Наследство

Зависи колко заплетена е ситуацията, но това за "ясно написан закон" е заблуда. И аз мислех, че има ясно написан закон, но няма. Ясен е за по-простите (ясни) случаи. При по-заплетените става "както дойде". Трябва наследството да е милиони, за да се заемат с анализа някакви големи експерти и пак може да има момент на тълкуване и развиване на теории.

И така по твоя преценка, този как го определяш? Единствените наследници на мъжа са трима първи братовчеди, единият от които е починал. Дъщерите на починалия наследници ли са? Сложно ли ти се струва? Няма жива леля, три племенника от сестра си, бивша жена и доведено дете.

Единственото по-съществено, което може да окаже тогава евентуално влияние е, че родителите на починалия братовчед и на другия братовчед са едни и същи, тоест те са братя.

Както казаха по-горе, наследници са единствено двамата живи братовчеди без двете племеници.  Тъй като лично съм минала по този път преди 10 години - бях в ролята на наследницата заедно с още една братовчедка, то синът на починала друга братовчедка по същата линия, също имаше претенции за наследник. (Ситуацията беше точно като вашата). Та въпросния син на починалата бравочедака заведе дело срещу мен и другата жена, но го изгуби на всички инстации. Съдът не го сметна за наследник, а и в удостоверението за наследници той не фигурираше. Беше вписано името на майка му, но срещу него беше записано кога е починала, а това беше станало преди смъртта на наследодателя.

Значи - това правило сравнително често се греши, вкл. понякога от юристи, което изобщо не означава, че законът е неясен и зависи от преценката на нотариуса, а означава, че съответният човек няма опит в това отношение, не е анализирал внимателно закона или се бърка от правилото за заместването при по-близки роднини. Законът си е достатъчно ясен и най-вече - изяснен от теорията и годините практика на съдилищата.

Жив първи братовчед и дете на починал друг първи братовчед - наследява само живият братовчед.
Жива леля/чичо/вуйчо и първи братовчед от починал чичо/леля/вуйчо - наследява само живият чичо/леля/вуйчо.

Обаче:
Жив втори братовчед и внук на първи братовчед (и двамата са шеста степен) - наследява внукът на първия братовчед.
Жив първи братовчед на родител и дете на първи братовчед на наследодателя (и двамата са пета степен) - наследява детето на първия братовчед на наследодателя. Това не е заместване, а прилагане на правилото, че при равна степен низходящият на по-близък по степен изключва другия. Тези два случая са почти невъзможни, де, понеже разликата в поколенията и възрастта ще е доста голяма, плюс трябва да са умрели "междинните звена" - малко вероятно да се случи всичко накуп.

При случая, за който говоря, в удостоверението за наследници имаше доста хора, които в крайна сметка не получиха дял. Въпросният син, който е водил дело не знам защо се е захванал, след като го няма в удостоверението - най-вероятно е бил подведен от някой адвокат, че ще стане работата.

Уау! Тъкмо го бях разбрала и се опетлах от поясненията.
Добре, а я кажи: Мъж и жена, женени много години, без деца. Жената няма собственост, мъжът има много и все наследствена, тоест не е купувал нищо, а е наследил заедно със своите братя и сестри.
Мъжът умира. Той има сума ти братя и сестри, както казах, кои живи, кои не, но с деца.
После умира и съпругата. Както казах, тя няма деца, но брат й (покойник) има осиновен син.
Този осиновен син на брата на съпругата наследява ли 50% от всичкото, а другото да се дели на останалите братя и сестри, при положение, че имотите са всъщност от техните деди, не от тези на съпругата?

Не претендирам, че разбирам, но защо да наследява 50% осиновеният син? Той не би ли трябвало да наследи това, което е наследила леля му от съпруга си? Би трябвало лелята да е била единствената наследница на супруга си, след като той е починал, а не заедно с неговите племенници.

Чудя се.

казусът е елементарен, за разлика от 4-ти ред наследници, тук има право на заместване и винаги при смърт на брат или сестра, техните деца са наследници
в конкретния казус - 1. при смъртта на съпруга - наследяват го живата съпруга и всички братя и сестри на мъжа, ако са починали -техните деца, дяловете са посочени в закона  и зависят от продължителността на бракаКогато съпругът наследява заедно с  с братя и сестри, или с техни низходящи, той получава половината от наследството, ако то се е открило преди навършването на десет години от сключването на брака, а в противен случай получава 2/3 от наследството.
2. след смъртта и на жената става същото - наследници са всички нейни братя и и сестри, а починалите - се заместват от техните деца, така че в зависимост от бройката на всички ще се определят дяловете, но осиновеният племеник със сигурност ще наследи някаква част, той е приравнен на рождено дете, иначе имотите от първия починал са били негово наследство наистина, но след смъртта му те си стават на жена му и другите наследници, така после отиват при техните наследници, независимо откъде  е тръгнало всичко -дали по наследство, покупка
по принцип   адвокати, нотариуси и  др. юристи масово не могат да определят наследниците в 4 ред или по-далечните роднини, просто в закона е малко общо написано и ако не са чели допълнително практика, от незнание започват да прилагат заместването, както при братята и сестрите и така  оплескват нещата, за близките роднини са по-конкретни законовите разпоредби, и всеки интелигентен човек, дори и да не е юрист, може да ги нагласи наследниците, иначе удостоверенията за наследници се изработват от някоя деловодителка в общините, която хал хабер си няма от право, тя просто изрежда в него всички роднини, но това не означава, че всички изброени са наследници, съдът или нотариусът преценява това

Не, братята и сестрите на мъжа или техните деца наследяват. Дяловете зависят от продължителността на брака. Под 10 години - 1/2 за пламенниците или живите братя и сестри общо и 1/2 за съпругата, над 10 години - 2/3 от всичко са за съпругата.
След смъртта на жената я наследява нейният племенник. Няма значение, че е осиновен, стига да не е при условията на непълно осиновяване, защото при непълно се брои за син на осиновителя, но не и за роднина на неговите роднини.
Няма значение и откъде ги е имал съпругът имотите - наследствени, купени и пр., нито пък това, че жена му ги е наследила от него. Те не се връщат при неговите роднини след нейната смърт.
Понеже бракът бил "много години", вероятно съпругата наследява 2/3 и толкова отиват при осиновения племенник, защото тя други наследници няма.

А, добре де, тогава в един друг казус - умира брат на баща ми, умира преди родителите си. След като умират и родителите, тяхното наследство се разделя на две - на баща ми и на децата на брат му. Ако брата на баща ми беше починал след родителите си, това значи ли, че и баща ми щеше да е наследник на брат си?

Не, разбира се. Нали братът има деца. Ако нямаше - тогава.
Ти за пръв път ли чуваш за починали хора с деца и живи братя и сестри едновременно? Това е масов случай. Не знаеш ли кой ги наследява?

Не, но в горния казус, защо съпругата дели наследството с братята и сестрите тогава? Защото няма деца, така ли? Ако имаше, тя щеше да раздели наследството на мъжа си с децата, а не с братята и сестрите му и съответно техните деца?

Защото наследодателят няма деца, да. Съпругът/-ата "дели" наследството както с деца, така и с братя и сестри или родители. Само ако тези изброените изобщо ги няма, тогава съпругът, а не братовчедите, получава цялото наследство. Братовчедите се появяват, когато няма и съпруг.

Ахааа, всъщност да. Така обяснено не изглежда толкова объркано.