Малко политика

  • 2 910
  • 84
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 677
стела-мария..
роналд рейгън стана политик на столетието..
по негово време свърши "студената" война и то без един изстрел..
а тва че са актьори и той и стефан данаилов и коста цонев е като онова,че и елтън джон и азис били хомо..

# 76
  • Мнения: 6 167
  Тя говори за Нина Чилова. Неин е и бисерът:
- "Държавен музикален театър Стефан Софиянски" Joy

Верно, бе!!! Леле к'ва съм заспа, как можах да забравя тази руса амбиция, дето беше и министър за кратко!

Все пак има и една положителна черта от министерстването й - махнаха й мустаките!

ох, цвиля))

някой каза за културата... то4но това е проблемът на БГ политиците.
затова от бг актьор скоро Рейгън НЕма да стане  Wink

# 77
  • Мнения: 239
toni soprano, стана ми интересно подмятането ти за Reagan. Той всъщност не е нито от любимите ми президенти, нито съм склонна да отричам каквито и да било негови заслуги (част от които са силно оспорвани от повечето специалисти). Има къде къде по- велики американски президенти... Но пак казвам, той не е типичен пример за актьор-президент, защото е следвал обществени науки и е работил като журналист, преди да стане актьор. Да, избират го за Greatest American в едно развлекателно телевизионно предаване през 2005г. (същото, каквото правят сега у нас - „Великите българи”), но нека не забравяме, че малко преди това е починал (през 2004г.) и все пак е свързан с много важна част от историята на Студената Война. При тези обстоятелства бих се учудила, ако не присъства в такава класация.

Факт е, че често е сменял убежденията си - ту демократ, ту републиканец. Факт е и, че най- силен е бил в реториката, наричали са го „Майстор на микрофона” - това му е неоспоримо и по този начин е печелил голямо обществено доверие. Но да говорим, че е пацифист и едва ли не, е негова заслугата за падането на Желязната Завеса – е, това вече се разграничава доста от действителността. Дори за повечето специалисти политолози и историци въпросът със заслугите на Рейгън в тази насока е много спорен и се тълкува в зависимост от пристрастието на тълкувателя. Още един факт: Рейгън е измислил т.нар. Strategic Defense Initiative, който план по- късно бива доразвит донякъде от Буш Младши под формата на „Спиралата на злото”. С този SDI-план Рейгън покачил във висините, повече от всеки друг президент, разходите на държавата за атомни оръжия и тонове военни припаси. Като добавим и гигантската му икономическа грешка, която е направил, вярвайки на една теза, свързана с кривата на Лафер и ето по този начин е сътворил огромна инфлация, безработица, увеличил е в невиждани дотогава размери бюджетния дефицит и държавните разходи, по този начин идва известната рецесия по негово време. Преди размекването от страна на Горбачов (и малко след), Рейгън е бил за въоръжаване (американците затова са го наричали Ronald Ray”gun”), а не за разоръжаване. Но СССР по някое време отслабват много икономически, Горбачов вече не може да финансира това оръжейно и опасно състезание и пръв подема мекия тон за разоръжаване, оттам се сменя и мнението на Рейгън. Затова много специалисти смятат, че освен речите на Рейгън по радио Свободна Европа, с които е разчувствал сърцата на хората, той всъщност нищо друго не е свършил в тази област. Още един факт: преди да стане президент е бил губернатор на Калифорния и по времето на войната във Виетнам е бил твърдо „за” войната, като дори си е позволил да отмени святата за американците Bill of Rights, съответно спира свободата на словото, пощенската тайна и др., за да неутрализира протестите на калифорнийците срещу войната. Грешките му във външната политика са многобройни: военните акции в Латинска Америка, както и в Никарагуа, където е разрушена 70 процента от територията на страната и са убити 60.000 цивилни, търговията на американското правителство с нелегални оръжия в Иран, акциите в Афганистан, Либия, инвазията на Рейгън в Гренада. Заради действията в Никарагуа започва и страшна критика към него в самата Америка, а през 1986г. Международният Съд в Хага решава да наложи репарации на САЩ по този повод. Три години по- рано Съветът за сигурност на ОН тотално осъжда инвазиите на Рейгън в Латинска Америка като грубо нарушение на международното право, а Рейгън отговаря: One hundred nations in the UN have not agreed with us on just about everything that's come before them where we're involved, and it didn't upset my breakfast at all.

Личното ми мнение за неговото управление е, че има неуспешна вътрешна политика (икономическа и социална) и че, опитвайки се да отклони вниманието на хората от тези вътрешни неудачи, преиграва във външната политика, която е прекалено агресорска и необмислена (първо поръчва тонове оръжия и после мисли стратегията, къде да ги използва, което съсипва икономиката). Външната му политика е абсолютно противоречива и агресивна и така разклаща доверието на Американския Конгрес в собствения президент, както и злепоставя Рейгън пред партньорските страни от Западна Европа, които наричат политиката му „слонска” или просто „липса на политика”. Обвиняват го, че с агресията си е хвърлил много от малките страни в обятията и влиянието на СССР. Дори успява да вбеси тотално западноевропейците, като първоначално отказва разоръжаването, предложено от Горбачов. Плюсът му и заслугата му са, че сменя навреме курса, усещайки много добре обществените вълнения и все пак накрая подписва съдбовното разоръжаване. Но пък той „умиротворява” политиката си само в последните 3 години, мисля – това за мен не е критерий за цялостната му външна политика през годините. Още един плюс: израснал е в бедност, трудно, но успешно се е издигнал и познава добре масите, знае точно какво искат да чуят те, ръси вицове и смешки във всички интервюта като успешно се превръща в любимец на „народа”, „човека от народа” и в „крал на сърцата” със своята естественост и добро настроение, далеч от сковаността на другите скучни политици. Има разбира се и доза късмет, че е управлявал Америка в точно този съдбовен период, когато се случват такива велики събития. Лично според мен е станало като при Буш Младши, на който тъкмо му беше паднал зверски рейтинга, но 11-ти септември бързо му вдигна процентите, след като трябваше да се превърне в Спасител на нацията едва ли не. Късмет. Така че съм противник на това да се свързват политиците с някакви емоционални ситуации, предпочитам да се разглежда политиката им като сума от успехите и неуспехите на мерките, които са взели и предложили и степента на далновидността им.

Съжалявам за словесното ми оливане, но ми стана интересно мнението ти. Ако искат модераторите да изтрият постинга ми, че то наистина много прекалих. Иначе за актьорите – както вече казах, обожавам добрите актьори, уважавам ги (тук съм пристрастна) и много им се наслаждавам. И нека разграничим: професията актьор може да донесе емоционални дивиденти на един политик,  защото хората го обичат заради ролите му и таланта му на екрана или сцената, но продължавам да съм на мнението, че професията им като умения и познания е неподходяща за политиката. Ако някой от тях се справят добре в някои отношения и в политическата област – то определено мисля, че си е техен личен талант и голям късмет в доверяването на добри специалисти, а не друго. Ако ти е интересна темата от класическа гледна точка, бих ти препоръчала „Политиката като призвание и професия” на Макс Вебер. Вярно, че е писана във времена, много отдалечени от модерния свят, но пък разсъжденията са много добре класифицирани. Вебер освен теориите си за управление и власт, дава дори строга преценка, кои професии са подходящи за политиката  Grinning

Последна редакция: вт, 05 сеп 2006, 02:56 от Stela-Maria

# 78
  • Мнения: 9 903
стига с този Рейгън, гледайте убийственото интервю на Коритаров с Нели Топалова Simple Smile

К: - Кой е първият демократично избран президент от Седмото Велико народно събрание?
Топалова мълчи, усмихва се и го гледа, а по бузите й плъзва червенина.
К: - Та?
Т: - Вие искате да....
К: - Какво да?
Т: - Да произведете отново новина....
Коритаров се смее искрено: - Нее, това не е новина Simple Smile

По-нататък и за Любиша Георгиевски, и изобщо.... двете кандидат-вицета/заедно с вицето на Георги Марков/ дори не се усещат, че стоят виновно като ученички и му позволяват да ги прави луди.

# 79
  • Мнения: 520
Мда има и нова тема по-нагоре, но и тук да кажа , че е повече от тъпо, да не знаеш от коя социологическа агенция са ти изследванията които цитираш ooooh! А това с Желю Желев....ужас, но пък вицето на Марков каза, че първият демократично избран Президент бил Петър Младенов ShockedАми аз съм на 27 и през 90та съм била на 11, но помня, че той не беше демократично избран Crossing Arms

# 80
  • Мнения: 239
стига с този Рейгън, гледайте убийственото интервю на Коритаров с Нели Топалова Simple Smile

К: - Кой е първият демократично избран президент от Седмото Велико народно събрание?
Топалова мълчи, усмихва се и го гледа, а по бузите й плъзва червенина.
К: - Та?
Т: - Вие искате да....
К: - Какво да?
Т: - Да произведете отново новина....
Коритаров се смее искрено: - Нее, това не е новина Simple Smile

По-нататък и за Любиша Георгиевски, и изобщо.... двете кандидат-вицета/заедно с вицето на Георги Марков/ дори не се усещат, че стоят виновно като ученички и му позволяват да ги прави луди.

сериозно? Малееее... ами то това си е като шоу-програма  Joy

# 81
  • Мнения: 677
ааааааа...стела-мария..сега ако ще пишеш само по един ред..
я прасни един проникновен анализ..

# 82
  • Мнения: 239
Ха ха ха  Joy, toni soprano, а ти пък, ако ще ти е само толкова кратка забележката този път, я дай малко по- остро, малко по- заядливо Party Или си пазиш другата част от жилото за някой следващ пат  Laughing

# 83
  • Мнения: 677
Ама аз не съм заядлив бе..Но с оня постинг ме уби..
Работиш в сферата на анализите ли?

# 84
  • Мнения: 239
Работиш в сферата на анализите ли?

Горе-долу да. Да кажем наполовина  Grinning

Общи условия

Активация на акаунт