И ние взехме на Mappy от Emag (100лв). Пробвахме го, работи и няма проблем с обхвата.
- Публикувана: 30 юни 2020, 21:51 ч.
- Последно мнение: 28 март 2021, 13:31 ч.
Мартенски мами 2021
Здравейте дами.
Исках да попитам дали някоя има болки в кръста ниско(като менструални)? Започнаха през тази нощ и все още ме боли, а имам планово секцио на 22ри. На 8ми бях на ЖК, но док ме претупа и каза, че всичко е наред и това ми било последния преглед (нямам идея защо). Нито ме вика за тонове, нито за преглед. В 37г.с. и 2 дни съм. Бебчо върви едричък с около 10 дни напред.
Исках да попитам дали някоя има болки в кръста ниско(като менструални)? Започнаха през тази нощ и все още ме боли, а имам планово секцио на 22ри. На 8ми бях на ЖК, но док ме претупа и каза, че всичко е наред и това ми било последния преглед (нямам идея защо). Нито ме вика за тонове, нито за преглед. В 37г.с. и 2 дни съм. Бебчо върви едричък с около 10 дни напред.
Да се похваля, бебчо се роди преди час. 😊 Естествено раждане, 51см герой с тегло 3.500! Ако не беше доц. Славчев щях много да се помъча, но стана за 15 минутки. С малко зор, но живо, здраво ангелче!!!
честито!
Да се похваля, бебчо се роди преди час. 😊 Естествено раждане, 51см герой с тегло 3.500! Ако не беше доц. Славчев щях много да се помъча, но стана за 15 минутки. С малко зор, но живо, здраво ангелче!!!
Да се похваля, бебчо се роди преди час. 😊 Естествено раждане, 51см герой с тегло 3.500! Ако не беше доц. Славчев щях много да се помъча, но стана за 15 минутки. С малко зор, но живо, здраво ангелче!!!
честито!
Да се похваля, бебчо се роди преди час. 😊 Естествено раждане, 51см герой с тегло 3.500! Ако не беше доц. Славчев щях много да се помъча, но стана за 15 минутки. С малко зор, но живо, здраво ангелче!!!
Да се похваля, бебчо се роди преди час. 😊 Естествено раждане, 51см герой с тегло 3.500! Ако не беше доц. Славчев щях много да се помъча, но стана за 15 минутки. С малко зор, но живо, здраво ангелче!!!
Много Ви благодарим ❤️❤️❤️
Днес беше моето секцио по медицински причини. Роди се една прекрасна госпожица 3330 гр., 50 см. Няма по-прекрасно чувство просто е неописуемо... 
Страхът беше голям, имаше много емоции, сълзи. Само като тръгнах за операционната започнах да плача, вътре беше страшно, но персонала се опитваше да ме развесели и да ме предразположи. Сложиха ми спиналната и започна ужаса за мен... не можех да дишам, стягаха ме гърдите, притъмня ми, започна да ми се гади и повърнах (стомашен сок). Имах чувството, че ще умра, но ме стабилизираха много бързо! Екипа беше уникален. След няколко минути чух бебка и ми я показаха, тогава започнаха сълзи отново. Беше толкова красива и малка. Няма такова чувство просто от там нататък се успокоих и спрях да мисля за каквото и да е. Облякоха я и я сложиха до мен за малко. Ухаеше прекрасно и беше адски спокойна, целувах я и си мислех колко е красива и колко съм благодарна за всичко! След като ме докараха в стаята, започнаха контракциите от окситоцина и беше доста неприятно, но и изобщо след всички тези емоции и преживявяния не знаеш къде се намираш. Сега 12 часа след операцията, вече съм доста по-добре и нямам търпение да стана утре и да се раздвижа. Та, това е моята история. Страшно е и има болка, но после се забравя всичко. Заслужава си всяка една болка и неудобство, за да си видиш детенцето! Успех ви желая момичета, всичко ще бъде наред! Адски щастлива и благодарна съм
Страхът беше голям, имаше много емоции, сълзи. Само като тръгнах за операционната започнах да плача, вътре беше страшно, но персонала се опитваше да ме развесели и да ме предразположи. Сложиха ми спиналната и започна ужаса за мен... не можех да дишам, стягаха ме гърдите, притъмня ми, започна да ми се гади и повърнах (стомашен сок). Имах чувството, че ще умра, но ме стабилизираха много бързо! Екипа беше уникален. След няколко минути чух бебка и ми я показаха, тогава започнаха сълзи отново. Беше толкова красива и малка. Няма такова чувство просто от там нататък се успокоих и спрях да мисля за каквото и да е. Облякоха я и я сложиха до мен за малко. Ухаеше прекрасно и беше адски спокойна, целувах я и си мислех колко е красива и колко съм благодарна за всичко! След като ме докараха в стаята, започнаха контракциите от окситоцина и беше доста неприятно, но и изобщо след всички тези емоции и преживявяния не знаеш къде се намираш. Сега 12 часа след операцията, вече съм доста по-добре и нямам търпение да стана утре и да се раздвижа. Та, това е моята история. Страшно е и има болка, но после се забравя всичко. Заслужава си всяка една болка и неудобство, за да си видиш детенцето! Успех ви желая момичета, всичко ще бъде наред! Адски щастлива и благодарна съм
Препоръчани теми
X
Реклама