Да, веднъж, бях някъде девети клас. Бях ходила до баба ми с една моя приятелка и от една врата изскочи едно псе порода улична превъзходна. Вървим си ние с нея и си приказваме, псето ходи до нас и си лае, обаче ние не му обръщаме внимание. Не ни беше страх дори. И изведнъж, без ни най-малко да очаквам, кучето ме захапа за крака. Приятелката ми се развика и то, изглежда, се уплаши и изчезна. Добре, че бях с дънки, не успя да ги скъса, обаче бая време си носех синка на крака. После чух, че го били застреляли, защото било изпохапало доста хора. С кучетата винаги си имам едно наум.
- Публикувана: 25 авг. 2006, 14:33 ч.
- Последно мнение: 27 авг. 2006, 16:14 ч.
Нападани ли сте от куче...........
Да, веднъж, когато бях още ученичка ме бяха наобиколили около 7-8 кучета. Тъкмо бях започнала да се панирам и дойде една моя съученичка и те се разкараха. тази зима три кучета нападнаха и свекърва ми. Слава Богу и тя се отърва без ухапване, но не беше на себе и като се прибра. 
От болонката на приятели на майка ми и баща ми преди години. Били ни на гости с кучето си, прибирам се и то скочи изненадващо /аз не бях влязла още и не бях разбрала, че у дома има куче/ върху краката ми и ме гризна. Собствениците си защитиха кучето, че не било виновно, а като малко било крадено, за това така ме нападнало. И даже бяха горди едва ли не, че напада непознати - един вид интелект показва кученцето им.
И съпруга ми, пак от болонка на някаква бабичка пред блока на един приятел. Захапа го отзад на прасеца.
Много е неприятно с бездомните кучета, но и с домашните положението е ужасно. Какви са тия хора?
Прочетох и случая на Нина с детенцето й, ужасно е. Гледам и резултатите от гласуването от анкетата - в полза на нападнатите. Може би е крайно време да се вземат мерки да не съжителстваме по принуда с бездомни и чужди кучета. А да има места и за нас и за кучетата.
И съпруга ми, пак от болонка на някаква бабичка пред блока на един приятел. Захапа го отзад на прасеца.
Много е неприятно с бездомните кучета, но и с домашните положението е ужасно. Какви са тия хора?
Прочетох и случая на Нина с детенцето й, ужасно е. Гледам и резултатите от гласуването от анкетата - в полза на нападнатите. Може би е крайно време да се вземат мерки да не съжителстваме по принуда с бездомни и чужди кучета. А да има места и за нас и за кучетата.
ами не знам дали е нападение или аз го издразних, не помня вече - само веднъж, бях пети клас и беше кучето на съседа, нещо му казах то ми скочи, показа ми едни огромни зъби и така ме излая,че се разтреперах и се разплаках...Не знам дали се брои, ама от тогава не обичам кучета 
Да,преди няколко години докато карах колело в Морската градина ме подгони глутница бездомни кучета.Точно изкачвах един баир и те изкочиха от една изоставена къща край алеята.При всеки мой опит да завъртя по-силно педалите те се настървяваха.Изпитах неописуем ужас-озъбени кучета от двете ми страни.За мое "щастие" успя да ме докопа само едно и да ме ухапе по крака-по долната част на бедрото.После болници,превръзки и ...до ден днешен страх от кучета.
, чифт съдрани дънки и не помня още какво.
Не, нито мен, нито членовете на семейството ми, не съм чувала и за роднините ми. Без да защитавам кучетата и стопаните им, но кучетата усещат, когато те е страх от тях или когато ги мразиш. възпитавам децата си да не се страхуват от кучета, не ги плаша с: Ей сега ще дойде кучето!", но и съм им казвала да не пипат чужди или бездомни кучета. Това с неоснователните заплахи има голямо въздействие за страха на малките деца. Познавам много хора, които си плашат децата с кучето, а после се чудят, защо децата им пищят дори когато видят пинчер примерно.
lina d, все си мислех, че моето агънце е единствено във форума (което не е логично, разбира се) 
Редовно си ме нападат кучета още от студентските години.
Офиса на студентския ни клуб беше в сградите на БАН и там си отглеждат цели глудници, една зима ми скочи една такава, добре, че ходя много навлечена в тази част от годината, едан жена отиваше да ги храни. Всяко си дърпаше от където му падне, доста се уплаших и започнах да се моля, в един момен те се отдръпнаха настрани и ме пуснаха да си тръгна без дори да ме последват. По късно разказвайки това на мой колега той повярва в Бога.
Доста често ме нападат но никога не ме хапят, просто заставам срещу тях, гледам ги в очите и се моля и те стоят настрани. Е това не означава, че не се стряскам като ги видя, но не ме е страх.
Последното нападение беше миналата седмица в Орландовци....
Абе не ги обичам тези животни нищо, че съм еколог...
Редовно си ме нападат кучета още от студентските години.
Офиса на студентския ни клуб беше в сградите на БАН и там си отглеждат цели глудници, една зима ми скочи една такава, добре, че ходя много навлечена в тази част от годината, едан жена отиваше да ги храни. Всяко си дърпаше от където му падне, доста се уплаших и започнах да се моля, в един момен те се отдръпнаха настрани и ме пуснаха да си тръгна без дори да ме последват. По късно разказвайки това на мой колега той повярва в Бога.
Доста често ме нападат но никога не ме хапят, просто заставам срещу тях, гледам ги в очите и се моля и те стоят настрани. Е това не означава, че не се стряскам като ги видя, но не ме е страх.
Последното нападение беше миналата седмица в Орландовци....
Абе не ги обичам тези животни нищо, че съм еколог...
Мен 2 пъти ми се случи, като първия път към мен се хвърлиха 2 кучета, аз едното успях с все сила да го ритна (някоя защитничка сега ще ми извади очите ), но другото ми направи дълбока рано на коляното .. и добре че до пътя има нанадолнище и поляна, та като паднах се въргалях по наклона, а те не посмяха да слязат на поляната, иначе както си лежах и нямах сила да стана от болка и ужас, можеха да ме разкъсат .. И това ми се случи от комшийските кучета, покрай които минавах всеки ден по n пъти, но женското беше разгонено и сигурно затова .. въобще не ме познаха ..
), но другото ми направи дълбока рано на коляното .. и добре че до пътя има нанадолнище и поляна, та като паднах се въргалях по наклона, а те не посмяха да слязат на поляната, иначе както си лежах и нямах сила да стана от болка и ужас, можеха да ме разкъсат .. И това ми се случи от комшийските кучета, покрай които минавах всеки ден по n пъти, но женското беше разгонено и сигурно затова .. въобще не ме познаха ..
Да, голяма гадост беше, даже не разбрах кое от всички безпризорни (и призорни 
) пред блока ни беше, защото тичах, а всичките хукнаха след мен... Бях забравила нещо, тичах и без да се усетя... хап! Ама понеже този ден трябваше да замина за Търново, даже не отидох да ми бият инжекция, чак на другия ден... Да чукна на дърво, добре, че не е било бясно или болно, гадинката му с гадинка! А JPто ми вика : ”Ти го следи дали ще се разпеняви”- ами като не го знам кое беше точно 
. Е, нищо ми няма, слава Богу
) пред блока ни беше, защото тичах, а всичките хукнаха след мен... Бях забравила нещо, тичах и без да се усетя... хап! Ама понеже този ден трябваше да замина за Търново, даже не отидох да ми бият инжекция, чак на другия ден... Да чукна на дърво, добре, че не е било бясно или болно, гадинката му с гадинка! А JPто ми вика : ”Ти го следи дали ще се разпеняви”- ами като не го знам кое беше точно . Е, нищо ми няма, слава Богу