Мое щастие-но и болка .

А цял живот ли ще си сама.?Или ще търсиш мъж с такъв проблем?

Да и аз помня такава тема.

Защо изобщо пишеш? Предлагат ти се съвети, ти го отхвърляш. Ами остави го момчето, работи върху себе си и когато надмогнеш проблемите си тогава търси нова връзка.

Виж, не казвам, че ти е лесно и че проблемът ти е лек. Но не бива заради него да си захвърляш живота или да седиш и да се самосъжаляваш и да те е срам от хората. Много хора имат здравословни проблеми-кой по-малък, кой по-голям. Приемаш, че нещата седят така и така и това е. Имах колега в офиса, който също като теб имаше проблем със слуха. Всички го знаехме, защото той никога не го е крил. Понякога пита по няколко пъти Какво каза, защото забравяме на моменти и не се сещаме да говорим по-високо. Никога не съм чула някой в офиса да е казал Горкият той или да му се е присмял. Такъв е и това е положението-не виждам за какво да му се присмивам или той да се срамува. За мен проблемът е в твоята представа за теб, трябва да гледаш на себе си като на повече от момиче с намален слух.

Има нещо много сбъркано в тази авторка и проблемът не е в ушите. Няколкото теми, които е пуснала, говорят за психологически проблем, но тя ни приема, ни предава.
За мен е идиотско да правиш всемирен въпрос от проблем със слуха, който подлежи на корекция. Цялата мелодрама около това, отпъждането на страхотния мъж и нежеланието да се вижда с хора, е тотално неразбираемо за мен.

Това пък да позволиш суетата да ти провали шанс за читава връзка и нормалния ти живот, не го разбирам.

Всеки човек има някакъв здравословен проблем, че и по няколко. Ама не се замонашваме заради тях.

Амиииии, апарат ще трябва да сложиш. Не е за цял живот противно на това, което ще ти кажат. Дъщеря ми започна да недочува и сложи апарат преди 6 години. Много плаках тогава. Тя се радваше. Никой никога не забеляза апарата, което я разочарова. Нейният беше в ухото. Носи го известно време и се оказа, че е дефицитна на витамин Б12. Почна да пие и след време забелязах, че не носи апарата. Отидохме при специалист и намалиха усилването ма звука. Специалистът каза, че не е от вит Б12, а някаква случайност, но вече не го носи и няма нужда. Още една нейна съученичка махна апарат. Тя пък нямала фолат, нещо генетично.

В другата тема писа, че имаш ИР, хиперинсулинемия, кистозни яйчници. Те се свързват с недостиг на Б витамини. Излекувай си хиперинсулинемията и СПКЯ (аз успях) и слухут ти може да се подобри значително.

Дотогава апарат и хич не се ослушвай! Недочуващите хора са изнервящи и неприятни събеседници. Основното в човешките общества е вербално общуване.

Имах съученичка с огромен апарат, дъщеря ми има приятелка с кохлеарен имплант и даже са интересни за околните.  Днешните млади хора искат очила и слухови апарати, обожават инжекции, зъболекари и операции.  

Няма разлика между очила и слухов апарат, като очилата може да са тежки, да нараняват носа, да пречат, да ги изгубим. Слуховият апарат се слага сутрин и сваля вечер, като изобщо ще забравиш, че е в ухото ти. Нарочно носих седмица да видя какво е. А, и никой не забеляза. Сега всеки има някакви слушалки и микрофони в ушите..

Съседката на майка си купи апарат от алиекспрес. Доволна е, сама си го наглася. Не помня колко струваше. Почна да си пролмива ушите с оцет и чува леко по-добре.

Момиче, сама си правиш живота зле. Жалко, че не го осъзнаваш.
Сложи апарата за да чуваш и да можеш да се социализираш.
Сподели с приятеля ти, за да ти олекне.

Извинявай, ама толкова по-непреодолими и страшни неща има в тоя живот, а ти си седнала да се вайкаш за някакъв си апарат. Хем имаш вариант в който да облекчиш себе си, хем не искаш да го използваш. Какво очакваш като съвет?
От написаното виждам, че си с много ниско самочувствие и приемаща себе си за жерта, НЕжелаеща да промени каквото и да е.
Пусни го тоя мъж, да не го мъчиш с истериите си работи над себе си.

Ще ти дам малко по-различен ъгъл на размисъл. Аз живея в чужбина. Общувам изцяло на английски, като естествено нивото ми не е кой знае какво. Всеки си говори с него акцент, диалект, кой по-бързо, кой по-бавно и понякога нищо не разбирам. Но дали се отказвам? Моля да ми се повтори, да ми се говори по-бавно, и по този начин се уча в движение. Но не се отказвам.

Подкрепям останалите мнения.
Имаш проблем, но той не е в намаления слух... за съжаление по-голям е- психологически. Успееш ли да го пребориш, качеството на живота ти значително ще се подобри (и е много възможно и слухът ти да се подобри).

Както се пише в фейса:+1

Тоя комплекс ще й съсепе живота.Голям праз ,че има апаратче или не дочува.Това не в прави по малко човек.

Миличка, с най-голяма симпатия ти пиша.
Имам приятелка, която на много млади години получи Мениер - загуба на равновесие, заради проблем във вътрешното ухо. Готина си беше, готина си остана.
Друга приятелка имаше диоптър 12 - 12 късогледство, разбираш ли за какви лупи говоря? Сложи си лещи, вече не се забелязваше проблемът. Готина си беше и с лупите, готина си остана.
То и аз в момента забелязвам проблем с моя слух - баща ми оглуша, все си мисля, че вървя по неговия път. Когато стане невъзможно да чувам и да участвам в разговори, много ясно, ще си сложа апаратче. Ее, да си призная, и аз съм си готина за годините, поне за любимия, но и за мен си.

Та накъде води тази "статистика": На хората им се случват нещастия. В началото се депресират, после се вземат в ръце и действат. Сподели с момчето - най-близкия ти човек. Нищо, че ще плачеш - така плачат хората. Ще си излееш мъката и после ще можеш да действаш.
Много ме впечатлиха неща, казани по-горе - за витамини, комплексно лечение и пр.
Но не забравяй за готините хора: когато им се случи нещо лошо, пак са си готини. Бъди и ти, не се срамувай от себе си. Друга "теб" и без това няма да получиш. Обичай се, ето това тяло е твоят храм - само него имаш, признавай му правото понякога малко да се бъгне, но това е твоята собственост - стопанисвай си я с любов!

Прегръдка и успех в самоопознаването.

Авторке, братовчедка ми имаше същия проблем. И тя беше много скептична към идеята за апаратче и то основно, заради майка и, която и пълнеше главата с глупости, че всички щяли да и се смеят.
Не че искам да си приписвам заслуги, но до голяма степен аз и майка ми я накархме да сложи апарат и повярвай ми живота и се обърна на 180 градуса.
Нямаше никакъв социален живот преди, сега излиза, общува с хората, радва се на живота.
Беше студентка и не можеше да завърши, тъй като имаше и устни изпити, а като и се задаваха въпроси тя не можеше да ги чуе и говореше каквото и падне. Преподавателите нямаше как да и влезнат в положение, просто защото не знаеха за проблема и. Тя отказваше да говори за него и то заради майка си.
А сега до такава степен е свикнала с апартчето, че дори забравя въобще, че носи такова нещо. Даже се е случвало 2-3 пъти да влезне и да се къпе с него.
Но пак ти казвам, самата тя споделя, че в момента живее втори живот, даже съжалява, че не го е направила по-рано. Няма от какво да се срамуваш. Това нещо не е срамно.
Наистина не си пропилявай живота, заради такова нещо.
Имам и приятелка, която губи косата си, а е само на 22. Дори вече е в такова състояние, че единственото решение при нея е само трансплантация, но пък знаеш ли какъв дух има. Говори съвсем свободно за проблема си и изобщо не и пречи да се развива както професионално, така и в личния живот.
Поговори с хора, които имат същия "проблем" като твоя. Сама ще се убедиш, че няма нищо срамно, нито смешно да носиш апаратче, което дори е почти незабележимо.
Постъпи разумно, няма да сгрешиш. Знам това е анонимен форум, не се познаваме, но ти гарантирам, че ще направиш правилното решение. Нищо не ти пречи да сложиш апаратче и в началото да го носиш само вкъщи, за да усетиш разликата.

Носенето на апарат се започва с кратко слагане за минути, после се увеличава времето докато свикне ухото и човека.И наистина забравяш ,че го има, а другите не го виждат дори.
Не знам с какво си пълни главата авторката ,но си вреди тотално.

Интересен случая е този и добре, че си решила да споделиш историята си, защото това ще ти помогне.
Ти имаш нужда да чуеш мненията на хората, само така ще преодолееш този срам и притеснения.
Ще ти го кажа така: Няма причина да се криеш от света, това е абсурдно !

Обясни ми кое точно те притеснява, как мислиш, че околните ще гледат на теб ако знаят, че имаш проблем със слуха. Ще ти се смеят ли, ще ти се подиграват ли или какво. Ти си нормален човек, не си прокажена или опасна за околните. Няма причина да се притесняваш, заради това, че не чуваш добре.

Това което си написала ако може да го прочете приятеля ти, навярно ще реши този проблем, защото ти се притесняваш да кажеш на него тези неща. Ако бях на мястото на приятеля ти и прочета това, щях малко да се ядосам и да ти се поскарам, защото не бива да се чувстваш така.

Най-лесният начин за премахване на притесненията ти, когато се събирате с компания е твоя приятел да им обясни, че не чуваш много добре и те като знаят, ти няма да има защо да се притесняваш.  Искам да попитам и много държа да ми отговориш, защо не желаеш слухов апарат, ако той може да помогне в твоя случай. Това пък въобще не го разбирам, защо го отхвърляш.

Ти ако не знаеш, но аз знам, че има слухови апарати, които са толкова малки, че стоят в самия канал и не се виждат и никой няма да разбере дори, че носиш такъв.

Леле, момиче, станала си на 30 години, не на 13, че да те е срам от апаратчето. Аз така драматизирах в 5 клас като сложих очила, мислех, че ще ми се подиграват децата. Никой дума не каза, а бяхме 20-ти век още. Вече сме 21-ви, хората губят крайници, слагат протези и пак живеят пълноценен живот, ти сама си прецакваш твоя. Започвам да се чудя къде живееш и какви хора имаш в обкръжението си, че носенето на слухов апарат е подобна драма и повод да си мислиш, че ще те коментират и обсъждат. Пък и да го правят, какво ти пука, ти ще си живееш живота с мъжа, който обичаш, тесногръдите хора да си говорят каквото искат.
Заеми се с проблемите си, психологически и физически, и не си ограничавай сама живота и контактите, защото един ден ще съжаляваш, но ще е късно. Успех!