Най-напред прочетох книгата, това ми е принцип. Чак после, доста по-късно, гледах сериала. За мен книгата е много добра, макар че краят е претупан, прекалено бързо и лесно се решават нещата в нея. В сериала ми се стори малко по-логично като че ли. Но иначе сериалът следва доста плътно книгата.
- Публикувана: 12 май 2020, 09:40 ч.
- Последно мнение: 17 юли 2020, 09:15 ч.
В момента чета ... 65
И аз четох първо книгата, сериала го загледах и изтърпях само 2 или 3 серии. Не харесах актьорите, нито играта им и дословния преразказ с книгата.
След това загледах Непознатият по Коубън, там пък с тоя бритиш не ги издържах, още по-зле.
А по темата, чета в момента Раците. Написана е привлекателно, думите се леят красиво, но нещо не ме впечатлява като история, дори ми е леко отблъскваща с тая мизерия и мърльотия. И все пак това още в началото, очаквам раздвижване уж.
След това загледах Непознатият по Коубън, там пък с тоя бритиш не ги издържах, още по-зле.
А по темата, чета в момента Раците. Написана е привлекателно, думите се леят красиво, но нещо не ме впечатлява като история, дори ми е леко отблъскваща с тая мизерия и мърльотия. И все пак това още в началото, очаквам раздвижване уж.
Какви са тези Раци?
"Раци-отшелници" ли?
"Раци-отшелници" ли?
Приключих с 17-те разкази на Муараками обединени в ''Изчезването на слона''
Честно казано не останах впечатлен. Може би за първи път съм по-сериозно разочарован от него. Не че не ги разбрах. Имаше препратки към някои от романите си, заиграваше се с някои имена (особено култовия Нобуру Ватанабе) и пр. но за мен като цяло, за да не пиша дълго ще кажа, че силата на Мураками не е в 'краткия текст'
Сега започвам може би най-силната и знакова книга на Казуо Ишигуро: ''Никога не ме оставяй''
Честно казано не останах впечатлен. Може би за първи път съм по-сериозно разочарован от него. Не че не ги разбрах. Имаше препратки към някои от романите си, заиграваше се с някои имена (особено култовия Нобуру Ватанабе) и пр. но за мен като цяло, за да не пиша дълго ще кажа, че силата на Мураками не е в 'краткия текст'
Сега започвам може би най-силната и знакова книга на Казуо Ишигуро: ''Никога не ме оставяй''
Сега започвам може би най-силната и знакова книга на Казуо Ишигуро: ''Никога не ме оставяй''
Пиши като я свършиш. Аз си признавам, че я зарязах на около 80%. Накрая ми идеше лично да отида и да намлатя героите.
А иначе Ишигуро пише страхотно, ама Томи и не помня как беше името на момичето, от чието име се водеше разказа, не можах да ги изтрая.
И аз два пъти четох "Никога не ме оставяй" в рамките на 5 години, защото все си казвах - Абе толкова хора я харесват тази книга, не може на теб да ти се струва една такава-никаква и да те оставя абсолютно безучастна, явно пропускаш нещо някъде. Но не - и двата пъти я прочитам и просто не разбирам какви достойнства й откриват останалите.
Аз изобщо за Ишигуро се чудя какво толкова се прeхласват, но двата ми неуспешни опита с него са само с "Остатъкът от деня" и "Никога не ме оставяй", та не знам доколко е представителна тази извадка
Явно е добър писател, след като толкова хора го харесват, но не ми е от кръвната група ...
... което не мога да кажа за Джонатан Баркър и неговите "Сърца за изгаряне" !
Колкото повече напредвам , толкова повече ми харесва! Мога съвсем сериозно да кажа, че Баркър смело се нарежда до Кинг Още с "Четвъртата маймуна" си бях казала, че има надежда за жанра. С този си роман обаче съвсем си затвърждавам мнението. Жалко единствено, че не се отличава с продуктивността на Стивън Кинг ...
Явно е добър писател, след като толкова хора го харесват, но не ми е от кръвната група ...
... което не мога да кажа за Джонатан Баркър и неговите "Сърца за изгаряне" !
Колкото повече напредвам , толкова повече ми харесва! Мога съвсем сериозно да кажа, че Баркър смело се нарежда до Кинг
Още с "Четвъртата маймуна" си бях казала, че има надежда за жанра. С този си роман обаче съвсем си затвърждавам мнението. Жалко единствено, че не се отличава с продуктивността на Стивън Кинг ... 
Мисля, че не съм чела нищо негово. 
И аз преди няколко месеца се опитах да прочета "Никога не ме оставяй", но не ми допадна и я оставих наполовината. Не е моят автор.
Сега чета 5-тата книга от поредицата Милениум - "Мъжът, който търсеше сянката си" и много ми харесва, както и предишните книги. Всяка страница ме държи в напрежение и максимално й се наслаждавам.
Сега чета 5-тата книга от поредицата Милениум - "Мъжът, който търсеше сянката си" и много ми харесва, както и предишните книги. Всяка страница ме държи в напрежение и максимално й се наслаждавам.
Стилът на Ишигуро е много "мой" като похват на писане - разхвърляно, ретроспекция напред-назад във времето, отделно богатият език. Обаче как не даде малко живец на тези свои герои, да му се не види. Всъщност явно това му е била и целта, да покаже не точно примирение, а по-скоро някакво овчедушие. Ако наистина това е целял, е успял. Успях да ги намразя тези герои.
Ако са успели да предизвикат съчувствие в някого, да си каже.
Ако са успели да предизвикат съчувствие в някого, да си каже.