Здравейте,
Искам да успокоя всички, които се притесняват за имиджа на българите в чужбина. Това, което пише в медиите и това, което става в действителност естествено, че са две различни реалности, базирани на нечие мнение. Лично аз никога не сам се притеснявала или срамила от публикации, защото хората около мен и колегите, с които работя си правят изводи не от медиите, а от имиджа, които АЗ създавам за българите. Винаги сам казвала, че да представяш страната си като чужденец не е лесно, защото, когато успееш - успеха ти се възприема като личен, а когато се провалиш, хората го възприемат като провал на държавата, от която си.
Независимо от това, което се пише в пресата, обикновения гражданин съди от собственият си опит в комуникацията с българи или посещения в България.
Апелирам към българската толерантност по отношение на "различните" сред нас, защото не само циганите, но и доста българи създават негативно отношение и не ми е приятно да поставяме етикети на една или друга етническа група. По същият начин, когато цигани са направили нещо достойно за "гордост" - не се съобщава, за разлика от негативната стигма прикачена към техният етнос.
Като една горда българка, мога само да призова всеки да дава личен пример със собственото си поведение, нагласи и изяви, което е много по-ценно от една статия в местния вестник, ако искаме да променим мнението на обикновения англичанин. Плюс това аз винаги казвам на моите приятели англичани, че макар и българите да си имат своите косури, както всеки човек, аз се гордея и обичам това, което сме. Няма нужда да се правим на перфектни и идеални, защото сме само хора в края на краищата. И част от човещината ни е да възприемаме себе си и околните такива каквито сме, защото различността е ценност.
Искам да успокоя всички, които се притесняват за имиджа на българите в чужбина. Това, което пише в медиите и това, което става в действителност естествено, че са две различни реалности, базирани на нечие мнение. Лично аз никога не сам се притеснявала или срамила от публикации, защото хората около мен и колегите, с които работя си правят изводи не от медиите, а от имиджа, които АЗ създавам за българите. Винаги сам казвала, че да представяш страната си като чужденец не е лесно, защото, когато успееш - успеха ти се възприема като личен, а когато се провалиш, хората го възприемат като провал на държавата, от която си.
Независимо от това, което се пише в пресата, обикновения гражданин съди от собственият си опит в комуникацията с българи или посещения в България.
Апелирам към българската толерантност по отношение на "различните" сред нас, защото не само циганите, но и доста българи създават негативно отношение и не ми е приятно да поставяме етикети на една или друга етническа група. По същият начин, когато цигани са направили нещо достойно за "гордост" - не се съобщава, за разлика от негативната стигма прикачена към техният етнос.
Като една горда българка, мога само да призова всеки да дава личен пример със собственото си поведение, нагласи и изяви, което е много по-ценно от една статия в местния вестник, ако искаме да променим мнението на обикновения англичанин. Плюс това аз винаги казвам на моите приятели англичани, че макар и българите да си имат своите косури, както всеки човек, аз се гордея и обичам това, което сме. Няма нужда да се правим на перфектни и идеални, защото сме само хора в края на краищата. И част от човещината ни е да възприемаме себе си и околните такива каквито сме, защото различността е ценност.
