Публикувана: 9 авг. 2020, 22:53 ч.
Последно мнение: 13 авг. 2020, 09:23 ч.

Кога се доверихте на друг мъж след развода?

5 445
101
1

# 60 11 авг. 2020, 13:31 ч.

Мнения: 4 972

Цитат на: Дренка в вт, 11 авг 2020, 13:11

Е какво предишно семейство? Няма го вече предишното ти семейство. Имаш детето и продължаваш. Хем не можеш сама, хем мислиш за живеене, хем те отвращава идеята....

Не е ли нормално това лутане ,Дренка?
Семейството го няма,но спомените -да.
Имаш детето,не си сама.Имаш радости и отговорности.
Но се пробуждат и желания.И хиляди въпроси.
Ей така ,даже и да няма мъж насреща?
Разсъждения,мечти и въпроси ами ако се случи??
Защото не променяш само твоя живот..
Не е като да носиш отговорност само за себе си..ако решенията ти се окажат грешка.

# 61 11 авг. 2020, 13:32 ч.

София
Мнения: 2 850

Хубаво е да се грижим за децата си, но се вкопчвайте в тях. Не е полезно и за двете страни.

# 62 11 авг. 2020, 13:47 ч.

Мнения: 18 880

Да, децата в много случаи предпочитат майка им да сама оттук до края на света. Чела съм и теми из форума - големи жени изказват благодарност към майките си, че са останали сами Simple Smile

Всеки си решава.

# 63 11 авг. 2020, 13:51 ч.

Мнения: 4 972

Аз го засегнах принципно.Много от майките тук са майки на малки деца и сигурно си задават въпроси.
Моя син е голям.Темата сме я коментирали.Знам мнението му и нямам притеснения спрямо него.

# 64 11 авг. 2020, 13:56 ч.

Мнения: 17 414

Рози, аз режа с ножа и толкоз.
Мъкненето и предъвкването на негативни преживявания до края на живота не намирам полезно за никого.
Зрели хора сме, деца гледаме, примери даваме.

# 65 11 авг. 2020, 13:57 ч.

Мнения: 12 473

Синът ми замина да учи в друг град , дори кучето си взе..
Не ми се мисли как щях да се чувствам, ако не бях сама..

# 66 11 авг. 2020, 14:05 ч.

Мнения: 4 972

Ангелче,на мен ми предстои.
Не го мисля.Всъщност в момента ми е по-важно да се справя с настоящето.
Хем да давам свободата,хем да изисквам и да огранича фобиите и притесненията си:)

# 67 11 авг. 2020, 14:07 ч.

Мнения: 12 473

И аз не съм го мислила. Преди година внезапно ми се случи. Още се боря с демоните си, за да се отпусна напълно.

# 68 11 авг. 2020, 14:20 ч.

Пловдив
Мнения: 2 136

Дори на бившия си мъж май не успях да имам доверие, че за в бъдеще не знам.
Той даже го подчерта, като една основна причина за разрива между нас.
Е как можех да му се доверя, като при всеки опит той се опитваше да ме повлече към дъното. Никога не изградихме например нормално заедно вземане на решения или семеен бюджет. Аз /може и да греша тук/ се опитвах, но той все потъваше и потъваше в нови дългове и проблеми и просто реших да вземам решения за себе си и за своите средства, така че да съм сигурна, че няма да се окажа един ден без средства за жилище и храна.
Та на 38 съм и май още не съм срещала този, на който може да се има доверие, който е достатъчно отговорен и не е агресивен и не е насилник и ... много изисквания. И иска точно с мен да бъде.
От тези нещастни и ревливи патки съм, които не искат да бъдат сами и за това в момента в личния ми живот /отношенията с мъжете/ е такава каша, че ...
Иначе най-официално вече от година съм си сама с детето и си живеем сами или аз сама, а детето при баби.

# 69 11 авг. 2020, 14:28 ч.

София
Мнения: 2 850

Цитат на: Angel_wing в вт, 11 авг 2020, 13:57

Синът ми замина да учи в друг град , дори кучето си взе..
Не ми се мисли как щях да се чувствам, ако не бях сама..

Това не го разбрах. Т.е. смяташ, че е по-добре да си сама, когато синът ти е далече от тебе?

# 70 11 авг. 2020, 14:39 ч.

Мнения: 1 114

Печатна грешка е на Уинд.

Моето дете се изнесе преди две години, но го приех нормално. Аз наистина не страдам от самота, когато съм сама. Наслаждавам се на това, което ми дава, както се наслаждавам на това, което връзката ми дава.