Ако не е тайна какво работиш 
Ходя да взимам размери за прозорци, а после прибирам парите на хората и се занимавам с др. работи покрай това 
- Публикувана: 27 авг. 2006, 10:13 ч.
- Последно мнение: 8 септ. 2006, 17:54 ч.
Нямам желание за нищо
Дърводелка съм
Ходя да взимам размери за прозорци, а после прибирам парите на хората и се занимавам с др. работи покрай това О, аз доста често съм така. Ти знаеш. И тогава не съм никак разговорлива.....
Но със сигурност е период.
Ама е кофти период 
Мразя ги тези периоди ,мразя и себе си тогава .И в последно време много ми се насъбраха .Така като гледам ,май много от нас изпадат все по често в такива ''черни дупки '' .Народа е луднал .Плаче ми се и плача, но и това не помага.
не искам да чета такива неща.
само, че ги прочетох и се замислих, че никога не съм изпадала в такова състояние.
сигурно е имало поводи, но аз колкото и да е тъмно, намирам прожектор направо и се хващам за него.
за да не ми е скучно съм си намерила няколко различни неща, който ме зареждат, разнообразяват и запълват времето / което едвам ми стига/
вчера например,рано сутринта останах в къщи сама / цяло лято е хан, гости,гости и не мога да остана сама, както обичам/
та останах сама, стана облачно започна да духа и да вали. изведнъж между облаците се прокрадна лъч, тънък, розов, топъл. Наоколо само вода, трева и тишина. Играчките на Малена пръснати из тревата. Нищо не чувам, виждам само този лъч. Толкова добре се почувствах, че бях склонна да се самоубия от кеф. За пръв път реших, че мога сега да умра.
сигурно не съм много в час, щом в момент на щастие минават такива мисли през главата ми, но просто така се чувствах Как бих искала пак да го изпитам
само, че ги прочетох и се замислих, че никога не съм изпадала в такова състояние.
сигурно е имало поводи, но аз колкото и да е тъмно, намирам прожектор направо и се хващам за него.
за да не ми е скучно съм си намерила няколко различни неща, който ме зареждат, разнообразяват и запълват времето / което едвам ми стига/
вчера например,рано сутринта останах в къщи сама / цяло лято е хан, гости,гости и не мога да остана сама, както обичам/
та останах сама, стана облачно започна да духа и да вали. изведнъж между облаците се прокрадна лъч, тънък, розов, топъл. Наоколо само вода, трева и тишина. Играчките на Малена пръснати из тревата. Нищо не чувам, виждам само този лъч. Толкова добре се почувствах, че бях склонна да се самоубия от кеф. За пръв път реших, че мога сега да умра.
сигурно не съм много в час, щом в момент на щастие минават такива мисли през главата ми, но просто така се чувствах Как бих искала пак да го изпитам
......... Толкова добре се почувствах, че бях склонна да се самоубия от кеф. За пръв път реших, че мога сега да умра.
сигурно не съм много в час, щом в момент на щастие минават такива мисли през главата ми, но просто така се чувствах Как бих искала пак да го изпитам
сигурно не съм много в час, щом в момент на щастие минават такива мисли през главата ми, но просто така се чувствах Как бих искала пак да го изпитам
Понякога и малките неща правят чудеса!!
Много добре те разбирам, защото и на мен ми се е случвало.
Дуцка, наистина...намери си какво те прави щастлива и не се отдавай на мрачни мисли
Нищо не ме интересува, всичко ми се вижда сиво и безмислено... Е минава ми. Старая си да видя хубавите неща около мен, да се радвам на хората, които обичам и на това, което имам. Помага 
Момичета, сякаш вече съм по-добре. Или поне започвам да се оправям.
Благодаря ви, че ме "изслушахте"
Благодаря ви, че ме "изслушахте"
Много се радвам за теб... Момичета, сякаш вече съм по-добре. Или поне започвам да се оправям.
Благодаря ви, че ме "изслушахте"
Благодаря ви, че ме "изслушахте"
Страхотно! Дано настроението ти е заразно
На мен ми се е случвало, точно когато трябваше да съм най-щастлива, исках да се скрия, да не се прибирам вкъщи, нищо не ме радваше. Не знам как издържах, но мина от само себе си. Даже имаше и органични прояви - слабеех, отвращавах се от храна... Но за няколко месеца се върнах пак към себе си и сега сякаш не мога да разбера как излязох.
На мъжа ми е помогнала в такъв момент иглотерапия, за няколко сеанса се е "съживил", щом не ти се пият кантарионовите лекарства, иначе и аз тях щях да ти препоръчам. Ефектът им е много добър и близък до този на най-нашумелите антидепресанти, без страничните действия обаче, като изключим фотосенсибилизацията... Никакви други медикаменти, те са порочен кръг...
На мъжа ми е помогнала в такъв момент иглотерапия, за няколко сеанса се е "съживил", щом не ти се пият кантарионовите лекарства, иначе и аз тях щях да ти препоръчам. Ефектът им е много добър и близък до този на най-нашумелите антидепресанти, без страничните действия обаче, като изключим фотосенсибилизацията... Никакви други медикаменти, те са порочен кръг...
Дуцка - ай забременей, че да си правим компания 
И аз се чувствам така, че и по-зле - и все си мисля,дано да е от хормоните и дано скоро мине,че на бебчо сигурно хич не му е приятно
Сега, ако не бях бременна,щях да отида на едно офф-роуд приключение, да си подивея на воля, ама аз като не мога - иди ти и а мен - ей там,в планината, с джипа, да те друса,да те друса - да ти дойде акъла Пък после му кажи на Миланката , много поздрави от мен
И аз се чувствам така, че и по-зле - и все си мисля,дано да е от хормоните и дано скоро мине,че на бебчо сигурно хич не му е приятно
Сега, ако не бях бременна,щях да отида на едно офф-роуд приключение, да си подивея на воля, ама аз като не мога - иди ти и а мен - ей там,в планината, с джипа, да те друса,да те друса - да ти дойде акъла
Пък после му кажи на Миланката , много поздрави от мен Магнолиоооо, луда сииии 
Ох , и да не съм- скоро ще стана