това и си мисля за ГЪБКАТА, за ЛУСИ. При тях наистина е много горещо
ХУЛИ, мислех си за твоите конци - свалиха ли ги вчера половината? Рапортувай, моля. Близо до нас има ресторант и често се чуват пукотевици. Нека се веселят хората. Защо пък трябва да се гърми и трещи, та да им е кеф???
БОРЯНЧИЦЕ, чаветата до миналата година задължително ги слагах на обяд да поспят - кога 2 часа, а понякога и по 3. Поспивах и аз, че иначе трудно се деяни. Тази година за пръв път отказаха да спят, но са в леглата, седят и четат книги. Големи са и не се нуждаят толкова от строг контрол. Твоите са малки и не можеш да ги оставиш без надзор.
Днес си поговорих с АРИТА и НЕША. Добре са момичетата. АРИТА беше отишла да нагледа майка си. НЕША след по-малко от месец ще е в София.
Я да ви питам, вие събирате ли разделно отпадъци и по-точно хартия? От известно време проявявам съзнание и събирам хартията отделно. Дано не обезсмислят инициативата ми сметосъбирачите.
За днешния празник подарихме на внучките икони на Св. Екатерина и на Богородица скоропослушница. Впечатлиха се момичетата. Освен "обучението" по история, родинознание и патриотизъм, имахме и час по вероучение.
Хайде стига за днес. Живи, здрави, утре пак.
ХУЛИ, мислех си за твоите конци - свалиха ли ги вчера половината? Рапортувай, моля. Близо до нас има ресторант и често се чуват пукотевици. Нека се веселят хората. Защо пък трябва да се гърми и трещи, та да им е кеф???
БОРЯНЧИЦЕ, чаветата до миналата година задължително ги слагах на обяд да поспят - кога 2 часа, а понякога и по 3. Поспивах и аз, че иначе трудно се деяни. Тази година за пръв път отказаха да спят, но са в леглата, седят и четат книги. Големи са и не се нуждаят толкова от строг контрол. Твоите са малки и не можеш да ги оставиш без надзор.
Днес си поговорих с АРИТА и НЕША. Добре са момичетата. АРИТА беше отишла да нагледа майка си. НЕША след по-малко от месец ще е в София.
Я да ви питам, вие събирате ли разделно отпадъци и по-точно хартия? От известно време проявявам съзнание и събирам хартията отделно. Дано не обезсмислят инициативата ми сметосъбирачите.
За днешния празник подарихме на внучките икони на Св. Екатерина и на Богородица скоропослушница. Впечатлиха се момичетата. Освен "обучението" по история, родинознание и патриотизъм, имахме и час по вероучение.
Хайде стига за днес. Живи, здрави, утре пак.
Добро утро. Рано се събудих,лежа си и чета форума. Една муха ми досажда,влязла е някак. Ще си варя кафе в кафеварката,че кафе машината е развалена... Борянче за живота си написала ,а на мен ми звучи като :Живот ли бе да го опишеш,живот ли бе да го разровиш...Сдухано ми е. Твоето е много светло,оптимистично. Хубаво е. Хули подсети ли се какво щеше да пишеш?Фло така е с внуците,приятно е да им шетаме,аз ги включвам да помагат. Моите ги чакам за обяд. Има супа топчета,ще панирам чушки,ще измисля нещо.
Добро утро и от мен, и аз се събудих, но с болки в кратуната ,нормално, ще мине.
Оптимизъм му е майката.
Снощи стана една, то нощес към полунощ, добре че синът е тук, миналата вечер се прибра от морето, излязъл и ме извика.В тъмното кабел от къщата към кухнята на не му помня годините, но май е откак съм тук и правихме ремонти, напукан от слънчето , облечен е, и като вали дава на късо.Присветва, прави фоерверки и изключихме бушона нагоре.Понеделник ще се сменя и не ми се мисли ако бях сама и цяла нощ присветваше, както са напечени старите дървета на покрива, на два - три метра е от къщата, как щях да се събудя като почнат да падат греди над мен , пък и дали щях да се събудя. То празник бе вчера, дари господ ме пази или сина , но мина този път.
Та оптимизъм , то в стих рев не става.Такива ми ти работи.
Всеки има нещо да го изяжда отвътре, като се предаде човек е свършено.
Мислих едни познати дето толкова им се радвах, накъде са избили нещата при тях, млади са ,деца са ми на години, та няма пълно щастие.
Оптимизъм му е майката.
Снощи стана една, то нощес към полунощ, добре че синът е тук, миналата вечер се прибра от морето, излязъл и ме извика.В тъмното кабел от къщата към кухнята на не му помня годините, но май е откак съм тук и правихме ремонти, напукан от слънчето , облечен е, и като вали дава на късо.Присветва, прави фоерверки и изключихме бушона нагоре.Понеделник ще се сменя и не ми се мисли ако бях сама и цяла нощ присветваше, както са напечени старите дървета на покрива, на два - три метра е от къщата, как щях да се събудя като почнат да падат греди над мен , пък и дали щях да се събудя. То празник бе вчера, дари господ ме пази или сина , но мина този път.
Та оптимизъм , то в стих рев не става.Такива ми ти работи.
Всеки има нещо да го изяжда отвътре, като се предаде човек е свършено.
Мислих едни познати дето толкова им се радвах, накъде са избили нещата при тях, млади са ,деца са ми на години, та няма пълно щастие.