Паническо разстройство - 45

Малеее какви сте хубави всички. Демонче, ти си като киноактриса. Очите ти различни ли са, или е от снимката? Иди кажи че сме с ПР. Такива красиви хора. Георги ти си еб...ти пича. Щастлива съм че съм в тази група.

По - късно ще кача една стара моя, че сега не съм за гледане. Ама да се похваля с гарджето поне.

Ами не 🤣👀, очите ми и двете са светло кафеви. Може би е заради очилата-те са ми само за близко виждане и само като работя(маникюристка съм) или се зверя в телефон и компютър ги нося. Не ги харесвам, не ми отиват очила и изобщо се чувствам като стара чанта... 😬🤔. Освен това не мога да спра да мисля за майка и тъпата диагноза дето са и лепнали, не мога да се свържа с никой лицево челюстен хирург, който да каже, мамка му, има ли и нещо и какво и направо ще ми гръмне главата. Утре от сутринта ще започвам да звъня по телефоните и дано това има добър край, защото.... не съм готова за това. То никога няма да бъда, но.... не още.


Елдорадо, точно теб искам да те видя как си сега, а не преди. Само за протокола, моята снимка е от пролетта и точно тогава бях във вихъра си и обикалях докторите по азбучен ред. 😏🙃

.

Аз не обичам да се снимам.
Според общия стереотип трябва да съм Близнаци,но както знаете,в зодии не вярвам..едно време са били просто съзвездия за ориентир на корабите...
Иначе всички сте големи,ама големи сладури!

Ето една стара! Демонче тия дни ще снимам и ще кача.

Какво да правя,кажете ми,от вчера ми се върна гаденето,ето сега и повръщах,защо непми действат тези лекарства?

Ама всички сме ОК, няма криви мутри, па на морят ГТР и такива
Така, нормално е да има тревожности , независимо от хапчетата. Както казах и преди, АД не е типичното за тревожност и паника. Няма специфично лечение за нашите неща, просто защото медицината все още не знае защо се получават. Най близкото за лечение е АД. После и бензодиазепините. И на края бета блокерите атенолол, пропранолол и метопролол. Но те са повече за определени моменти. Не мога да разбера аз защо тия дни яко се усещам на черешата и много се ядосвам от това. Ще мине, ясно е, няма и да се мре, но е адски тегаво и досадно, бях забравил тия усещания.
P.S. Елдорадо много си ми позната отнякъде...

Георги, много хубаво семейство сте🙂.
Аз и затова реших да се доверя на моя ендокриног, че АД няма да реши нещата и излишно ще се тровя. Аз и без това едва си оправих чернодробните показатели от Пропицила за щитовидната и що годе контролирам кръвната захар с много лишения.. Та човека си ме знае колко съм "кекава" и факта, че АД не е нещото, което ще ме успокои... Много зор като видя пия каки валериан и ми минава сърцебиенето... Но истинско успокоение и друга гледна точка за мозъка ми, получих от Инозитола.. Докато го пиех, някак си успява да погледна ситуацията от друг ъгъл, а не веднага да ме връхлита паниката, да си представя най-лошото и пулса ми да се качи в гърлото... Аз фобии от болести и хипохондрик си имам от 20 годишна, но успява да съжителства с това без ексцесии. Но.. Последните 10 години живях "на педал"... Преместих се в друг град заради човека, с когото живея, от нулата - без среда, приятели, работа... Изобщо много тегава история-роднините му са едни противник и егоистични селяндури, които гледат само да те прецакат и да те обидят и виждат в мен пречка за постигане на целите си... Той пък по далеч от носа си не вижда, освен това е вечният критикар, все забележки, все нещо не е както трябва.. Физически не, но психически тормоз много... Аз пък съм много отговорен човек и все да се доказвам колко мога и как мога всичко сама.. И се докарах до тук.. Първо Хашимото, после и това.. Месеци наред не съм спала да мисля какво да правя, да се махам ли, пак ли отначало... Къде ще живея, къде ще работя, как ще се справя и ето така се стига до тук.... Всеки има своята собствена история предполагам.. Както и факта, че цял живот тъпчеш в тая душа като в без дънна яма всякаква помия и после нещо незначително за другите се оказва последната излишна капка! И се почва:"кво и стана пък на тая, от няма нищо полудял.. Лиготии и тн...

Демон, все едно за моя говориш. Същия е. Никакво разбиране и подкрепа към състоянието ми. Все не е доволен, критикува, супер нестандартни принципи, разбирания и начин на мислене. Студен, а аз съм супер емоционална и любеобвилна. Винаги е прав и не пада по гръб. Строява ме в 5 редици като в казарма и само дебне да сбъркаш или да се провалиш, за да ти набие канчето. И все трябва да се доказвам, за да оправдая очакванията му. Състрадание нула. Суров човек. Е има  и хубави качества, грижовен и отговорен е, сериозен и готви божествено. Ама го обичам, за това съм все още с него. Когато няма подкрепа  е повече от нормално възстановяването да е мн по бавно. Това е, всеки си има някаква драма и причина да се докара до тук

Здравейте, мили хора! Имам нужда от насока, защото вече ще се побъркам.. Страдам от някаква форма на тревожност, която в последно време адски много се е увеличила. Започнах нова работа, въпреки че съм с доста опит и съм уж добър професионалист, само си представям как се провалям, как ме уволняват..как едва ли не изобщо не ставам за тази работа. Всяка неделя вечер се подтискам зверски много за идващия Понеделник (включително и в момента)...а най-интересното е, че работата е страхотна, работя си от вкъщи, а колегите са чудесни! Имам ужасни помисли, как всъщност аз не съм достатъчно добра, че са ме взели с някакъв луд късмет и, че много скоро ще се усетят, че не ставам за това. За абсолютно всичко се притеснявам.. като се почне с обаждане по телефона за резервация на ресторант, та чак до това дали ще намеря място за паркиране! Отделно, покрай тази карантина още повече ми де увеличи тревожността - по едно време бях решила, че съм болна (след като сестра ми се разболя от Корона) и буквално две седмици бях като болна от нерви и притеснение. Преди година ми бяха изписали Стрезам, заради паник атаки, но сякаш при мен се получи обратния ефект - станах апатична, сънлива, трудно шофирах и в момента по-скоро не бих го пила отново. Обмислям варианти да пия нещо на билкова основа и да започна да правя йога..ама дори и това ме кара да изпитвам тревожни чувства Вие можете ли да ми препоръчате нещо по-леко, на билкова основа, с което да пробвам да се овладея за момента? Всичко това тая в себе си, за другите хора аз съм екстроверт, който се забавлява и се радва на живота си..а вътрешно това ме смазва. Започвам да се чудя дали не е време да посетя Психолог, защото вече всичко ми идва в повече.

Дааа,мога! На мен ми помогна ей тоя чай.Пия го и заспивам ,напоследък не съм го пила и артиса.С лавандула и валериан е,швейцарски.Дай адрес,ще ти го пратя подарък! Тук е 7 и нещо франка,което е равнозначно на около близо 14лв.Не знам дали го има в България,но определено помага.Една моя приятелка също го пие,помага и.На другата ми приятелка не помогна,но тя така и не го пи редовно.
Ето го:
https://www.sidroga.ch/tees/finder/gesundheitstees/schlaf-und-nerventee-n/
А също и този,който е около 5лв:
https://www.leshop.ch/de/supermarket/home(smt:product/56156)?gcl … cyy4aAn7kEALw_wcB
Като този е с маточина.
Не знам какво им слагат,но тук чайовете са много по-ефективни и силни,отколкото в България.Може би на родна земя ги каръщисват със зелена трева,за да пестят,а тук никой не смее да лъже и си сигурен,че качеството и количеството е в точното съотношение.
Може по етикета да се ориентираш какво точно слагат и да си купиш билките и да си ги вариш ...определено има ефект.Но при леки състояния на тревожност.В най-голяма нервна криза не действа само един и свалят кръвното,да подчертая!
Иначе съм си пила влаидол и мента-глог-валериан.

Благодаря, Шоколад! Намерих го в Амазон До скоро смучех Валидол, ама честно казано не усещах успокоение от него

Не знам какво да си мисля вече. Ето го 2 и 30, а на мен вътре ми трепери всичко та се къса, стъпалата ми горят, горещина в гърдите, спи ми се, а не мога да заспя. Седя в леглото с апарата за кръвно на ръката и се побърквам. В 22:30 глътнах половин Ксанакс, ама май ще глътна още половин, че не се търпи това. Толкова е сишно треперенето и интензивни усещанията, че не мога просто да ги пренебрегна и да спя. Много ми прилошава.

Елдорадо нямаш ли вечерен флуанксол изписан? Аз взимам едно сутрин и половин вечер. Нямам кризи. Пък за ксанакс неще и да чуе моят пси, дали могат да се комбинират, незнам..
Някой от вас имат ли често ходене по малка нужда като мен?

               Аз