Промяна в отношенията след почти 3 години

За чистачка - който има големи "сараи" и излишни пари - ок. Но едно средностатистическо семейство да не може да си почисти 3-4 стаи и баня?
И, да, от личен, изстрадан опит говоря, че жената в никакъв случай не бива да се поставя в позиция на обслужващ персонал, всеки мъж може да пусне една прахосмукачка, една пералня сушилня и да направи едни пържени яйца, картофи, кафе, да сипе една бира на жена си и т.н. Независимо дали жената работи или не. Имам две дъщери, уча ги че на ТЯХ си трябва да държат чисто и уютно, не заради съпруг, приятел и т.н. Защото няма да получат благодарност и признателност и ако това ще е за сметка на тях самите - не си струва жертвата.

Темата е за мъж, който нищо не похваща. Жена, която не допуска мисъл за платена помощ, трябва да приеме, че всичко ще върши тя и готово Няма чужди хора, няма външна намеса, всичко е на 6 Децата като пораснат, ще научи и тях да щадят татко си и готово.

Никога не съм живяла в сараи, но с години съм имала жена да ми помага с чистенето. Не е никакъв лукс за мен, а улеснение. В същото време съм работила винаги, та не е като да съм си почивала и после да ме мързи да си изчистя.

Не е от абсолютно никакво значение какъв е размерът на заплатата. Това няма отношение към разпределянето на домакинските задължения. Ако един от двамата партньори е трайно безработен, по свой собствен избор, тогава – да, поради наличието на времева възможност, редно е да поеме по-голямата част от шетането у дома, но не и абсолютно всички домакински тегоби. Но в случай че и двамата партньори работят – ако ще мъжът да взема 8000 лв., а жената – 800, всички грижи по дома се делят наполовина. Това е положението.

На мен от разказаното от жената ми се струва, че този или е е*аси мърдата и перде отвсякъде, или пък й прави напук. И двете са неща, които не бих изтърпяла. И аз много обичам да ме глезят, обгрижват и да ми мият чинията и вилицата (миене на чинии е най-омразната ми работа в кухнята), ама ако все ти си обгрижваният, в един момент трябва да ти стане неудобно. А лирическият герой не просто не изпитва неудобство, а дори умишлено прави мизерии.

Аз мисля, че на човека досега цял живот някой му е слугувал и той е научен само да си гледа кефа. Имала съм такъв приятел на когото при родителите му всичко му беше на примък-отмък и той у тях и хляба не знаеше къде седи, защото винаги мама му го слагаше на масата. Когато заживяхме заедно си очакваше пак някой така да го гледа, но след като се сдъвкахме няколко пъти много бързо започна да помага. И то да помага не за някакви дребни неща, а е правел всичко, което и аз. Но ако има явно нежелание някой да се размърда заради другия за мен нещата не са въобще наред. Такъв човек или няма грам чувства към другия, или е пълен егоист.

Ама чакайте малко, какво означава "помага"? Тая дума наистина ме докарва до агресия. Помощ е, когато някой ми дава от времето/парите/експертизата си, за да мога аз да свърша МОЯТА си работа. Откъде-накъде домакинството, в което живеят няколко човека и всеки яде, диша, влиза с обувки в коридора, мие си зъбите в мивката, е моя работа?

Защо един възрастен човек да разтребва след собствения си г*з е помощ към мен? Нямаше ли да го прави, ако живееше сам? Идеята е, че всеки прави своята част. Обаче понеже е идиотско всеки да прави всичко, но наполовина (тоест аз ще пера моите гащи, ти - твоите, аз ще мия моята чиния, ти - твоята), задълженията се разпределят - по-простичко е вече омацаният до лактите със сапунена вода да измие още една чиния отколкото всички да се цапат по ред на номерата.

Вече коментирах разкошното разделение мъжка-женска работа, според което уж силният пол скатава мощно (ама после има яките претенции), а така нареченият слаб на практика има втора работа. А на това как уж интелигентни мъже имат точно такива яки претенции и високо самочувствие, ама очевидно не притежават елементарното умение да наберат модела на дадения уред плюс думичките "user manual" в гугъл, мога само да се изсмея. За мен респектът към партньора е основополагащ в едни отношения, никога не бих могла да уважавам и да се доверявам на преценката на някого, който ми се измъква с евтини тийнейджърски оправдания.

bambinnah, ако можех, не палец, а сърце щях да сложа на твоя коментар. Както във фейсбук.
Мен ме напушва на смях когато някоя жена с бебе я питат - Бащата помага ли?? Моляяя? Какво помагане, имаш задължения да гледаш собственото си дете поне докато стане на 18. Помагал бил... Ако го извикам да копае лозето на дядо ми, тогава ще помага - нещо, което върши, въпреки че не му е работа по принцип.

Това с незнаенето как се пуска пералня и моят бивш го е казвал. Май още живее с родителите си... Същият не можеше един контакт да смени, и твърдеше, че за всичко си има хора. То да е някой бизнесмен с пари и без свободно време - размирам, ама не. Мамино синче, което на 26 години не е платило само и една сметка за ток, и няма и един ден трудов стаж.  Неслучайно вече ми бивш. Аз съм сръчна жена, умея да правя почти всичко у дома - от смяна на крушка, до лепене на плочки. Не бих си губила повече времето с мъж с две леви ръце и мозък на пуйка. Ето - дадох шанс на един такъв, заради красивите му очи. Не се получи. Сега умирам от кеф, че новият ми приятел може да върши всичко. Не е като да не може да си позволи да плати на майстор, просто обича сам да си майстори, а аз обожавам да се въртя около него, да помагам и да се уча.

п.п. Докато писах този коментар, в съзнанието ми изплу спомен как веднъж бях у бившия си и поисках да си взема един душ. Беше лято, 35 градуса. Помолих за хавлия и той звъня на майка си да я пита къде са хавлиите... Лелее колко влюбена и загубена съм била! Що ли не си тръгнах още тогава... Сега ако прочета такова нещо от някоя девойка тук, ще й сипя не с черпака, ами с леген направо.

Няма да коментирам другите постове, предлагам следното решение на проблема.
Мъжът поема цялата домакинска работа, без цигании и пазарлъци, всичко от-до. За сметка на това остава вкъщи и не работи нищо друго. Жената в това време поема изцяло издръжката на семейството и се отдава напълно на работа. Как ви се вижда този вариант?
Мой познат избраха точно това решение, жена му прехвърли майчинството на него някъде през втората година на детето им, и той така си откара като домакиня 3-4 години. Все пак ходеше на някаква почасова работа след работното време на жена му или в почивните дни. Не знам точно как се оправяха с разходите, жената не беше на някаква супер платена работа, но така си изкараха тея години.
Реално погледнато, въпреки че отнесе доста подигравки през това време, не мисля, че му беше лошо. Едно дете, сравнително кротко не изисква кой знае колко грижи, мъкна се с количката по детски площадки и разходки из квартала, занимаваше се с него, не знам много други подробности. Но не мисля, че му беше лошо, аз като се замисля ми се губят цели периоди от детството на децата ми, неща които не могат да се компенсират с нищо друго.
Така че и това е възможно решение на проблема с домакинстването със своите предимства и недостатъци.

аз имам няколко приятелки, чийто мъже не работят нищо. Ама нищо повече от 10 г. И жените им ги издържат. Две от тях даже нямат деца, а на другите пък детето вече е пълнолетни.

Rf, ако детето е като моето, две работи ще  работи твоя приятел, няма и да иска да чуе за майчинство.. 😀

ИДЕАЛЕН! Нещо такова искам за второто ми майчинство. Поне 2 месеца ММ да си вземе "майчинство". Между другото в скандинавските страни майчинството е задължително по равно между партньорите и много искам да стане практика и в другите страни.

Е тук нямам предвид за 2 месеца, а трайно, с години в тази схема.
На мен обаче ми прави впечатление нещо друго - много жени от квартала или обкръжението ни, масово раждат второ или дори трето дете, като една от причините им е да се откъснат от работата си (по думите им). Една наша позната беше казала, че не иска да си троши нервите за 700 лв, следващата година роди третото си дете на близо 40.
Така че явно е много субективно кой какво му допада повече. Специално моята не ще да чуе за 3-то, въпреки че нейни приятелки  я навиват, но може би щеше да се замисли ако не бях толкова ангажиран с работа.

Тук, където живея майчинството е 16 седмици. 6 преди термина и 10 след. Така че 2 месеца е даже много. Но с удоволствие бих оставила ММ и повече, но не съм убедена, че ще издържи

Много интересна ми стана темата ви та направо се регистрирах за да коментирам.
На мен ми е много интересно тогава вие какво отговаряте на някой мъж когато ви пита "Ами за какво е жената тогава"? Чувала съм не малко момчета/мъже да питат този въпрос като аргумент ако някой каже че жената не е длъжна да чисти, готви и всичко от този род.

Наскоро един колега пита друг каква е ролята на женат и той реши да отговори малко по-културно като за офис среда  та каза- " да създава уют, да се грижи за семейството, да е мила" което да бъдем искрени звучи хубаво, но на всички стана ясно, че е замазана версия на това "да гледа децата и да чисти".

Та да, моите наблюдения на жена на 23, заобградена уж от образовани, свободомислещи и уж много толеранти по всякакви теми младежи, е че жената не се смята за истинска жена ако не чисти и готви. Какво мислите?

Е, то и мъжът не се смята за истински мъж ако не може контакт да смени, с автомонтьора да се разбере, дребни поправки да направи...
А това за уюта не е непременно чистене и готвене. Прочети темата за интериорния дизайн - общо взето на жените се пада да избират цветове, мебели, възглавнички, аксесоари... Пък и да управляваш семейния уют може да е мениджърска, а не слугинска позиция